Нищо в държавата от нов тип не е случайно. Всяка проява е следствие от решения на Политбюро. Като тези, например, пропуснати от историците, но които внасят яснота в поредицата от печални събития:
Секретно
Протокол
Заседание на комисията по МВР от 12.6.45 г.
Присъстват: Трайчо Костов, Антон Югов, Руси Христозов, Никола Павлов и Стоян КараджовРешения:
1. Да се издаде окръжно до партийните организации, в кое като се изтъкне раздвижването на реакционните сили, да се призоват партийците да засилят своята бдителност по отношение на врага и да окажат помощ на народната милиция, която е призована да води борба с реакционните сили.
2. Целият апарат на милицията да бъде проверен. Всички негодни и ненадежни хора да бъдат освободени. На тяхно място да влезнат проверени, честни и надеждни хора. По места основно да се провери кадъра на милицията и се види колко хора трябва да се махнат и колко да бъдат дадени на милицията.
3. Да се проведе разяснителна работа сред партийните и комсомолски организации в борбата срещу реакцията, като се поясни – работата в милицията сега е работа на боеви партииен пост. Поради това в милицията трябва да отидат на работа най-добрите и годни наши кадри. Да се предпочетат доброволци, но в известни случаи да се прибегне и до мобилизиране на кадри. Да се подбират и девойки.
4. Подборът на кадрите за милицията да става с участието на представители от Дирекция на милицията. Областните и околийските комитети да обърнат особено голямо внимание на подбора на ръководящия кадър на милицията. Кадрите на милицията да се подбират не само с оглед на партийния стаж, но и по професионална подготовка. При подбиране кадри за милицията да се тръгне по линия на безработните, но да се намерят хора, които ще бъдат годни да се оправят с възложената им работа.
5. Цялата партийна маса да се постави в услуга на милицията. Всеки партиец да се счита доброволен сътрудник на милицията. Всеки партиец да изостри своята бдителност и всичко, което забележи да съобщи навреме на милицията. За да стане тая работа по-организирано във всеки район да се определи по един другар, който да дава инструкции за работа и към когото партийците да се отнасят със своите съобщения. На партийците да се постави като задача разучаване квартала, в който живеят, да открият кои са враговете, които трябва да се поставят под наблюдение, да изучават настроенията на хората в квартала и прочие.
6. Да се организира боева помощ на милицията при охраната на градове, села, военни, стопански и др.обекти, а така също и при разгромяване на врага. Да се има пред вид Пловдивския опит, гдето наред с формените милиционери за охраняване на кварталите нощно време излизат и цивилни. Помощните групи няма да имат самостоятелни функции. Всяка група ще си има свой ръководител. Помощната група ще бъде в разположение на началника на участъка. Под негово ръководство ще става военното обучение на помощните групи. Оръжието ще се съхранява в участъка. В групите могат да бъдат включени и наши съюзници, проверени отечествено-фронтовци. Особено внимание да се обърне на Пловдивската, Бургаската и Русенската области, гдето гъмжи на шпиони.
7. За да се подобри материалното положение на милиционерите да се внесе подобрение в тяхното снабдяване, като милиционерите се поставят на еднаква нога с военните. Да се даде на всички дрехи и обувки, да се подобри храната, като се организират зеленчукови градини, развъждане свини, кокошки и пр. Да се дават възнаграждения за специално възложени задачи и награди за добре свършена работа. Др. Стефан Богданов да посочи възможност за допълнителни източници на средства.
Дали авторите на този документ са подозирали какво ще предизвикат тези решения и как собственото им творение ще се обърне срещу тях?
Един от подписалите, обаче, със сигурност ще изпита върху себе си жестоките последствия. Останалите ще доживеят благополучно до старини, ще изопачават историята, ще омаловажават и прикриват участието си, ще прехвърлят върху обесения от тях другар цялата отговорност за разгрома на опозицията и дори за собствения му трагичен край.
„Да благодарим на чиличената Българска комунистическа партия за мъдрото й ръководство.“ Това предложение се посреща със ставане на крака, с ръкопляскания и възгласи: “Да живее БКП!”, “Да живее Димитров!” – възторг струи от радиото.
Химни, възхвала на Партията, на Димитров и Димитровската конституция, прослава на Сталин се редуват с “Гневни куплети срещу предателите и враговете” вече с партиен билет.
“Ако Трайчо Костов се премята от една позиция на друга, ако той не желае да се освободи от антиболшевишката ръжда, която носи в себе си, очевидно ще бъдем безпощадни!” – така се изразява възпитаникът на университета в Женева Васил Коларов.
Вестник “Таймс” съобщава:
“Господин Костов освободен от длъжност”
Радио “София” съобщи, че бившият заместник Министър председател на България, господин Трайчо Костов, е бил отстранен като депутат в Националното събрание, в изпълнение на решението на Българската комунистическа партия. Решението е било взето след разследването на неговата “анти-димитровска и анти-сталинска” дейност. Той беше изключен наскоро от партията, от Централния комитет, който го обвини в “националистически отклонения”./”Ройтер”/
Никакви писма до ЦК на ВКП/б/, ЦК на БКП, изявления, самокритики пред ПБ, ЦК и Пленумите на Партията не могат да му помогнат. “Спасителят на народите” от Кремъл вече е произнесъл фаталното ”Жулик!” и подлецът трябва да бъде не просто наказан, а обезглавен.
