<< Към част 6

И ето че стигнахме до осъществяването на фантастичния замисъл по изобличаването и разгромяването на шпионската банда на Трайчо Костов.

Какво е необходимо за един автентичен процес? Да се намерят обвиняеми, свидетели и доказателства.

За целта тълпи оперативни работници и доносници следят всяка стъпка на заподозрените, подслушват се телефони, разследват се предприятия, министерства, търсят се подходящи за целта хора, подработвани по няколко линии – полицейски, шпионски, идеологически. Където не достига шантажът, има партийна съвест. Неизброим е броят на услужливите верноподаници. Допустими са всевъзможни средства, отпаднали са всички морални задръжки в името на интересите на държавата.

В тази връзка е подходящо да припомним думите на Николай Бердяев:

Няма такава низост, която да не бъде оправдана с интересите на държавата. В името на величието на държавата и престижа на властта са изтезавани хора и народ. Най-малко от всичко държавата уважава правата на човека, въпреки че единствената нейна задача се заключава в охраната на тези права.

Професионалните информатори са под псевдоними (“Лили”, “Виктория”, “Теменуга”, “Мильо”, “Марица”, “Чичо”), оперативните работници – под номера (240, 312, 971, 1985, 3658, 2805, 447, 712), а жертвите – под знакови наименования – отличителна черта на жертвата (“Доктора”, “Християнче”, “Сврака”, “Врагове”, “Оратор”, “Ренегат”, “Негодник”, “Потайник”, “Провокатор”, “Рогач”).

Има още →

<< Към част 5

А сега да видим какво са научили нашите другари от съветските другари.

Пристъпваме към най-съществената част. Как “пъкленият план” на Трайчо Костов и бандата му е бил осъществявян, да се намерят доказателствата, свидетелите и да се даде материал за обвинителния акт.

“Независимата” дирекция Държавна сигурност не е чак толкова независима, че да не се нуждае от инструкции.

Инструкция по даване санкции за вербовка на с.с., разработките, реализациите и др. оперативни мероприятия в ДС.

Одобрили: Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов, Добри Терпешев, Владимир Поптомов, Титко Черноколев, Райко Дамянов, М.Нейчев.

От 11 август 49 г.
Предлага министър Р. Христозов.

А. По вербовката на секретни сътрудници

Общи положения

1. Всички вербовки на с.с. /агенти, информатори и резиденти/ в ДС стават с мотивирано писмено предложение от съответния оперативен работник при съгласието на неговите началници по йерархически ред и съответната санкция. Санкцията по правило се дава: за секторите – от секторните началници, за гр.София – от началника на отделението за ДДС – от съответните началници на отдели или началниците на самостоятелни отделения и служби. Това се отнася до цялата процедура на вербовката /предложението за проучване с цел за вербовка, плана за вербовката и нейното основание, утвърждението на вербовката и евентуалното изключване на с.с. от агентурната мрежа на ДС./

Има още →

Реших да ви покажа това интервю не заради себе си, а заради незабравимата Пепа Николова. Които я помнят, ще се радват да я видят отново, а които не – ще имат повод да потърсят филмите й и да се уверят колко щура, талантлива и неповторима беше тя.

През далечната 2006 година тя напористо се обади по телефона и каза: „Малино, искам да дойдеш с филмите си в студиото. Не можеш да ми откажеш!“ И наистина не можех да й откажа, защото беше верен, всеотдаен приятел и изключителен „борец за правда и свобода“, както се казваше навремето. Никой от нас не подозираше, че това ще е едно от последните й предавания и само няколко месеца по-късно ще си отиде.

Има още →

<< Към част 4

В края на ноември 1989 година, в първите седмици на промяната, Руси Христозов се съгласи да ни приеме с режисьора Дучо Мундров. Бившият министър на вътрешните работи имаше отлична памет, помнеше дори датата, на която е станал министър и кога е бил освободен от поста, но за процеса говореше странично, не като участник, а като далечен наблюдател.

Руси Христозов:

Искам да кажа, че съветските хора бяха след разрива с Югославия изплашени ли, помислили, че у нас също се готви такъв преврат, пратиха цяла група следователи и съветници и следствието на Трайчо е водено от двама съветски следователи Чернов и Петров. По-късно този Чернов по процесите на Берия беше подсъдим, чух името. Те водеха следствието. От нашите участваше този Зеев и още някой там хора, но ръководеше се от съветските хора и не мога да гарантирам, че няма насилие. Така се подготви процесът.

Има още →

<< Към част 3

От дистанцията на времето всичко изглежда все по-налудничаво.

Каква е тази атмосфера, която е създал Сталин, че всички му се подчиняват и нямат сили и воля да защитават интересите на собствените си народи и държави?

Ето какво ни разказва с мека усмивка и тънка ирония “агентът на империализма”, някогашният шеф на югославската пропаганда, Милован Джилас, през 1990 година в една скромна хотелска стая в Белград.

Милован Джилас:

Със Сталин тогава никой не се караше. Димитров, героят от Лайпциг, се държеше съвсем подтиснато, да не кажа уплашено. Уплашено не, но се държеше като по-млад, като ученик пред учителя си. И от нашата делегация Кардел също беше малко смутен. Ние всички останали малко говорехме. Говореше главно Сталин. Това беше монолог. (смее се) Ние правехме по някоя бележка. А когато се говореше, говореха преди всичко Димитров и Сталин, но и те не говореха много.

Има още →

<< Към част 2

Пропагандата е постигнала желания резултат. Малко са онези, които се съмняват. Повечето не подозират чудовищната манипулация.

В нея най-активни са Софийската и Пловдивската партийни организации. “Диригентът” на софийската кампания, Тодор Живков, е особено усърден и това усърдие ще бъде възнаградено – ще стане член на Политбюро, негов секретар, председател на Държавния съвет и ще управлява България до прочутия Ноемврийски пленум на БКП през 1989 година.

Обвинителният акт, възмутил целокупния български народ, е пълен с английски и американски резиденти и шпиони, югославски агенти в лицето на Тито и неговата клика, всевъзможни проводници на англо-американския империализъм, както и на местни предатели, провокатори, вредители и саботьори, организирани от Трайчо Костов.

Има още →