В края на ноември 1989 година, в първите седмици на промяната, Руси Христозов се съгласи да ни приеме с режисьора Дучо Мундров. Бившият министър на вътрешните работи имаше отлична памет, помнеше дори датата, на която е станал министър и кога е бил освободен от поста, но за процеса говореше странично, не като участник, а като далечен наблюдател.
Руси Христозов:
Искам да кажа, че съветските хора бяха след разрива с Югославия изплашени ли, помислили, че у нас също се готви такъв преврат, пратиха цяла група следователи и съветници и следствието на Трайчо е водено от двама съветски следователи Чернов и Петров. По-късно този Чернов по процесите на Берия беше подсъдим, чух името. Те водеха следствието. От нашите участваше този Зеев и още някой там хора, но ръководеше се от съветските хора и не мога да гарантирам, че няма насилие. Така се подготви процесът.
Той се гледа публично в салона на Дома на народната армия, но се случи един инцидент: Трайчо при разпита отказа показанията си. Ние бяхме го озвучили и Червенков искаше да слуша процеса заедно със съветския посланик Бодров. Викат ме мене при Бодров пред Червенков и се нахвърли Бодров: „Ти знаеш ли какво значи това, това при нас значи разстрел!“ Ами викам: “Другарю Бодров, вашите следователи водеха следствието. Аз не съм следствие водил на Трайчо, въобще не съм се занимавал.“ Техните хора, щото като дойдоха обвиненията и Георги Ганев и други по-късно бяха арестувани. Най-напред изведен от състава на ДС – Каприелов.
Такова едно спречкване стана, но мина процесът и го осъдиха, според мене по внушение от Съюза – на Сталин и на Берия, и на техните хора, на смърт, защото нямаше писмени документи срещу Трайчо, абсолютно никакви доказателства нямаше. Това, което ви казах, това са предположения, не са подкрепени. Най-много да го извадим от ПБ и от ЦК, да кажем, и да го оставим или да не му се издава смъртна присъда, някаква лека присъда, защото такива бяха обвиненията. Нямаше в никакъв случай факти и обвинения да се осъди на смърт, абсолютно никакви.
По моя преценка не можеше да остане и в Политбюро, защото недоверие му има Сталин и ЦК на КПСС. Може и съвсем чист да е, при тея отношения, които имахме със Съветския съюз и съветската партия, той не можеше да остане за член на Политбюро и ЦК, но член на Партията и да си работи можеше, не трябваше да се отива на тази крайност.
По-късно се разшири, по настояване на съветските другари. Аз научих, че Димитрий Трифонов и тея съветници, които дойдоха, донесли всички дела на нашите политемигранти арестувани и следствия в Съветския съюз и просто по някаква схема се движеха и почна да се разширява. Аз вече се изплаших, почнах да възразявам, да спорим със съветниците, те взеха да ме разработват, да събират сведения за мене. Как съм се аз държал в полицията – събират материали. И виждам, че се сгъстява около мене атмосферата.
Аз получих по едно време сведения, защото станах на 6 август или на 10 август 1949 година министър, а Иван Райков го взехме за Първи зам.-министър и той оглави ДС. Той ръководеше, но трябва да ви кажа, че Васил Коларов през цялото време нямаше доверие и у мене, и у Иван Райков на местните кадри. Той, не знам, някакво озлобление срещу Трайчо не само от това, че като левосектант в Москва го критикували, но по-късно разбрахме той не може да се примири с положението, че Димитров е направил Трайчо втори човек в Партията, а не Васил Коларов и това жена му, кака Цвета и синовете му приказваха: как може така Васил Коларов да не е втори, а Трайчо да е първи и едно настроение такова на безпринципна основа.
Когато аз разбрах, че неправилни методи на следствие се водят, наредих проверка. Беше арестуван този Зеев и още някои следователи, които са прилагали неправилни методи, измъчванията са главно това: не им дават да спят и разпитват ги непрекъснато, изтощават ги хората и навеждащи въпроси. Даже Югов е министър на вътрешните работи още, те са му махнали портрета, наредили, от стаята, където се води следствието и почват насочващи въпроси против Югов, защото пропуснах да ви кажа, когато Сталин сваля очилата на Трайчо и казва: „Ти жулик ли си или честен човек?“ след като седнали да пият: „То ваш въпрос решавате.“, но вдига чашата и казва на Югов: „Изглежда ние си останахме само с Югов националисти.“ Така една закачка много мръсна наистина.
