Послеслов към Енциклопедията на злото, част 11

В тази нощ на 22-ри срещу 23-ти септември 1947 година е обесен един невинен човек.

Никола Петков е осъден да бъде обесен и да заплати 500 000 лв глоба, а така също съдебни разноски в размер на 12 000 лв – всичко в полза на Държавното съкровище.

На 22 септември 1947 година Никола Петков е написал молба за помилване до Васил Коларов, Временен председател Народна Република България.

На 23 септември 1947 година обесването му е увековечено със следния протокол:

Протокол 228
гр. София, 23 септември 1947 г.

Съгласно чл. 611 от Закона за наказателното съдопроизводство настоящият протокол се състави за това, че днес се приведе в изпълнение влязлата в законна сила присъда под № 568 от 16 август 1947 г., постановена от Софийски областен съд по наказателно общ характер дело №461/1947 г. на VI наказателно отделение, с което Никола Димитров Петков, 54-годишен, родом от гр.София, живущ в същия град, син на Димитър Петков и Екатерина Ризова, българин, източноправославен, грамотен, неженен, неосъждан, по занятие журналист, за подбудителство на други лица да образуват военната конспиративна и с фашистка идеология конспиративна организация „Военен съюз“, която си е поставила за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез въоръжена сила, преврат – е осъден да изтърпи наказанието смърт чрез обесване с лишаване от права за винаги.

Има още →

Филм за спасените български евреи по време на Втората световна война и пожертваните от окупираните територии на Беломорска Тракия и Македония.

Година: 1993
Сценаристи: Еми Барух, Малина Петрова, Искра Йосифова
Режисьори: Искра Йосифова, Малина Петрова
Оператор: Мирослав Русинов, Иво Пейчев
Звукорежисьор: Емилия Аранийска
Монтаж: Камен Фердинандов, Румен Митов, Мария Ханджиева, Тодор Хаджийски, Тони Чавдаров
Участници: Орета Хаимов, Пепо Леви, Ико Коноти, Изи-Исраел Барух, Нир Барух, Софка Барух, проф. Морис Леви, Лили и Моше Коен, Буко Бераха, Рубин Димитров, рав Аврам Бехар, Ицках Конфорти и хорът на българските евреи в Хайфа

Продукция: Армейски аудиовизиуален център с участието на КОНКОРДИЯ

<< Към част 10

В памет на Никола Петков

Тук нашият разказ спира, защото всеки съвестен разказвач не може да не изпита смущение.

Как да описва следствието на Трайчо Костов в Държавна сигурност, ако е научил истината за убийството на Никола Петков – един от най-срамните факти в нашата история? Нека му отдадем почит.

А за тези, за които той продължава да е предател и престъпник, ето един документ от времето:

Американска легация

№ 15479, Берн, 1 октомври 1947 г. Тема: Реакцията на швейцарската преса към процеса и екзекуцията на Никола Петков

Американският Шарже д’Афер в Берн има честта да съобщи на Департамента, че цялата консервативна и либерална преса в Швейцария и преобладаващото болшинство от социалдемократическите организации са дали недвусмислено описание на погнусата, която неотдавнашният “процес” и екзекуция на българския селски водач Никола Петков са предизвикали в демократичния свят. Ако съществуваха някакви съмнения в съзнанието на читателите на швейцарската преса по отношение на истинската същност на “правото”, срещано в новите “народни демокрации” от съветско-контролираната, доминирана от комунисти, Източна Европа, сега те бяха напълно разсеяни с единодушно назованото “съдебно убийство” на Никола Петков.

Има още →

<< Към част 9

Нищо в държавата от нов тип не е случайно. Всяка проява е следствие от решения на Политбюро. Като тези, например, пропуснати от историците, но които внасят яснота в поредицата от печални събития:

Секретно

Протокол

Заседание на комисията по МВР от 12.6.45 г.
Присъстват: Трайчо Костов, Антон Югов, Руси Христозов, Никола Павлов и Стоян Караджов

Решения:

1. Да се издаде окръжно до партийните организации, в кое като се изтъкне раздвижването на реакционните сили, да се призоват партийците да засилят своята бдителност по отношение на врага и да окажат помощ на народната милиция, която е призована да води борба с реакционните сили.

Има още →

<< Към част 8

През 1947 година, след поредица от процеси, опозицията в България е унищожена. 40 години по-късно публичното споменаване на подобна фраза предизвикваше все още безпокойство. Дори управляващите и близките до тях нервно се размърдваха на столовете и тревожно се оглеждаха. И имаше защо.

Обвиненията в шпионаж са измислени, свидетелите са подставени, но истината и лъжата са така преплетени, че остава съмнението: “Ами, ако все пак…?”

От Американската мисия в София дипломатът Барнс, а след него Хорнър, редовно изпращат телеграми до Държавния департамент във Вашингтон за ставащото в България. Ще се ограничим с откъси само от 1947 година:

Има още →

<< Към част 7

И така, стигнахме до любимата за пропагандата тема за бдителността.

Думата “бдителност” не съществува в речника на Найден Геров от 1895 година, няма я и в речника на книжовния българския език от 1945 година.

В руско-българския речник “бдительность” съществува дори като “революционная бдительность”.

Та за тази революционна бдителност става реч и как тази бдителност е била набивана на нещастното население до пълното му побъркване, изразено в масова шпиономания.

Възпитанието в бдителност е започнало няколко години по-рано.

Има още →