Енциклопедия на злото – част 7

<< Към част 6

И ето че стигнахме до осъществяването на фантастичния замисъл по изобличаването и разгромяването на шпионската банда на Трайчо Костов.

Какво е необходимо за един автентичен процес? Да се намерят обвиняеми, свидетели и доказателства.

За целта тълпи оперативни работници и доносници следят всяка стъпка на заподозрените, подслушват се телефони, разследват се предприятия, министерства, търсят се подходящи за целта хора, подработвани по няколко линии – полицейски, шпионски, идеологически. Където не достига шантажът, има партийна съвест. Неизброим е броят на услужливите верноподаници. Допустими са всевъзможни средства, отпаднали са всички морални задръжки в името на интересите на държавата.

В тази връзка е подходящо да припомним думите на Николай Бердяев:

Няма такава низост, която да не бъде оправдана с интересите на държавата. В името на величието на държавата и престижа на властта са изтезавани хора и народ. Най-малко от всичко държавата уважава правата на човека, въпреки че единствената нейна задача се заключава в охраната на тези права.

Професионалните информатори са под псевдоними (“Лили”, “Виктория”, “Теменуга”, “Мильо”, “Марица”, “Чичо”), оперативните работници – под номера (240, 312, 971, 1985, 3658, 2805, 447, 712), а жертвите – под знакови наименования – отличителна черта на жертвата (“Доктора”, “Християнче”, “Сврака”, “Врагове”, “Оратор”, “Ренегат”, “Негодник”, “Потайник”, “Провокатор”, “Рогач”).

Когато преди повече от 20 години четях тези документи, вечер, напускайки архива, плачех по улиците. Представата ми за света се беше срутила – светът беше пълен със съмнения, подозрения, доносници и агенти. Струваше ми се невероятно, когато виждах хората да се усмихват и прегръщат, без да подозират паяжината, в която са оплетени.

Дали онзи манталитет беше отминал с времето или само беше станал по-префинен, по-дискретен, или по-нагъл, прикрит зад партийно, научно или професионално алиби?

Ето една малка извадка – визитна картичка на онова времето и неговите нрави:

Препоръчително четиво за доносници:

Анонимно писмо, адресирано до
Главния секретар на НС на ОФ
5.VІІ.1948 г.

Др.Секретар,

Пиша Ви това писмо в смисъл, че трябва да се удря и то здраво по всички линии, защото е опасно положението, в смисъл, че след така създалото се положение в Югославия, явиха се много съчувствуващи в нашата партия на Тито. Почнаха да блуждаят и да искат разцепление. Трябва тези хора час по-скоро да се изхвърлят. Такива случаи се забелязват със секретаря на партията Злати дол – Харманлий и кметовете по селата Кортен и Асеновец, Н.Загорско, които ми се виждат несигурни хора. Др.Секретар, те трябва час по-скоро да се премахнат. Те искат сведения да се съединяват с Турция. Моля по-скорошното нареждане за предотвратяване гибелта на нашата партия. Има и други, които ще Ви се съобщят допълнително.

* * *

До Директора
На ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Дирекция на Милицията
Тук

Подвис, 7.4.1949 г.

Може да те изненада, че се обаждам от село, но както и да е.

Вярвам, си спомняш когато говорех през 1947 г. против Никола Начев – тогава директор на Храноснабдяване… ето резултата. Не зная дали няма вече заплетени някои лица които плаваха в неговите води… Ако имаш някой близък в държавна сигурност, без всякакъв ангажимент или нещо положително да зная, но Бакалова, която живееше много разкошно, той /Н.Н/ й беше кум, много подаръци, въобще неща, които не може да са от заплати… А и получаваха колети от Америка, без да пращат нещо… Ако имаш човек, мога да ти съобщя имената, но без някакъв, пак повтарям, ангажимент. Защото както в Русия първите 5-летки така и в нас, дето не го чукаш там се пука…

Ти как си?
Аз съм здрав. Друго няма какво да пиша. Ако улуча някой да идва, ще пратя скоросмъртница, друго сигурен съм, че нямаш нужда.