Аз си обяснявах така, че Югов по едно време забрани да се дават, когато беше министър още от 20 юни до 8 август беше министър, да се дават резултати от следствието на съветските съветници, направо на него и той да ги докладва в Политбюро. Те се много нервираха, но вече бяха хванали нашите – този Зеев и др. и си взимаха, даже ний не знаехме нещо, те го знаеха. Аз много работи не знаех, те ги знаеха, но едно недоверие към мене и аз като научих това наредих да арестуват този Зеев. Той лежа и после го осъдиха, мисля, на 10 години затвор. Там някои от следователите бяха отстранени, но те през цялото време недоволстваха, че е арестуван той, Зеев, и така засилваха и против мене настроението и в края на 1950 година на едно заседание на Политбюро Червенков каза, това беше точно 4 януари 1951 година съвсем, аз очаквах, че нещо ще стане, той каза: “Предлагам Христозов да бъде освободен от МВР, а да се изпрати Георги Цанков.” След мене следствието продължи, не спира поне 2 години и тогава отиде по военната линия – Славчо Трънски, Денчо Знеполски, Здравко Георгиев…Тогава станаха някои процеси по ДС задържаните: Стефан Богданов, Георги Ганев и други, и други. Освободиха ме и мен ме пратиха за министър на доставките и хранителната промишленост, обаче чувствах, че около мене удара се затяга и най-напред ударът беше насочен срещу другарката.
Но аз пропуснах, че толкова те смятаха, че у нас ще стане преврат, че се вкара една дивизия НКВД септември 1949 година. Войска. Облечени. Обаче се обличаха и цивилни и имаха постове, пред нас, например, имаше. Трайчо вече беше арестуван, кого ще следят и пред други другари. Политбюро и тея ръководни хора бяха под тяхно наблюдение на НКВД.
Бих искал да кажа и това, че през януари 1950 година състоя се пленум на ЦК на Партията, където има такива изрази, че комунистът трябва да бъде чист и бистър като Рилските езера и там критиката беше срещу Добри Терпешев, срещу стопанските саботажи по стопанска линия, доста хора бяха арестувани, съдени, по линия на МВР, че не са разкрити навреме. Югов беше критикуван, аз бях критикуван, че с враговете сме работили, първите ни помощници. Не сме разкрили Трайчо навреме и помня даже така – Минчо Минчев – Бургаския и редица другари, просто ни разсипаха от критика, че сме проспали, липса на бдителност, че сме врагове, че не сме ги разкрили и после същите тези другари на Априлския пленум, когато се обърна работата, ни нападнаха, че честни и невинни хора сме арестували. Това човешки морал, така да се каже.
Дали паметта услужливо беше заличила срамните спомени или става дума отново за “човешки морал”?
(Молба на Тр. Костов до Христозов)
Разпитите на Трайчо Костов са записвани на жичен магнетофон “Webster-Chicago”. Възстановихме част от записа на разпита, проведен от следователя Вельо Чанков в присъствието на министър Руси Христозов на 29 август 1949 година, както е отбелязано върху ролката. Това, което е най-ужасното, обаче, не са думите, а тонът – груб и безмилостен, хъсът и жестокостта, с които е воден разпитът. И за тях ли са виновни съветските съветници, НКВД, Сталин, системата?
ВЪЗСТАНОВЕНИ ЧАСТИ ОТ МАГНЕТОФОННИЯ ЗАПИС НА РАЗПИТА ОТ 29.VIII.1949 Г.
I.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Вие сте извършили маса крупни предателства, преценява нашата партия. Признавате ли се за виновен?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Не.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Не се признавате за виновен?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Не се признавам за виновен.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Не се признавате за виновен?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Не.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: А ние значи в такъв случай ще Ви разобличим. Ще Ви докажем, че Вие сте провокатор. Ние ще Ви сдадем очни ставки с хора, които ще Ви докажат, че Вие сте провокатор.
