Последната нощ на Никола Петков

Послеслов към Енциклопедията на злото, част 11

В тази нощ на 22-ри срещу 23-ти септември 1947 година е обесен един невинен човек.

Никола Петков е осъден да бъде обесен и да заплати 500 000 лв глоба, а така също съдебни разноски в размер на 12 000 лв – всичко в полза на Държавното съкровище.

На 22 септември 1947 година Никола Петков е написал молба за помилване до Васил Коларов, Временен председател Народна Република България.

На 23 септември 1947 година обесването му е увековечено със следния протокол:

Протокол 228
гр. София, 23 септември 1947 г.

Съгласно чл. 611 от Закона за наказателното съдопроизводство настоящият протокол се състави за това, че днес се приведе в изпълнение влязлата в законна сила присъда под № 568 от 16 август 1947 г., постановена от Софийски областен съд по наказателно общ характер дело №461/1947 г. на VI наказателно отделение, с което Никола Димитров Петков, 54-годишен, родом от гр.София, живущ в същия град, син на Димитър Петков и Екатерина Ризова, българин, източноправославен, грамотен, неженен, неосъждан, по занятие журналист, за подбудителство на други лица да образуват военната конспиративна и с фашистка идеология конспиративна организация „Военен съюз“, която си е поставила за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез въоръжена сила, преврат – е осъден да изтърпи наказанието смърт чрез обесване с лишаване от права за винаги.

Привеждането на присъдата в изпълнение се извършва в Софийския централен затвор в присъствието на прокурора на Софийския областен съд Никола Стойков, зам.прокурора при същия съд Борис Минковски, секретаря на същия съд Петър Димитров, директора на Софийски централен затвор Петър Михайлов, поддиректора на същия Нисим Пинхас, лекаря на същия затвор д-р Сами Йосифов и затворническия свещеник Христо Иванов.

Преди да се изпълни наказанието върху осъденото лице, според правилата на източно-православното вероизповедание, приготви осъдения към изповядване в свето причастие.

След това осъденият бе заведен до местоизвършване на наказанието, заобиколен от стража и придружен от духовното лице, което остава до него до края на изпълняване на присъдата.

Осъденият не изказа никакво последно желание.

Прокурорът при Софийски областен съд Никола Стойков нареди на придружаващия го секретар при същия съд Петър Димитров да прочете гласно присъдата и последният я прочете, след което разпореди същата да бъде изпълнена.

В 1 часът сутринта върху осъдения Никола Димитров Петков се изпълни смъртното наказание чрез обесване, след което затворническият лекар д-р Сами Йосифов констатира, че наказаното лице е престанало да живее.

Веднага след това се съобщи на милиционерската власт да се разпореди за погребението и по надлежен ред трупът биде отнесен на гробищата.

Настоящият протокол се състави в 3 еднообразни екземпляри, единият от които да се приложи към наказателното общ характер дело №461/1947 год. на Софийски областен съд – VI наказателно отделение, другият – към преписката на прокурорския надзор при същия съд и третия – към затворническото дело на наказания.

Подписи:

Никола Стойков – Прокурор при Соф. обл.съд
Борис Минковски – Зам.прокурор при Соф. обл. съд
Петър Димитров – Адм.секретар на Соф.обл. съд

А подписите на истинските автори на този позорен акт можете да откриете в ето този протокол.