<< Към част 3

От дистанцията на времето всичко изглежда все по-налудничаво.

Каква е тази атмосфера, която е създал Сталин, че всички му се подчиняват и нямат сили и воля да защитават интересите на собствените си народи и държави?

Ето какво ни разказва с мека усмивка и тънка ирония “агентът на империализма”, някогашният шеф на югославската пропаганда, Милован Джилас, през 1990 година в една скромна хотелска стая в Белград.

Милован Джилас:

Със Сталин тогава никой не се караше. Димитров, героят от Лайпциг, се държеше съвсем подтиснато, да не кажа уплашено. Уплашено не, но се държеше като по-млад, като ученик пред учителя си. И от нашата делегация Кардел също беше малко смутен. Ние всички останали малко говорехме. Говореше главно Сталин. Това беше монолог. (смее се) Ние правехме по някоя бележка. А когато се говореше, говореха преди всичко Димитров и Сталин, но и те не говореха много.

Спомням си, например, един детайл. Димитров казва: “Добре, наистина сме сгрешили, нали се учим.” А Сталин му отговаря: “Какво се учите?! Петдесет години сте в политиката, а се държите като ученици. Трябва да сте научили нещо досега. Сега ще ми се учите!” (смее се)

В Москва Сталин нареди колкото се може по-скоро да бъде създадена федерация между България, Югославия и Албания. “Колкото по-скоро, толкова по-добре.” – както се изрази той. И на другия ден във вилата на Димитров се разбрахме веднага след като ние се върнем в Белград, а те в София, да започнем преговорите.

Междувременно, наскоро след това взеха да се влошавт отношенията между Югославия и Съветския съюз. Срещата в Москва беше някъде в началото на февруари, а на 27 март ние, югославяните, получихме протестно и заплашително писмо от Съветския съюз. Във връзка с това писмо от значение е, че българската делегация на път за Чехословакия мина през Белград. Мене ме изпратиха, ЦК и правителството ме пратиха да посрещна на Топчидерската железопътна гара българите, да ги поздравя и да им съобщя на връщане от Чехословакия да спрат в Белград, за да преговаряме за обединението, федерацията. Когато се качих във вагона на българската делегация, посрещна ме Димитров, сам. Споменах му, че сме получили голямо протестно, заплашително писмо от съветската партия, подписано от Молотов и Сталин. Подписът на Молотов беше пръв. Димитров се ръкува с мен с двете си ръце и каза на руски: “Держитесь крепко!” – “Дръжте се твърдо!”, а аз му отговорих: “За нас, югославяните, няма опасност да не се държим твърдо, въпросът е да не се държим прекалено твърдо.” В този момент дойде Роза, съпругата на Димитров, прегърна ме и каза: ”Ние толкова се страхувахме за вас, толково се страхувахме.” Междувременно се показаха и другите членове на българската делегация. Отидохме в салон-вагона, поседяхме, аз пак им казах, че на връщане трябва да минат през Белград, за да разговаряме за преговорите. По време на разговора споменах , че сме получили писмо от Съветския съюз, което по много свои обвинения е несправедливо. Червенков каза по смисъл горе-долу следното: “Това, което казва Съветският съюз, е винаги правилно, вярно. Сталин не говори наизуст.” А Димитров, който преди три или пет минути ми беше казал: “Дръжте се твърдо.”, сега рече: “Щом Сталин каже нещо, то винаги трябва да бъде вярно.” За мене беше изненадващо, като се има предвид онази среща. Аз бързо разбрах, че Димитров се чувства несигурно, че има хора, членове на делегацията на ЦК, пред които не може да говори това, което мисли.

Сбогувахме се. Аз уведомих нашия ЦК, Тито, Кардел и Ранкович. Какво стана после? Докато българската делегация беше в Чехословакия, ние получихме писмо от унгарския ЦК, че се солидаризира със съветския ЦК и неговата критика и от българския ЦК, за което Димитров не ми спомена нищо, докато бях на гарата в Топчидер. Това много ни засегна. Възприехме го като неискрена игра на българите. От една страна Димитров ми каза: “Дръжте се твърдо, трябва да правим федерация.”, а от друга, без да ни съобщават нищо, те се съгласяват със Съветския съюз. Ние пратихме телеграма на нашия посланик в Чехословакия, че предвид на позицията, която е заел българският ЦК, българската делегация не трябва да спира в Белград.

От всичко казано до тук не можем да не си зададем въпроса: “Защо докато югославяните се държат твърдо, у нас съветските съветници водят следствията?”.

Ще потърсим отговора в документите.

