През 1947 година, след поредица от процеси, опозицията в България е унищожена. 40 години по-късно публичното споменаване на подобна фраза предизвикваше все още безпокойство. Дори управляващите и близките до тях нервно се размърдваха на столовете и тревожно се оглеждаха. И имаше защо.
Обвиненията в шпионаж са измислени, свидетелите са подставени, но истината и лъжата са така преплетени, че остава съмнението: “Ами, ако все пак…?”
От Американската мисия в София дипломатът Барнс, а след него Хорнър, редовно изпращат телеграми до Държавния департамент във Вашингтон за ставащото в България. Ще се ограничим с откъси само от 1947 година:
ТЕЛ. № 31, 14 януари 1947, след обяд
Отечественофронтовската кампания за изхвърляне на опозицията от Народното събрание продължава с неотслабваща сила чрез пресата и публични митинги на основание, че опозицията е антисъветска, против народния режим и се представя от разрушителни и анти-социални елементи, които се стремят и се надяват на възстановяване на фашизма и средствата за експлоатация на масите за лично обогатяване и възвеличаване.
Комунистическата преса извлича паралели между “разкритията” на “шпионския” процес в Югославия и местните твърдения, че опозицията е в служба на “чужди реакционери” и пита дали не е абсолютно ясно вече, че всички конспирации против народовластните режими в Източна Европа са свързани и изникват под влиянието на общи чуждестранни сили…
Барнс
ТЕЛ. № 46, 17 януари 1947 г., 5 ч. след обяд
Великото народно събрание се свика на 15 януари след Коледните и Новогодишни празници.
Заседанията от последните 2 дни се характеризират с бурни разлики между болшинството и опозицията по въпроса за намаления интерес към външната политика на България, както и за свободите на пресата и мисълта.
По последния въпрос, министърът на информацията, Казасов, изложи мнението, че “старата идея за свобода, която гарантираше на всеки да защитава онези политически възгледи, които споделя, е претърпяла голяма промяна. Дори тези страни, за които свободата беше свещена, без смущение сложиха подписа си под международното споразумение, което забранява разпространяването на идеи и литература с реакционно и фашистко съдържание и осигуряват конфискацията и унищожаването на такава литература.” Според него българската опозиция е реакционна и фашистка.
Говорителят на опозицията отговори, че “тези, които поддържаха убийствата при последните избори, са били също толкова убийци, колкото тези, които действително извършиха престъпленията.” Членовете на мнозинството се хвърлиха към трибуната, за да изхвърлят оратора, а в същото време депутатите от опозицията се втурнаха да го защитят. В заключение Министър-председателят изложи своето развълнувано и объркано становище за сегашния режим относно парламентарните и правителствени процедури. Той предложи всеки депутат, който оспорва явното желание на болшинството да бъде изключен от Народното събрание и добави: ”и тогава ние ще изхвърлим всеки изключен депутат, както бихме изхвърлили мръсна дрипа”. Той каза: “Няма да позволим тази велика зала да се превърне в селска кръчма за пияници и деморализирани хора.”
Завчера, по време на един подобен инцидент, Министър-председателят (Георги Димитров – бел.ред.) формулира интересен принцип. Отговаряйки на твърдение на опозиционния говорител, че Съветът на министрите не може да се занимава със законодателна дейност, когато Народното събрание е в сесия, че Съветът не може да узурпира законодателната власт, той каза, че това е старомодна гледна точка на формалната демокрация, че опозиционните книжни гледни точки не могат да се превърнат в ефективна бариера за правителствените решения, независимо от това как са взети, щом тези решения не са вредни за народния интерес.
Опозицията изтъкна, че в миналото, български министри, които са действали така надменно, в крайна сметка е трябвало да заплатят или с политическите си кариери, или с живота си. Димитров отговори, че той е подготвен да поеме отговорността за решенията, взети от него, въз основа на неговото собствено познание за това, кое обслужва народните интереси и кое не.