ІІ.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Ще се пазарите от коя година да се признаете за провокатор? От 32-ра или от 42-ра?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Нямам намерение да правя никакъв пазар.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Нямате намерение да правите пазар?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Но не се признавам нито от 32-ра, нито от 42-ра…ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Вие не се признавате…
ТРАЙЧО КОСТОВ: …като провокатор.ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Вие не се признавате като всеки враг. Няма такъв враг. Или като такъв враг никакво изключение не представлявате. Ако представлявате някакво изключение, това е че Вие сте върха на подлостта, която е достигната от врага в историята на нашата партия. Това сте Вие. Така че дали ще продължите да държите този Ваш нахален курс или не, не е от особено значение. Ние ще Ви разобличиме, както и Ви разобличихме като провокатор. Това имайте предвид… А царят застъпвал ли се е за Вас?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Очевидно се е застъпвал.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Очевидно. За какво се е застъпвал? Защо?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Не зная.ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Как не знаете Вие? Кой знае? Кой се застъпваше, кой можеше да се застъпи за член на ЦК тогава? Било ли е случай с член на ЦК? Вие бяхте душата и сърцето на ЦК. И сега сте провокатор. Убедихте ли се Вие, че Вие дължите живота си на Негово Величество. Убедихте ли се? Можете да бъдете благодарен. Можете да му бъдете благодарен, че е оценил добре Вашата служба, обаче сега не ще Ви помогне.
ІІІ.
М-Р ХРИСТОЗОВ: Разкажете за Вашата вражеска дейност против СССР, против партията, против нашата страна, против нашия народ, против другаря Димитров. Слушай, ние искаме от тебе истината.
ТРАЙЧО КОСТОВ: Истината.
М-Р ХРИСТОЗОВ: Всичко това, което кажеш, ние го проверяваме и то е предварително, така да се каже, голямата част е проверено от нас. Няма да кажете нещо ново, да откриете Америка. За следствието е ясно кой сте вие, какво сте вършили.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Какво фатално ще кажете Вие, Костов, за Вашите връзки с Кирил Славов и какви грешки ще кажете Вие за Вашата дейност с Кирил Славов.
ТРАЙЧО КОСТОВ: По тази линия в никакви грешки няма да изпадна.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Няма да изпаднете в никакви грешки. Обаче не искате да говорите. Какви грешки ще кажете за Вашата съвместна дейност с Начев.
М-Р ХРИСТОЗОВ: Истината, пълната истина.
ІV.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Вие сте безспорно стар двуличник. Вие имахте нахалството да лъжете не само следствието, Вие лъгахте даже ПБ, Вие лъгахте др.Сталин и сами признавате, че сте го лъгали! Вие сте стар двуличник! Това, че Вие продължавате с всичкото си нахалство отгоре на това да твърдите глупаво и смешно и мигате през очилата си, че това е фантастична история, няма особено значение за следствието. Вие сте достатъчно разобличен като провокатор!
V.
М-Р ХРИСТОЗОВ: Безспорно, безспорно, че се касае за организирана, съзнателна, преднамерена вражеска дейност. Ето за това се касае. Вие много добре го разбирате.
ТРАЙЧО КОСТОВ: Не, вражеска дейност значи е вършена… Вражеско отношение… вражеско отношение към Съветския съюз…
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Какво общо имате с това, което е вършил Тито?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Ами общото е това, че в края на краищата означава отчуждаване от Съветския съюз и откъсване от него и че постъпвайки по този начин защитаваме интересите на страната.
ВЕЛЬО ЧАНКОВ: Давахте ли си Вий сметка тогава за това?
ТРАЙЧО КОСТОВ: Давал съм си сметка.
М-Р ХРИСТОЗОВ: Добре тогава, значи Вие разбирахте, че пътят, по който вървите, значи път на откъсване на нашата страна от Съветския съюз.
ТРАЙЧО КОСТОВ: Път, който можеше да доведе…
М-Р ХРИСТОЗОВ: Не “може”, не “може”. Във всички Ваши отговори има “може”, “не може” и нищо положително, което Вий ще ни кажете. И време е Вие да излезете открито пред партията. Да снемете Вашата маска.