От тук нататък всичко продължава по обичайния начин:
Привлечени и мобилизирани са “най-добрите и годни” кадри. Те подписват декларация:
Подписаните оперативни работници от отделение “Е” при Държавна сигурност се задължаваме и като предани членове на БКП да запазим в пълна тайна служебната задача, която ни се дава по проследяването на Трайчо Костов. Няма да пожалим нито сили, нито време, но ще изпълним задачата и да не го изпуснем от очи, и да установяваме неговите връзки, без той да подозре в най-малка степен, че е наблюдаван. Тази си задача няма да споделяме с никого, освен с др.Ганев, със зам.министър Христозов и с другаря министър (Антон Югов – бел.ред.).
Дебнат денонощно жертвата, трупат се папки с рапорти на оперативните работници и донесения на агенти и доносници в търсене на доказателства. Засекретен масив от дивотии за възхвала на глупостта, невежеството и простотията, който, обаче, променя съдби и отнема живот. Убедете се сами:
Оперативна разработка “Доктора” – рапорти за проследяване:
(текстовете са предадени буквално – бел.ред.)Задача № 1 – Доктора
27 април 1949 г.
Рапорт
На 26 т.м. Обектът излезе от дома си като в себе си носеше голяма, червена адвокатска чанта. Тръгвайки бавно по ул. „Женева“, зави по „Любен Каравелов“ и слезна на бул. „Толбухин“. продължавайки по същия като мина по ул.“Раковски“ се спря до вестникарската бутка, от която бутка си купи вестници. След това продължи по „Толбухин“, „Царя“, ул. „Свети Климент“ и в 7 и 45 влезна в Народната библиотека. В 15 и 30 часа Обектът излезна от библиотеката и връщайки се по същия път в 15 и 45 се върна в дома си. До 7 часа сутринта на 27 т.м. Обектът не излиза от дома си. Наблюдението продължава.
Оперативни работници № 240, 318, 971, 535, 245, 711
Забележка: През време на движението на Обекта по улиците, почти през целия път, гражданите спираха и го разглеждаха, на което Обектът отговаряше с пълно безразличие. По улиците се движеше свободно и спокойно.
* * *
3 май 1949 г.
Рапорт
На 1 т.м. Обектът излезе от дома си придружен от съпругата си. Двамата тръгнаха по „Евлоги Георгиев“ и приближавайки до склада за особени имоти, пред който склад бяха спрели военни части за парада, постът, поставен за да не минават гражданите, ги върна обратно. Минавайки по ул.“Толбухин“ и искайки да минат по бул.“Цар Освободител“, на две места постовете не ги пуснаха, поради което се наложи да минат по ул.“Свети Климент“, откъдето отидоха в Народната библиотека. Тук, в двора на същата Обектът поздрави събралите се служители от същата и започна да се разхожда из района на библиотеката. В 9 и 30 всички служители се строиха в редици като Обектът и съпругата му се наредиха на първата редица в средата. Минавайки по ул.“Мазарик“ и „Владимир Заимов“ и като стигнаха до Подуенската баня се спряха и вляха в колоните на Пети район, които колони се предвижваха бавно по източната страна на бул.“Климент Готвалд“ за към бул. „Цар Освободител“. През времето, докато да им дойде ред да минат пред официалните лица, Обектът разговаряше със служителите и от време на време четеше вестника си. Околните граждани го наблюдаваха и които го познаваха, го показваха на тези, които не го познават като имаше и различни изказвания по този случай. Една от текстилните работнички каза на другарките си, че другарят директор е произлезнал от редовете на работническата класа и сега се е върнал пак при същата. А един от чиновниците от Инпроекта каза, че това е много значещо нещо и дисциплината в нашата партия била желязна, както за обикновените редници, така също и за водачите. В 12 и 55 Обектът, манифестирайки със своята група с колоните на Пети район, мина покрай трибуната с официалните лица, усмихнат и махайки с шапката си. Колоната след като се изтегли на площад „Девети септември“, Обектът и съпругата му се отделиха и в 13 и 40 се върнаха у дома си. В 19 и 40 Обектът отново излезна със съпругата си и тръгвайки по бул.“Евлоги Георгиев“, „Царя“ и стигайки до ул.“Свети Климент“ съпругата на Обекта се отдели от него и продължи сама по „Царя“, а Обектът зави по „Свети Климент“ и отиде в Народната библиотека. Тук пред входа на същата се бяха събрали чиновниците, които имаха банкет послучай Първи май. В 19 и 55 всички заедно влезнаха в библиотеката. Долу в салона Обектът говори някаква реч послучай Първи май, а чиновниците ръкопляскаха продължително и доста оживено. След 22 часа имаше весела част, игра на хора, ръченица и други, в която весела част взема дейно участие и Обектът като игра хоро и ръченица. В 23 и 30 Обектът излезе от библиотеката само със съпругата си, връщайки се по обикновения път, в 23 и 50 се прибра в дома си. Наблюдението продължава.