Всичко хубаво. Много здраве на познати.

С другарски поздрав

* * *

До директора на тайната милиция

Другарю Директоре,

Във връзка с процеса Тр.Костов много интересни ще бъдат показанията на следните лица: 1. Люба Ковачева началник кадри в общината и проф. Д-р Анастас Вашков. И двамата знаят и крият много тайни документи и сведения относно тези работи и виновността на проф. Иван Стефанов и Цоню Цончев – директор на банката народна.

Това научих от мама и татко, които общуват с тях.

* * *

ДОНАСЯ АГЕНТ “ПИРИН”

ОТНАСЯ СЕ ЗА: случая със задържането на агента и едно изказване на майка му тогава

През м.декември 1944 година бях задържан в Стопанската милиция по повод преписката на Георги Мутафчийски и х.Белев. Макар и непричом за тяхния случай бях задържан 4 месеца по-скоро за това, че съм Механдов. Преписката се водеше от Васил Шарков и помощниците му Филип Маринов и Васил Попов. Шарков беше задържал и моята майка около 10 дни. След като не можаха да се съберат доказателства против мен прокурорът е повърнал преписката обратно. Бях пратен на Трудово Възпитателно общежитие “Бошуля”. След завръщането ми от там връзките ми се затвърдиха по-приятелски с Васил Попов и Филип Маринов, като с последния даже имаме орташки инвентар за консервната работилница. Васил Попов напусна службата и сега е студент стипендиант в Чехия. Преди един месец се завърна във ваканция и често идва при мен. В едно от последните си идвания му е казал, че преписката по която бях задържан 1944 г. щяла да се възобнови и второ, че е щял да се повдигне въпросът за едно изказване от страна на майка ми по времето, когато е била задържана. Това изказване е било тогава така: “Какво искате от мен и от моя син, когато и ваши хора, които седят по върховете бяха сътрудници на полицията, какъвто беше Трайчо Костов.”

Казвайки ми това сега Васил Попов, аз се опитах да разбера от майка ми какво точно е казала. Тя не може да си спомни да го е казала в Стопанската милиция, но допуща да го е казала пред някой от въпросните трима у дома, тъй като и тримата са отивали у дома. На моя въпрос тука така случайно ли го е казала или отговаря на истината, тя подчерта, че действително е верно и че знаела от брат ми и самата е виждала човек с очила да идва вечерно време да се среща зад къщата ни с Бончо (Механдов – агент на полицията – бел.ред.). Брат ми веднъж й е казал: “Аз работя за 1,000 – 1,600 лева, а на Трайчо Костов му плащат 6,000 лева на месец.”

Също така през 1944-45 година Светослав Георгиев е потвърдил пред майка ми, че Трайчо Костов е бил сътрудник на полицията. Запитвайки майка ми кога е било това и защо не зная, тя ми каза, че не помни годината обаче, мен не ме е имало в София и не зная. Но предполагам, че е било след 1930 година.

Майка ми припомва и за един друг човек, който се казваше Бори, и за който и аз зная, че идваше за да се среща с Бончо доста потайно.

От 1934 година не съм вече виждал този човек. Зная, че беше родом от Асеновград или от околията. По него време Бончо имаше приятелство с Пеню Апостолов и жена му Нада, в чиято компания често беше и Борис. Знам, че Борис по едно време около 1933-34 година беше на работа в Държавната печатница.

След 9 септември, когато Бончо беше вече задържан срещнах случайно Нада Пеню Апостолова, която ми каза, че някога си Бончо й е казал, че имало един комунист много интелигентен и много начетен идеалист, на когото много помогнал и го е укрил, казва се Чанков, тя ме посъветва да го потърся и да му кажа за Бончо. Защото Бончо много обичал този човек.

“Пирин”

* * *

6VІІ.1949 год.                                                                                      Донася агент “Лили”
София                                                                                         Приел О.Р. – Тошев І-ва гр.