VІ.
ТРАЙЧО КОСТОВ: Моята вражеска дейност…по отношение на Съветския съюз. Там аз допуснах редица деяния, които съм изложил в досегашните свои показания и които и досега съм характеризирал като грешки и опущения от моя страна, но които очевидно трябва да бъдат характеризирани като престъпления, като престъпления, плод на съзнателен национализъм, водещи към охлаждане, към разваляне на отношенията между нашата страна и Съветския съюз и в края на краищата можеше да доведат до откъсване на България от Съветския съюз.
Прочетете запазения в архива пълен текст на разпита.
До вчера са живяли заедно, били са съратници, приятели, сега са врагове.
Смайваща е безсърдечността на участниците в тази история. Няма приятелство, няма съчувствие и състрадание. Те са отживелица, буржоазен предразсъдък. Има само омраза и непримиримост в името на класовата борба, в която човекът не е важен, важно е щастието на човечеството.
И ако това ви се струва пресилено и тенденциозно, преценете сами.
В архива на Държавна сигурност от 50-те години, предвидливо скрит в сградата на Партийния дом, открихме информация за подслушани телефонни разговори от 1949 година.
Предаваме дословно онази част, в която Люба Костова се опитва да научи нещо за арестувания си съпруг от бившите приятели и другари.
Без дата
7 ч. Люба избира номера на Чанков. (Георги Чанков, член на Политбюро)
Люба: Дом Чанков ли е?
Жена: Да.
Люба: Може ли Чанков да се обади?
Жена: Да.(След малко идва Чанков.)
Люба: Георги, ти ли си?
Чанков: Кой е?
Люба: Тук е Люба. Аз искам да се видя с теб.
Чанков: Защо?
Люба: Ти знаеш защо. Да видя какво става. Къде е Трайчо. /плаче/
Чанков: Тук няма нищо. Какво ще става?
Люба: Искам да разбера какво се е случило, та Трайчо го задържат.
Чанков: Е, защо. Колко си интересна.
Люба: Как съм интересна?
Чанков: То не може така…
Люба: Е, чакай де, искам да ми обясниш какво е станало, за да бъде задържан.
Чанков: Как ще ти обясня? Не мога аз да ти обясня.
Люба: Кой може?
Чанков: Никой няма да ти обясни.
Люба: Кой може?
Чанков: Никой няма да ти обясни.
Люба: Ама какво има, за да бъде задържан един човек? Има нещо.
Чанков: Именно има.
Люба: Е, какво е бе, Георги?
Чанков: Аз ти казах на тебе – търпение.
Люба: /въздиша/ Лесно е тъй да се говори. Какво се е случило?
Чанков: Случи се. Случило се е нещо.
Люба: Какво може да се е случило? Кажи ми, моля ти се.
Чанков: Не мога да ти кажа.
Люба: Аз трябва да знам какво става. Най-после аз съм човек. Кажи ми какво да направя. Научи ме. Кажи ми към кого да се обърна.
Чанков: Ти остави тези крайности.
Люба: Какви крайности? Помогни ми. На мен ми помогни – какво да правя.
Чанков: Какво ще правиш бе?
Люба: Аз не знам какво да правя.
Чанков: Защо бе? Какво искаш?
Люба: Ами ето тука съм свила багажа. Къде да отида? Тез мебели не са мойте… Ти не желаеш да се срещнеш с мен.
Чанков: Даже и да се срещнем…
Люба: Ами кажи ми какво… Аз искам да разбера какво има.
Чанков: Това не може.
Люба: Какво има бе, Георги?(Замълчават.)
Чанков: Ти си партиен член.
Люба: Партиен член, ама аз съм болна.
Чанков: Ама не може така, остави тази работа.(Люба плаче и охка.)
Чанков: Ти не забравяй, че си партиен член.
Люба: Знам, Георги, ама аз имам дете и не знам, жал ми е за Бойко.
Чанков: Това, което искаш, не може.
Люба: Къде е Трайчо?
Чанков: Тук е Трайчо, къде ще е.
Люба: Какво има бе, Георги?
Чанков: Е, ти искаш да знаеш работи, които не бива да знаеш.