Ясно е, че комунистите стават все по-ожесточени срещу опозицията и все по-определено заявяват, че няма да търпят вмешателство. В същото време опозицията показва очудващ кураж и твърдост.
Барнс
ТЕЛ. 29.01.1947
Вярвам, че следващият разговор по време на дебатите в Народното събрание от миналата нощ по окончателното одобрение на резултатите от изборите през октомври, с днешна дата, потвърждава до голяма степен съмненията, изразени в телеграма № 75.
Говори Георги Йорданов, колоритен по-възрастен водач на всички земеделци, сега привърженик на Петков: ”Българският народ иска свобода и демокрация. Той е уморен от манипулиране и убийства. Аз апелирам за по-разумно и приятелско отношение от страна на властите.” Викове “позор” от страна на управляващите. Говори Министър Председателят Димитров: “Старши земеделецо, позволи ми да ти задам един въпрос. Кажи ми честно, какво според теб, трябва да направим с вашия Петър Коев, който заговорничи (един от по-младите петковисти замеделци, който заедно с Петков е обвинен по процеса на неутралните офицери, че е водил заговорнически разговор), кажи ми честно какво да правим и с другите като него?” Викове на възмущение от пейките на управляващите. Георги Йорданов: ”Аз отговарям на Министър председателя, когото познавам много преди вас, които се възмущавате, защото двамата сме минали през едно и също политическо училище.” Никола Петков: “Самопризнанията на някои бивши офицери не са доказани.” Министър председателят: “Ти по-добре да мълчиш. Вашият Коев трябва да бъде обесен.” Викове и от двете страни – на мнозинството и от пейките на опозицията. Никола Петков: “Вие сте Министър председател. Вие нямате право да говорите по този начин.” Министър председателят: “И този Георги Йорданов, един от най-старите земеделци, трябва да отговаря за вашите престъпления.” Министър председателят, като се обръща към Йорданов: “Нека да построим нова България заедно.” Йорданов: ”Нека. Аз ще бъда много радостен, ако стигнем до такова решение.” Министър председателят: “Погледни, стари замеделецо, аз ти подавам братска ръка, за построяването на нова България, но се освободете от безотговорните хора. Има честни хора сред вас и те скоро ще дойдат в Отечествения фронт.” Йорданов: “Не създавайте илюзии сред управляващите. Аз не вярвам, че в нашите редици има други хора, освен борци за свобода и демокрация. Изборите бяха проведени в условия на натиск. Сложете край на това потисничество.” Министър председателят:”в….(не се чете), не по-късно, ние ще разговаряме с вас. Вашата организация е пред разтуряне.” (подчертано) По-късно, в дебатите, Министър председателят каза: “Има свобода за народа, абсолютна свобода, за враговете на народа, свободата е ограничена”.
Барнс
ТЕЛ. № 87, 30.01.1947 г.
… Страхувам се, че дългият престой на Георги Димитров и неговия антураж в Москва е убедил сегашните ръководители на България, че е по-лесно и по-приемливо да се управлява без опозиция. Още се страхувам, че те са привикнали на разпоредбите от Москва и че дори илюзията за независимост на българското правителство, може да бъде продължена с огромна трудност. Освен ако сегашната политическа вихрушка, около опозицията, неочаквано спадне, проблемът за припознаването на българското правителство, ще стане несъмнено много усложнен, тъй като ратификацията на договора ще достигне своята противоположност. Аз откровено се надявам, че греша в своите съмнения, но само събитията, а не прогнозите могат да установят фактите.
Барнс
ТЕЛ.№ 398, 5 юни 1947 г.
От ген. Робертсън и от мен
Моля информирайте Военното министерство
С внезапно решение, днес след обяд, Събранието започна обсъждането на предложение за отнемане на парламентарния имунитет на опозиционния лидер Никола Петков. Преди половин час хванах по телефона Министъра на външните работи, Георгиев ( Кимон ) , който ме увери, че е напуснал Събранието преди края и не знае крайното решение. Обаче той тактично допусна, че предложението е прието.
