В памет на Никола Петков и Трайчо Костов, навеки свързани в смъртта
Само преди два дни, на 14 декември, ви разказах моя спомен за “танковата касета”. От вестник „Сега“ го препубликуваха, и докато четях форума след публикацията, все ми идваше наум една приказка: “Имаше ли наш Митре гла̀ва? Трябва да е имал, щом носеше капа.”
Ето още един повод да проверите дали използвате главите си по предназначение.
Днес е 16 декември. Запомнете тази дата, подобно на 23 септември!
Две от датите на проклятието, което виси над нас със страшна сила, подобно на 19 февруари – деня, в който Левски е бил обесен, благодарение на предателството на тези, за чиято свободата е пожертвал живота си.
В нощта на 16-ти срещу 17-ти декември 1949 година е обесен Трайчо Костов по скалъпеното обвинение за шпионаж, саботаж, зловредна дейност срещу братския Съветски съюз в услуга на англо-американците. Като аргумент за исканото най-тежко наказание в съда са приложени два тома с телеграми от цялата страна. Потресеният и “възмутен до дъното на душата си български народ”, както мнозина са написали, настоява за незабавно изпълнение на смъртна присъда.
С подобни телеграми е бил засипан съдът две години по-рано. И те са били алиби за обесването на невинен човек за несъществуващи престъпления – Никола Петков.
До този момент няма нито дума на разкаяние, на срам, на угризение на съвестта, на чувство за вина или съзнание за грях! Какъв е този народ, който е фабрикувал подобни телеграми със стотици? Кръвожаден, глупав, отмъстителен, мекушав, подмолен, ограничен, наивен, податлив, подъл, страхлив? Отговорете си сами.
И не търсете оправдание. Не се извинявайте, че „руснаците бяха виновни, наивни бяхме, излъгаха ни, ама и те носят определена вина, заслужиха си го“. И заличаващото всеки намек за покаяние обобщение: “Вие не знаете какво време беше!”
Не казвайте: аз съм невинен, други го измислиха, други го направиха, подведоха ме, не съм бил роден, мама и татко не са ми разказвали, не сме го учили в училище, щом са ги обесили, значи е имало защо, нямаме нищо общо с това, онова време е отминало. А дали наистина е отминало?
Думите са ги убили много преди физическата им смърт. Телеграмите са били приложени, за да могат палачите, в образа на най-благородната партия и в името на най-човеколюбите идеи, да оправдаят престъпленията си. Направили са ни съучастници, нещо повече – измили са си ръцете като Пилат Понтийски с лицемерното “така пожела народът” – по волята на народ, превърнат и самопревърнал се в безгласна буква.
Не вярвате? Огледайте се в тези телеграми на позора. Не разпознавате ли някого? Познати, приятели, колеги, близки, съседи, роднини, родители? А себе си? И поне веднъж замълчете и се замислете. Докажете, че имате глави и те не са само за да носите капи!