Люба: Ох. Е, значи от никъде нищо. Довиждане.
Чанков: Ало, недей да охкаш. С охкане не става работа.
Люба: Какво да не охкам. Не мога… Не можеш нещо да ми кажеш. Ох, ох.
Чанков: С охкане не става.
Люба: Довиждане. Знам, че не става. И ти да си на мое място и ти ще охкаш. Какво бе, Георги, аз съм болен човек, бе. Нямам сили, нямам сили за нищо.
Чанков: Знаят хората какво държание да имат. Не са чужди, не са фашисти.
Люба: Знам, знам всичко. Хайде, довиждане, довиждане. (плаче)7 ч. и 5 мин. Люба избира номера на Министерския съвет.
Люба: Свържете ме с Гръбчев. Или в квартирата му или на работа. Свържете ме, моля Ви се.
(Обажда се секретарят му.)
Люба: Гръбчев ли е?
Секретарят: Кой го търси?(Люба малко се двоуми дали да си каже името.)
Люба: Люба Костова.
Секретарят: Няма го, другарке.
Люба: Откъде се обаждате Вие?
Секретарят: От отдела.
Люба: Слушайте, моля Ви се, другарю, свържете се с него и ми се обадете да знам какво да правя. В къщи съм събрала багажа, не знам къде да се дена. Моля Ви се, свържете ме с него. (Казва му телефонния си номер.) Позвънете му в къщи.
Мъж: Той няма телефон. Аз ще му кажа. Той ще дойде.
Люба: Моля Ви се, обадете се след 15 минути да видя или пък той да дойде тук. Искам да видя какво да правя, къде да се дена.7 ч. и 45 мин. Люба избира някакъв номер. Заето.
7 ч. и 55 мин. Люба избира Министерския съвет.
Люба: Дайте ми Гръбчев, моля Ви се.
Мъж: Не е дошъл още, другарко.
Люба: Не е ли дошъл? А не му ли звъняхте?
Мъж: Няма телефон в къщи, там където живее.
Люба: Кога ще дойде?
Мъж: Чакам го. До 8 часа идва.
Люба: Сега колко часа е? Няма ли 8?
Мъж: Няма.
Люба: Е, аз чакам.8 ч. и 27 мин. Люба избира номера на Министерски съвет.
Люба: Гръбчев?
Телефонистката: Не отговаря.8 ч. и 40 мин. Люба иска Министерски съвет.
Люба: Другарю, може ли да ме свържете с Югов?
(Обажда се секретарката на Югов.)
Люба: Тук Люба Костова. Моля Ви се свържете ме с Югов.
Секретарката: На заседание е, другарко. Политбюро заседава от 8 и 30.
Люба: Да.
Секретарката: Днес вероятно цял ден ще бъде там. Чак привечер може би ще дойде.8 ч. и 45 мин.Люба избира номера на Министерски съвет, търси Гръбчев.
9 ч. и 5 мин. Люба избира номера на Министерски съвет.
Люба: Дайте ми Гръбчев
Телефонистката: Гръбчев го няма, другарко.
Люба: Ами как да го няма.
Телефонистката: (троснато) Ами няма го. В провинцията е.9 ч. и 8 мин. Люба избира номер – заето.
9 ч. и 35 мин. Люба избира номер – заето.
30 юни 1949 г.
15 ч. 40 мин. Люба избира 6-20-03 и търси Елена Христозова.
Люба: Елена Христозова там ли е?
Мъж: Ще ви свържа, другарке. (след малко) Не отговаря. Кой я търси?
Люба: От градското ръководство на жените. Аз после ще я потърся.18 ч. Люба избира номер. Свързват я погрешно с дома на артиста Асен Русков. Телефон 6-15-72.
Люба: Извинете, аз търся дом Христозови. Грешка.
19 ч. и 55 мин. Люба избира номер и говори с момичето на Христозов.
Люба: Елена там ли е?
Момичето: Не. Момичето на Христозова.
Люба: Тя там ли е?
Момичето: Тук беше. Излезе.
Люба: Къде отиде?
Момичето: Не знам.
Люба: Те не са ли във вилата в Симеоново?
Момичето: Да. Там са.