Източника съобщава, че на 5 т.м. след обяд е бил в дома на една своя позната – Таня Георгиева /по баща/ , жив. на ул. “Граф Игнатиев” до ул.”6-ти септемврий”. Там заварил и дъщерята на една ятачка на Трайчо Костов, която го е крила в вилата си в Княжево. Дъщерята е женена за офицер осъден по конспирацията “Неутрален офицер”.Тя казала, че “кака Люба” – жената на Трайчо Костов е много съкрушена от това, което е станало с мъжа й и постоянно плаче. Много се страхува за съдбата му, понеже го знае като много упорит и твърд македонец. Веднъж дъщерята на ятачката й напомнила, че едно време и те плачели, но нямало кой да им помогне, на което жената на Трайчо Костов отговорила, че такова е било нареждането на всеки един от ЦК и мъжа й нищо не можел да направи за засегнатите от Народния съд. Дъщерята на ятачката казала също така, че преди известно време “кака Любо” помолила майка й да й обмени един чек (не знае стойността му), като се уговорили да се срещнат на една улица (не в домовете си, понеже е опасно ) и когато се срещнали у жената на Трайчо Костов, идвайки към майка й й казала тревожно и шепнешком да не вади нищо от чантата си, понеже я следят и може и тя да загази и продължила.

* * *

21.VІІ.1949 г.                                                                                        Донася агент “Лили”
София                                                                                         приел О.Р. – Тошев І-ва “А”

За ІV отдел

Източника съобщава, че на 7 т.м. на гробищата се е срещал с дъщерята на една от ятачките на Трайчо Костов преди 9 септ. 1944 год. Дъщерята е жена на осъдения по конспирацията “Неутрален офицер” – майор Драганов. Същата казала на източника, че преди известно време се е виждала с жената на Трайчо Костов – Люба, която й казала, че мъжа й е арестуван от ДС и когато отишла да му занесе храна, там й отговорили, че го няма, обаче тя разбрала, че е закаран в Русия.

“Лили”

* * *

Донася “Симов”                                                                                              Приел О.Р. 360
9. VІІ.49 г.

ДОНЕСЕНИЕ

Д.Ацев, 9 септември 102 Княжево съобщил на брат си Ничо Ацев Америката, че Трайчо Костов бил истински комунист, но му бил скроен тоя номер от двама трима души от полит.бюро. Той се опасявал сега да се среща с него. Много съжалявал, че бил на такава служба, сам не знаел как ще се спаси.

* * *

ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА
БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
ГР.СОФИЯ

ДРУГАРИ,

Научавам се, че Трайчо Костов ще бъде съден за грубите му политически грешки.
Моля да наредите да бъде призован като свидетел по това дело, на което ще докажа:
1. Предателското държане на Трайчо Костов, като член в Ц.Комитет на партията от 1946 год. до неговото отстраняване.
2. Обграждане с послушен административен персонал, от ренегати и фашисти, които от години наред саботират, грабят открито и пр. и пр. С единствена цел да внесат недоверие в ПАРТИЯТА, брожение и смут сред народа.
3. Благодарността на честния трудов Български народ към Ц.К. на Б.К.Партия, за навременното разкритие на предателя.

С ДРУГАРСКИ ПОЗДРАВ: /подпис/

* * *

Информатор “Виктория” донася:

Жената на Никола Костов – Станка е говорила пред другаря на съквартирантката ми, че в МВР били всички като него несвестни и парадирала с връзките си.

Когато излезе статията на в.”Правда” в нашия печат бе посочено и името на Виноградов, между нашите колеги се появи съмнение, да не би и др.Димитров и др.Поптомов да са отровени както др.Жданов. Такова изказване направи др.Банова от БКП.

* * *

Донесение от „Мильо“ от 14.12.49

Сестрите Елена, Александра и Райна К.Джуневи познавам след 9.9.44.

