Този текст първоначално беше предназначен за колегите ми от киното, но сагата със Закона за киното надхвърли съсловните рамки и затова реших да го публикувам с надеждата да го прочетат и такива, които си мислят, че това не ги засяга: 

Това, което се случва с киното е скандално!

Особено след отправената похвала на американската посланичка г-жа Херо Мустафа към г-н Вежди Рашидов, че приемането на Закона за филмовата индустрия бил исторически момент.

Вече знаем какво се случва след подобни подкрепи от страна на велики сили.

Достатъчно си патихме от “подкрепата” на съветските братя, та сега да ги заменим с американските такива. Да, наистина е исторически момент за всички наивници. Сега вече няма капка съмнение защо г-жа Жана Караиванова, отново актриса, подобна на Будинов и Биков, е докарана чак от Америка да “спасява” българското кино, кого обслужва и какви са връзките й с господата Вежди Рашидов, Боил Банов, Томислав Дончев, Бойко Борисов и с госпожа американската посланичка.

Има още →

Поводът за настоящия призив е предизвикан от един господин, станал депутат по съвместителство. Вярно, фамилията му започва с б., но това е поредната гербаджийска пешка, която не може да каже нещо, без да е съгласувала с главната буква “Б.” 

Затова аз се обръщам към главна буква “Б.”

Уважаеми господин Б.,

Пиша този текст не само заради себе си и приятелите на киното, но и заради паметта на много доказали се творци в областта на киното, които страдаха, когато едни нефелни хора закриха кината и ги превърнаха в игрални зали и магазини за ширпотреба, или когато продадоха българския Киноцентър на американците, дано им приседнат комисионните, или когато осъзнаха, че съдбата на българското кино е предрешена и му е отредено място със затихващи функции. Тези хора обичаха киното, то беше тяхна съдба – Христо Ганев, Бинка Желязкова, Ирина Акташева и Христо Писков, Рангел Вълчанов, Димо Коларов, Христо Христов, Атанас Тасев, Въло Радев, Никола Корабов, Иван Андонов, Людмил Кирков, Едуард Захариев и още много даровити и достойни личности… 

Свидетел съм и мога да Ви разказвам с дни какво и как, и най-вече благодарение на кого се случиха всички неблагополучия. Започна се с хората. Всички работещите в Студия за игрални филми “Бояна”, над 2000 души, първи бяха изхвърлени на улицата да оцеляват кой както може – хора със специфични професии и знания, които трудно можеха да си намерят работа. Някои станаха амбулантни търговци или продавачи на гевреци, а на други им беше отредено позорно място в току зараждащите се частни телевизии. Веднъж видях в центъра на София талантливия български оператор Атанас Тасев да тепа с камерата си подир някаква госпожица, едва прохождаща репортерка. Тя високомерно и наперено му даваше през рамо невежите си указания! Сърцето ми се обърна. Откъде можех да знам, че подобни жалки картинки ще станат ежедневие!

Има още →