Люба: И довечера тук ли ще са?
Момичето: Не, ще отидат във вилата.
Люба: Добре, благодаря.20 ч. Люба избира номер и говори с Куна. (Югова)
Люба: Куне, ти ли си? Тук е Люба.
Куна: Да. Какво има, Любе?
Люба: А бе, Куне, Дончо (Антон Югов) не иска да ме приеме. Моля те, кажи му ти. Две думи само да го попитам. Аз се обадих на Чанков (Георги Чанков), той не иска да ме приеме. Нямало какво да ми каже. Моля те от твое име, кажи му ти, като жена, майка. Най-сетне моля заради Бойко. (сина им)
Куна: Добре, добре, Любе, ще му кажа.
Люба: Аз няма да му отнема много време. Моля да ми се даде отговор, било положителен, било отрицателен, чрез теб или чрез секретарката му, за да знам.
Куна: Ще направя всичко, което зависи от мен, Любе.
Люба: Най-сетне смятам, че в името на дружбата, ако е имало такава, той трябва да ми се обади, да ме повика и ми каже нещо. Ето 11 дена съм в неизвестност.
Куна: Кой е номерът ви?
Люба: 5-31-79.
Куна: Добре.
Люба: Довиждане.20 ч.и 20 мин. Люба избира 6-20-03 и разговаря с мъж.
Люба: Елена Христозова върна ли се?
Мъж: Ще ви свържа, другарке. (след малко) Не отговаря.
Люба: Значи още не се е върнала?
Мъж: Не е. Тя ще си дойде може би към 10 и 30.
Люба: Добре.
Мъж: Моля, кажете кой я търси, за да й предам.
Люба: Аз пак ще се обадя.
Мъж: Добре.21.07.49 г.
7.00 ч. Люба избира номера и говори с Елена. (сестра на Трайчо)
Люба: Елена, колко е часа?
Елена: 7 часа и 2 минути.
Люба: Взе ли вестник?
Елена: Да.
Люба: Какво пише?
Елена: Същото, което казаха снощи по радиото – чл. 102 и 381.
Люба: И какви са те?
Елена: Ваня най-добре може да ти каже какви са те. В нея е закона.
Люба: Хайде, добре.7.15 ч. Люба избира и говори с адвоката Койнов.
Люба: Господин Койнов, тук е другарката Костова. Моят другар е обвинен по член 102 и 381. Можете ли да ми кажете какво гласят?
Койнов: 381 е за повреждане на обществен имот. Строг тъмничен затвор до 15 години. 102 – пък за саботаж, до 15 години, при тежък случай – доживотен затвор или смърт.
Люба: А там алинея има ли?
Койнов: Чакайте, да Ви прочета точно закона.
Люба: Добре.
Койнов: (Чете й)
Люба: Значи “строг тъмничен затвор” или “смърт”. Наредихме се, Койнов. Сега това е политическо, нали?
Койнов: Аз не зная колко ще бъде. Хайде, довиждане.
Люба: Дочуване.7.20 ч. Избира номера на Елена Христозова
22.7.1949 г.
18.15 ч. Люба набира номер и търси Елена Христозова. Говори с жена.
Люба: Елена може ли да се обади?
Жена: Няма я.
Люба: Къде е?
Жена: В града е. Кой я търси?
Люба: Една другарка.18.20 ч. Люба избира номера и говори с Величка.
Люба: Елена там ли е?
Величка: Няма я.
Люба: Тя нали е в града?
Величка: Няма я тук, Люба.
Люба: Ще дойде ли в града тази вечер?
Величка: Не зная, не мога да Ви кажа, обадете се по-късно.
Люба: Мерси.23.07.49 г.
11.41 ч. Люба избира номера и говори с мъж.
Люба: Дайте ми Елена Христозова.
Мъж: Да.Обажда се момичето й.
Люба: Елена, ти ли си?
Мъж: Не, тя замина за София.
Люба: В къщи ли?
Мъж: Не зная.
Люба: Кога е излязла?
Мъж: Преди малко е заминала за града.
Люба: След обяд дали ще си бъде във вилата?
Мъж: Не зная.
Люба: Хайде…
Останалото е мълчание…