Същите се държаха много скромно, като същото време не общуваха с живущите в кооперацията, в която живеят. В разговорите си никога не дават да се разбере, че са сестри на Трайчо Костов. Макар и с висше образование същите правят впечатление със своята слаба идейно-политическа култура. Изключение прави и се отделя от това Елена, която от време на време се активизираше и включваше в политически акции в квартала. Останалите две сестри Александра и Райна почти не се познават в квартала и всички знаят, че са болни и затова липсват.

Прави впечатление общуването със семействата, които бяха познати като реакционно настроени – Бор.Павл. и на Касева . Трябва да отбележа, че като контраст на тяхната затвореност и необщителност беше поведението на снаха им Станка, която се характеризира със своята приказливост, достигаща до клюкарство. Същата също така избираше компанията на посочените по-горе семейства като същевременно беше развила своите връзки от подобни елементи по съседните кооперации.

Държането на сестрите след свалянето на Трайчо Костов от поста зам. председател беше особено. Същите даваха видим израз чрез отделни подходящи фрази, говоря за Райна, която на касиерката на 8ЕОПО казала, че има пристрастия. Даваха видим израз за търсене на недостатъци, които да ги разберат. Ст.К. от своя разпространи версията, че свалянето на „бати“ е поради лична вражда между него от една страна и Васил Коларов и Вълко Червенков от друга. Когато Трайчо Костов беше арестуван, сестрите са напълно уединени като това уединение стигна до крайност. Физиономията им придоби вече изплашен вид. Само Ст., жената на брат й Никола Костов, както и самия той продължиха да бъдат активни в 48 партийна организация. Сведения за тяхното поведение там не мога да давам.

III фаза на поведение на сестрите – Райна е след излизането на обвинителния акт срещу Трайчо Костов. Това е участието й във вечерта на 3.ХII т.г. уредена от 8 ЕОП в училище „Сталин“. Там държането й беше прекалено весело, бих казал пресилено. Останалите 2 сестри не съм виждал. Чух, че Саша била болна.

Външни посещения не са ми правили впечатление с изключение на един човек, черноок с черни мустаци. Към стъмване 6 ч. вечерта преди около един месец и млада симпатична девойка.

* * *

Донася „Правда“:

За Александра Костова – преди 9.9.44 с ходатайството на Филова била преместена в София, поддържала връзки с жена с ясно определени фашистки възгледи. Като секретарка на Трайчо Костов и тя е имала високомерно държане към партийци и безпартийни. Другар в МНП ги е наричал „господата“. В своята критика е била груба, субективна и за нея не е имало честен човек, опитвала се е да ръководи в МНП. Когато снемали решението на партийната организация за Трайчо Костов, тя апострофирала доклада като казала „не фракция“.

След изключване на Трайчо Костов от партията, тя, която преди винаги се изказвала на партийни събрания, сега млъкнала и нищо не казвала за грубите грешки на своя брат, пред нея надвили сестринските чувства.

Въпреки, че Ал.К. е подписала покана за събрание, тя не е присъствала на събранието. На др. Малеева е казала, че няма смисъл да отива на събрание след като комисията не е дала възможност да се изкаже. За изключването на Ал.К. гласували 21, а се въздържала Деспотова.

* * *

Донася „Марица“:

На 27 т.м.източникът бил посетен от Люба Костова, която при разговора казала:

„Когато съдеха Трайчо, аз и Бойко непрекъснато седяхме до радиото и служахме това, което се говореше за Трайчо. На мен ми ставаше толкова лошо, че на няколко пъти съм припадала. Тогава Бойко имаше изпит и когато отишъл, един час не могъл да напише нищо и едва след това е написал нещо.