Оперативни работници 240, 55, 711, 971
* * *
20 май 1949 год. Задача “Доктора”
СофияРапорт
На 8 май 1949 год. обекта бе на разходка с неговата жена. Както съм описал в рапорта си от 8.V. покрай реката забелязах едно лице което ходеше след обекта на разтояние 200 метра, то бе облечено в черно износено сако, смачкан сив каскет, сив панталон с чанта в ръка и люлек, на възраст 35 – 38 год.
Днес 20 май видях шафиора на другаря Поптомов, който като се вгледах в него ме кара да предполагам че има голяма прилика с въпросното лице.
Предполагам че, може да разбереме дали е бил той, като се провери в съответната му служба дали на същата дата и час е бил свободен или по агентурен път да се провери дали притежава такова облекло и чанта които съм описал в предишния рапорт.
Забелешка: въпросния шафиор за който се съмнявам се казва “Кольо”. Горното донасям за сведение.
Оперативен Р-к № 535
* * *
Рапорт
На 24 май 1949 г. в 23 часа продължи наблюдението пред домът на Доктора.
След 1/2 час дойде при мен уредника Петър от главния вход, който стои на пост и във общия разговор между другото каза следното:
Днес бае Трайчо не излиза и тези твоите хора се разсипаха от пране тъй като аз му отговорих, че какво ни интересува бае Трайчо, те си имат дежурство и могат да перат, да четат и др.
До 11 часа на 25 май 1949 няма нищо интересно за отбелязване, след което време предадох поста на следващата смяна.
25 май 1949 г. опер. Р. № 318
София* * *
26 май 1949 Задача
София “Доктора”Рапорт
На 24 май от 23.30 продължихме изчакването на обекта до 7 часа на 25 май не излезе.
В 7.50 часа на 25 май обекта излезе тръгна по бул. “Евлоги Георгиев” и от тук по установения път в 8.05 часа влезе в Народната Библиотека.
В 15.15 часа същия излезе от Библиотеката заедно с една жена на около 40 г. облечена в кафено костюмче.
Двамата продължиха и през бул. ”Евлоги Георгиев” влязоха в 15.30 часа в домът на обекта. В 17.15 часа жената напусна домът му с мокра коса – тоез къпала се е в банята на обекта. Същата е идвала няколко пъти и за нея положително е донесено. Но тъй като не можахме да се спрем на името и в тетрадката при пропуски за същата ще донесем допълнително при ново посещение. До 23.30 часа обекта не излезе .
Наблюдението продължава..
О.р-ци №№ 971, 240, 535, 711
* * *
Рапорт
На 12 т. м. наблюдението продължи от 23 ч пред домът на обекта. През цялата нощ същият не напуска домът си нито бе посетен от някого.
13.VІ.1949 год.
Наблюдението продължи. В 8 ч обекта излезе облечен в черен костюм с шапка носейки в ръка жълтата чанта придружен от другарката си и тръгнаха по ул.Женева. Минаха по ул. Любен Каравелов вървейки близко един до друг, пресекаха ул. Граф Игнатиев, свиха по ул.Паренсов и излезаха на бул. Толбухин като на ъгъл другарката му се отдели а обекта продължи по бул.Толбухин. В 8.10 ч се отбива на ъгъла с ул. Венелин № 20 бръснарницата на Ангел Петров където го бръснаха и в 8.30 ч напусна бръснарницата. Тръгна по бул. Толбухин с спокойна отмерена крачка, пресече бул. Ц. Освободител и продължи по ул.Св.Климент измина около 60 – 70 крачки стигайки почти до средата на улицата пред домът си №4 подминава входа и реско, изведнъж се връща обратно и с същата крачка мина по бул. Ц. Освободител покрай Турската легация сви по ул. Масарик, пресече ул. Шипка и влезе в “Докторската градина”, премина през няколко алеи и излезе на ул.Оборище, продължи по същата улица и в 8.50 ч влезе в северният – откъм ул. Оборище вход на работа.
Напусна работа в 15.16 ч сам с чантата си в ръка и тръгна с умерена крачка по ул. Св.Климент като гледаше пред себе си надолу. Пресече бул. Ц. Освободител и продължи по левият тротоар на бул.Толбухин, сви по ул.Гурко като на ъгъла леко хитро се провери, продължи по ул.Любен Каравелов, пресече ул.Граф Игнатиев и по ул.Женева се прибра в домът си на 15.30 ч.
Отново обекта излезе в същият тоалет без чанта в 17.10 ч и тръгна по ул. Женева, Любен Каравелов, пресече ул. Граф Игнатиев по ул. Гурко и продължи по бул.Толбухин и в 17.25 ч влезе на ул. Славянска №32 – ведомство от Народната библиотека. В 21.30 ч. излиза сам и по ул. Славянска излезе на бул.Толбухин мина по ул. Т.Каблешков, Любен Каравелов и по ул.Женева се прибра в домът си в 21.45 ч. До 23 ч обекта не напусна домът си, наблюдението продължава.
И така нататък до самия му арест на 20 юни 1949 година.