Изглежда фактически сигурно, че Петков сега е под арест по обвинение за конспирация срещу правителството. Неговата къща е обкръжена от въоръжени милиционери, които отказват достъп на посетителите. Опитите за връзка по телефона достигат до отговора, че той не се е върнал…Барнс
ТЕЛ. № 411, 9 юни 1947 г.
Следва превод на статия от полуофициалния вестник “Отечествен фронт”, от 8 юни:
„Министър председателят Георги Димитров вчера прие в кабинета си в Министерския съвет, в присъствието на Заместник-председателя на Министерския съвет и Министър на външните работи, Кимон Георгиев, последователно – мистър Бенет, политически представител на Великобритания и мистър Хорнър, действащ представител на Съединените щати. Двамата са поискали известни разяснения във връзка с предаването на Никола Петков на съдебните власти и са изтъкнали, че според тях, въпросът би могъл да придобие международно значение.
В приятелски разговор Министър-председателят е изяснил случая с Никола Петков и специално е изтъкнал, че предаването на Никола Петков на съдебните власти е чисто български въпрос и че Никола Петков, като всички останали български поданици, е подчинен единствено на българските закони, ето защо присъдата на суверенния български съд трябва да се изчака, че по негова специална инструкция, Петков ще бъде поставен при напълно нормални затворнически условия и никаква изключително съдебна процедура не се предвижда във връзка с процеса срещу него. Мистър Бенет и мистър Хорнър благодариха на Министър-председателя за разясненията и уверенията, дадени от него…“
Хорнър
ТЕЛ.№ 430, 14 юни 1947 г.
Пресата съобщава, че процесът срещу членовете на секретната организация “Военен съюз” ще започне в края на този месец. Сред 43-мата обвиняеми ще бъде и генерал-лейтенант Кирил Станчев, командващ Втора армия в българския поход срещу Германия. Станчев е затворен от последния август (ТЕЛ.660, 25 август) и е докладвано със сигурност, че е бил подложен на всички мислими мъчения. Съвсем възможно е да се положат усилия да се свърже организацията с Петков и Коев.
Хорнър
ТЕЛ. № 634, 6 август 1947 г.
Подразбрах (аз все още не съм допуснат в съдебната зала), че тази сутрин Петков не се е признал за виновен в планирането на държавен преврат. Явно Петков е заклеймил Димитър Иванов, един от съобвиняемите, като маловажен партиен функционер, с когото той никога не е обсъждал важни партийни дела и е казал, че не познава другия съобвиняем, полковник Борис Гергов и че е срещал само три пъти полковник Марко Иванов. Петков, в отговор на въпрос от съда, е казал, че е атакувал българското правителство в неговия вестник с простата цел да пробуди хората при “предизборната борба”.
Хорнър
ТЕЛ.№ 725, 24 август 1947 г.
Неотложно
Току-що се завърнах от Варна, където на 22-ри сутринта имах двучасов разговор с Временния президент Коларов. Започнах с това, че съм дошъл да го видя по инструкция от моето правителство, с цел да разговаряме по българо-американските отношения в контекста на процеса срещу Петков. Съединените американски щати наблюдават с голямо внимание успешните стъпки, предприети от българското правителство, предприети очевидно по план да се опорочи тържественото задължение да се зачитат основните човешки права. Последователно и на бърза ръка, българското правителство, на практика спря два опозиционни вестника, арестува Петков, изгони 23-ма водещи опозиционни депутати от Събранието и накрая, при фарсов процес, осъди Петков на смърт. Ние отбелязахме приготовленията, които очевидно бяха правени за крайната стъпка на тази програма, а именно пълното ликвидиране на опозиционната Земеделска партия. Всички тези неща бяха от голямо значение за правителството на Съединените щати и оказаха дълбок ефект пред американското обществено мнение. В изявлението на Държавния департамент от 11 юни ясно беше посочен интересът към съдбата на господин Петков, но явно българското правителство е поело по друг път, който, понеже съвпада с пътя довел до неотдавнашните събития в Унгария и Румъния, може само да се тълкува като част от съветската политика в Източна Европа.