Другаря Димитров, докато беше още жив, много пъти ме е потупвал по рамото и ми е казвал, че Трайчо е бил нашата гордост. Др.Димитров, който е работил толкова време с Трайчо и не е разбрал делата му, та какво остава за мене, която съм безумно обичала Трайчо и на всичко съм му вярвалала. Казвал ми е, че отива в ПБ, но никога не ми е давал дневния ред. Аз не съм знаела за показаната от него слабост преди 9.9 пред полицията“. Тук източникът казал: „Трайчо си получи наказанието, но аз се съмнявам във виновността му.“ Костова се обърнала с весел глас и казала:“Това са дипломатически тънкости. Трайчо е говорил винаги пред мен добри работи за СССР и аз съм го смятала за привърженик на СССР. Сега аз съм най-нещастната жена на света. Писах писмо до ЦК, за да се изясни моето положение, но още нямам отговор. Почнах да излизам по-често, защото ми е тежко да стоя все затворена в къщи” и сега ще ходи по всички магазини, за да вземе плат за Папурски. След изказаното съчувствие от страна на източника Люба Костова казала:“Искам да намеря квартира и да си прибера Бойко, за да го контролирам. Искам да изляза организирано на манифестация на 1 май с жените от нашия блок, но се страхувам да не почнат да ме плюват и викат по мен. Но разберете, че искам да членувам някъде, да живея организационен живот. Ние в къщи си направихме с Папурска кътче за 1-ви май.“ На излизане Люба помолила източника да се допита до района за нейното организирано участие в манифестацията, на което източникът отговорил, че не знае докъде да се отнесе и че му е неудобно.

*

Бойко започна да идва много често. При всеки взет изпит идва и се прегръщат с майка си и плачат. Той скоро ще се ожени за едно бедно момиче.

Папурска й казала, че не знаят гроба на Костов и не смеели да го търсят. След това Папурска казала: “По-добре е езика да си стоиш зад зъбите, отколкото да се приказва.”

*

Източникът се оплакал, че не била много добре със здравето. Люба също казала, че и тя не била много добре и то особено със сърцето. Тогава източникът казал: Как няма да те боли, не е лесно да загубиш такъв мъж и то толкова бърже, неговото изчезване лично за мене остава съмнително. На което Люба казала: И за мене също така е съмнително, спрямо всички факти изнесени не мога да вярвам, че Трайчо е бил предател, аз толкова го обичах и му вярвах, но въпреки това партията се отнесе много лошо с мен и Бойко.

“Марица”

* * *

Строго поверително

Справка

Отн. Обекта на агентурна разработка “Врагове” – Л.Тр.Костова – жена на осъдения на смърт за шпионаж Тр.Костов.

Л.Тр.Костова е родена на 16.3.1899 г. в гр.Битоля, българка, българска поданица, грамотна, осъждана по ЗЗД за проявена антифашистка дейност, женена с едно дете Бойко. Понастоящем живуща ул.”Цар Симеон” 112.

Произхожда от заможно земеделско семейство. През 1931 г. отива в СССР, където прекарала до 1933 г. След това от 34 до 39 е била във Франция /неизвестно защо/. След това се завръща в нашата страна и работи на различни места като чиновничка.

Член на БКП от 1920 г., но до 9.9.1944 г. не проявява особена партийна дейност. След тази дата използува положението, че мъжът й става “голям” човек, тя постъпва на работа в апарата на ЦК на БКП.

След разкриване шпионската дейност на Трайчо Костов и неговото осъждане тя бива изключена от БКП и уволнена от апарата на ЦК. След това е изключвана от всички масови организации, в които е членувала. След изключването й от БКП и масовите организации тя почва да отбягва да дружи с партийни другари, като е казвала, че тези, които я посещават правят това с цел да установят нейните настроения, след което да я злепоставят. Правила е редица изказвания, че осъждането на Трайчо Костов се дължи на лични амбиции, спрямо него от др.В.Коларов, а именно:

На 11.4.50 г. пред наш източник Люба е казала: “Предполагах, че поне една стая ще ми оставят от апартамента, за да може да се съберем с Бойко, но те ни взеха всичко и сега сме принудени да живеем отделно. Трайчо беше толкова добър, че той ме е винаги съветвал да бъда скромна и да не се забравям, да се държа добре с хората и сега като награда на 30-годишната ни партийна дейност го осъдиха на смърт.

Как да си обясним тази изключителна активност в писането на информации и доноси?

Откъде се бяха пръкнали тези “бдителни и доблестни” граждани?

Към част 8 >>