Едно интервю пред Явор Дачков, Гласове, 03 юни 2009 г. (оригинална статия)
Има няколко версии (за подпалването на Партийния дом), но следствието решава да върви само по една от тях – лумпените на площада са се втурнали и един младеж, желаещ да се самозапали, причинява пожара… Това е най-безобидната версия, каза в интервю пред Явор Дачков в сутрешния блок на RE:TV режисьорът на филма „Приключено по давност“. И още: Приятели ме заведоха на концерт в подкрепа на Синята коалиция. Залата беше препълнена. Цялото събитие беше по един модел-клише. Както на митингите на БСП се вика: БСП, БСП, БСП… единство, единство.., тук видях същото, в НДК викаха: СДС, СДС, СДС… единство, единство. Трябва да осъзнаем, че ние се движим по един и същ модел.
Явор Дачков: Ще разговаряме с г-жа Малина Петрова, която завърши последния си документален филм „Приключено по давност”. Филм за историята около палежа на Партийния дом. Минаха почти двайсет години от тогава. Това е срокът, след който започва истинският разговор за нацизма в Германия. Можем ли и ние да започнем истинския разговор за комунизма в България?
Малина Петрова: Мисля, че можем. Обикновено 20-30 години след даденото събитие започват истинските разговори за него.
Явор Дачков: Бихте ли представили накратко събитието, на което е посветен филмът Ви?
Малина Петрова: През август 1990 г., на 26 срещу 27 е запалена сградата, която повечето хора знаят като втората сграда на Народното събрание или бившия партиен дом на комунистическата партия. Това се случва в годината, през която се срути стената в Берлин, през която започна промяната и в България. През тази година се състояха изборите за Велико народно събрание, започва схватката между членовете на бившата БКП, преименувала се на БСП, и опозицията. Това е година, изпълнена с еуфория, дори има белези, че опозицията ще спечели изборите. Цяла София е синя… но накрая опозицията губи. Отново на власт е БСП и нейните сателити. Това води до недоволство, до формиране на „града на истината”. От това време е и известната реплика на президента Петър Младенов, който през декември 89-та година, не можейки да се справи с агресията на площада, изпуска думите: „най-добре е танковете да дойдат!”. На 1 август е избран първият демократичен президент – Желю Желев и само 25 дни след това е запален Партийният дом.
Явор Дачков: Кой го запалва? Намирате ли отговор?
Малина Петрова: Да, намирам! Мисля, че и зрителите на филма намират отговор. Филмът е направен така, че зрителите да бъдат включени, те са като съдебни заседатели – те преценяват, изслушват всички страни, виждат автентична картина от това време, излизат факти, документи, включени в делото, водено 15 години. След като минават тези 15 години, делото е приключено по давност, без да влезе в съдебна зала.
Явор Дачков: Защо приключва следствието?
Малина Петрова: Има няколко версии, но следствието решава да върви само по една от тях – лумпените на площада са се втурнали и един младеж, желаещ да се самозапали, причинява пожара… Това е най-безобидната версия.
Явор Дачков: Следствието е приключило, виновни няма… Комунистите ли си запалиха Партийния дом, с каква цел, какви документи изгоряха вътре?
Малина Петрова: Трябва да разкажа финала на филма, а не ми се иска. Все пак филмът е построен и като криминална история и ако разкажа края му, няма да бъде интересно на зрителите да го гледат. Все пак ще кажа, че той дава отговор на тези въпроси. Но искам да кажа нещо по въпроса за съда. Разбира се, е важно дали има виновни или не, важно е ние да повярваме, че има правосъдна система, че всички сме равни пред закона. Това беше първото нещо, с което започнахме още преди 89-та година – желанието всички да играем по едни и същи правила. За мен и за филма не е фатално, че няма присъди. Въпросът е хората да се ориентират какво, защо, как се е случило, защото всички сме в тази игра. Филмът е за манипулацията, независимо от това кой я прави – дали Тренчев, дали Лилов, дали Семерджиев… дали Иван Костов. Време е вече ние, като общество, да пораснем и да започнем да разбираме когато ни манипулират.
Явор Дачков: Това, което казвате е много важно и сега, когато се намираме в изборна кампания. Всички послания на политическите сили повтарят старите клишета, отпреди 10–20 години. И така и никой не успя да разкрие истината…
Малина Петрова: Абсолютно вярно. Приятели ме заведоха на концерт в подкрепа на Синята коалиция. Залата беше препълнена. Цялото събитие беше по един модел-клише. Както на митингите на БСП се вика: БСП, БСП, БСП… единство, единство.., тук видях същото, в НДК викаха: СДС, СДС, СДС… единство, единство. Трябва да осъзнаем, че ние се движим по един и същи модел.
Явор Дачков: Искам да Ви задам един последен въпрос. От това, което сте прегледали като архив и история, мислите ли, че можеше историческият път на България да бъде друг?
Малина Петрова: Това събитие, с което се занимавам, е ключово. Ако то не се бе случило и ако опозицията не беше толкова неопитна, нямаше да станат толкова много неща по унищожаване на факти и манипулиране на миналото.
Филмът „Приключено по давност“ е качен за свободно гледане в YouTube канала ми, както и цялата ми филмография.