Тази планирана кампания срещу опозицията би могла да има известен благотворен ефект от гледна точка на съветската политика, но е под въпрос, дали би обслужвала дългосрочните интереси на България. По време на Лайпцигския процес през 1933 г. Димитров привлече възхищението на целия свят със своята смела защита на принципите на човешките права. Днес американското обществено мнение гледа по същия начин на господин Петков, като изразител на свободата в България. Смъртната присъда, в този случай, е не само в пълно несъответствие с фактите, но нейното изпълнение би се възприело навсякъде като пример за съдебно убийство.
Коларов заяви в отговор, че самият той е бил против обвиненията, направени срещу Петков. Дори ако 20% от тези обвинения са били верни, те биха били достатъчни за осъждане. Той, Коларов, е известен като най-толерантният член на комунистическата партия в България и той се е отдръпвал от използване на крайни мерки, освен при непосредствена необходимост. Той е издал нареждания, процесът да бъде наистина безпристрастен и няма причини да се мисли, че не е така. По отношение на кампанията на заплахи, проведена в пресата и на други места, той каза, че тя може да не е в съгласие с англо-саксонските принципи на правото, но е обществена особеност на всички български процеси. И другите различия от англо-саксонските норми по време на процеса, също биха могли да се считат като свързани с българската практика. Той повтори, че процесът срещу Петков е бил безпристрастен и той трябва да отговаря за престъпленията си.
След това последва дълъг, разхвърлян разговор, при който Коларов явно се опитваше да обсъжда всичко друго, но не и случая Петков (някои от тези други теми ще бъдат докладвани в следващите телеграми). Бивайки притиснат, от време на време, той ставаше яростен по отношение на противопоставянето на Петков срещу двегодишния икономически план и също го обвиняваше, че е подстрекавал селяните да се съпротивляват на приетата програма за прибиране на реколтата. Неговата основна мисъл, обаче, беше, че ние явно се опитваме да обвържем съдбата на Петков с бъдещето на българо-американските отношения. Той твърдеше, че двете неща са съвсем отделни и различни. България, каза той с патос, е обичала и се е възхищавала на САЩ и би направили почти всичко, за да спечели приятелството им. Петков, обаче, е друга работа и той посочи, че с него ще се разправят както е планирано. Между другото, Коларов допусна да отмине без коментар моето три пъти повторено изказване, че явно следващата стъпка от правителствената програма е обявяването извън закона на опозиционната Земеделска партия. Това ме кара да мисля, че партията ще бъде разпусната в много близко бъдеще, под предлог, че поддържа осъдени саботьори и превратаджии.
Хорнър
ТЕЛ. № 818, 17 септември 1947 г.
Бърза
Единият от адвокатите на Петков ме информира, че Касационният съд току що е подкрепил мнението на низшестоящия съд по смъртната присъда. Според българската съдебна практика, присъдата може да бъде изпълнена веднага. Научих от високопоставено лице, че по настояване на сестра му, вчера Петков се е съгласил да направи молба за снисхождение до Временния Президент Коларов. Той бил готов да подпише документа, когато началникът на затвора се е намесил и е помолил министъра на правосъдието да отложи нещата за няколко дни.
След разговор с няколко човека, свързани с Петков, както и с членове на правителството, имам силното усещане, че Димитров е непреклонен в настояването за екзекуция на Петков, докато Коларов и другите “умерени”, от които обаче зависят малко неща, са благосклонни към снисхождението.
След всичко прочетено, вярвам, ще се съгласите с Карл Юнг, че “човек винаги придобива чертите на това, срещу което се бори.”