Ето един доклад написан само седмица преди онова заседание на ПБ през 1948 година, на което ПБ си посипва главата с пепел и дава “нареждане за предоставяне от ведомствата исканите от съветските представители сведения непосредствено”.

До
Министъра на ВР

Доклад
от Руси Христозов – помощник министър при МВР

отн. препоръката на др.министри Абакумов и Круглов
по организацията и работата на МВР

Др. Министре,

Както вече Ви е известно, въпреки обещаното от тук, наложи се на няколко пъти да безпокоим др.Димитров, докато ни уреди среща с отговорни съветски другари. Предварително чрез др. министър-председател изпратихме списък на въпросите, по които искахме да се консултираме. При изработване на списъка ние се ръководехме от съображенията, че службите на нашите министерства имат строго секретен характер съветските другари няма да ни покажат каква е тяхната организация и методи на работа и за да не ги поставяме в неудобно положение да ни отказват, ние решихме да поискаме тяхното мнение и съвети по организацията и работата на нашето министерство. Срещите ни се състояха два дни преди нашето заминаване обратно за нашата страна и бяха много кратки, което не ни позволи спокойно и пълно да обсъдим всички повдигнати от нас въпроси. Бяхме приети и четиримата последователно, първо от др.министър Абакумов, при когото останахме около час и половина и веднага след това за около 1 час от др. министър Круглов. Ние предполагахме, че след като ни приемат другарите министри ще ни свържат с някои от своите помощници с някои от своите помощници, с които да обсъдим нашите въпроси. Обаче те поискаха лично да беседват с нас по всички въпроси, като само др. министър Круглов се съгласи да се уреди отделна среща на др.Благой Пенев за следващия ден с някои от неговите първи помощници по въпросите на милицията, държавния архив и противовъздушната защита. В настоящия си доклад давам само най-същественото от техните мнения и препоръки и то не по ред за:

А. По общите въпроси на министерството

Част от тях ние разисквахме с др.министър Абакумов и част с др.министър Круглов.

1. По общата организационна структура на министерството. Такъв специален въпрос не фигурираше в нашия списък, но ни се наложи от др.министър Абакумов, при разглеждане проекто-щата и организацията на ВС за 1949 г. Още преди започването на разговорите, той ни запита ДС и МВР едно минстерство ли са или са отделни министерства, като поясни, че това му е нуждно за ориентация при даване на своите мнения. Др.министър Абакумов същевременно каза, че съветите и препоръките, които ще даде ние трябва на свой ред да обсъдим съобразно нашите условия, без да ги вземаме безкритично, като абсолютни и задължителни. След като аз му отговорих, че у нас ДС и МВР са едно министерство, той каза, че сам се колебае да определи кое е по-правилно, дали това, което е у нас или това което е у тях. Когато по-късно му излагах организацията на ДС и МВР долу по места в околиите и съобщих нашите проекти да установим там оперативно старшинство за началниците на ДС над тези от милицията. Той възрази и каза, че това е недостатъчно. Това би било правилно, ако у нас бяха не едно, а две министерства. В много категорична форма подчерта, че щом у нас има едно министерство, долу по околиите трябва да съществува не оперативно старшинство, а пълно единоначалие над всички поделения на МВР. По този въпрос станаха малки разисквания между него и нас. Др.Ганев го попита при това положение следва ли да се избере един повече началник над досегашните двама. Др.Абакумов поясни, че това не е нужно, а би трябвало досегешният началник на ДС да стане общ началник на всички служби по министерство, имащ пълна власт в ръцете си над всички поделения на МВР по места. Естествено той вече няма да бъде само началник на ДС, а ще бъде началник на околийските управления на МВР, като ДС ще ръководи пряко, а по линия на другите служби ще има свои заместници. В малките околии той ще ръководи направо оперативната работа на ДС, а в по-големите е необходимо да има помощници за ръководството на ДС. Когато му излагах нашия проект за създаване на софийската градска служба на ДС, чието ръководство проектираме едно и също и за близките околии, той възрази. Препоръча при изграждане структурата на нашето министерство и неговите отдели да се придържаме строго в партийната и общо държавническата структура. Посъветва ни да създадем софийска градска служба напълно самостоятелна, ръководена направо от Дирекцията на ДС, а за близките околии да създадем отделно ръководство. Той допълни, че по такъв начин се дава възможност на партийното ръководство по места да упражнява пълен контрол и политическото ръководство на нашите поделения.

Прочетете целия доклад на Руси Христозов.

Не се ли объркаха понятията ви, драги читатели?

Срещу кого и какво са били изпращани изпълнените с гняв и проклятия телеграми?

Към част 5 >>