Едно интервю пред Петър Бучков, Правен свят, 01 юни 2009 г. (оригинална статия)
„Приключено по давност“ е новият документален филм на режисьора Малина Петрова в търсене на истината за палежа на Партийния дом на 26-ти февруари 1990 година. Творбата и перипетиите около създаването ѝ, отново открехнаха вратата на съмненията за хигиената на демократичния ни преход. Разследването на палежа на Партийния дом е най-мащабното в новата ни история – водено е от 82-ма следователи. И не достигна до съд поради „погасяване по давност“. Премиерата на филма закъсня повече от година, тъй като Малина Петрова се сблъска с феномена „Партийният дом още пази своите тайни“. Режисьорката осъди администрацията на Народното събрание за отказа да я допуснат да снима в сградата. Но шести месец Законодателната власт демонстрира незачитане на Съдебната власт, като не изпълнява решението ѝ.
Какво ви провокира да правите филм за палежа на Партийния дом толкова години след случая?
Бях свидетел на събитията. По онова време в партийния архив четох материалите за процеса срещу Трайчо Костов − тези документи десетилетия бяха старателно укривани. На десетия ден се случи палежът. Във филма разказвам какво наблюдавах. А тогава давах свидетелски показания. После видях, че те съществуват по делото. В тях, както и в показанията на други хора, има детайли, които разследващите не са чели или съзнателно са пренебрегнати. Иначе нямаше да се „хванат“ за историята, че палежът е бил извършен от лумпени, подтикнати от Константин Тренчев и д-р Тома Попов. Има доста сериозни основания и за други версии.
Изведнъж, след 17 години, ми проблесна: „Абе, тези не искат истината да се знае.“ Започнах филма. Когато почина Радой Ралин, съжалих, че не сме разговаряли, тъй като сега ген. Атанас Семерджиев пише в книгата си, че той е бил един от главните подпалвачи. Може би сега хората ще се замислят дали тогава не сме били изиграни.
Как се финансира такава продукция?
Трудно, въпреки че спечелихме конкурс в Националния филмов център (НФЦ). Отпуснатият оттам бюджет покрива 65% от разходите за 54-минутен филм. Надали щях да имам възможност да се захвана с проекта, ако не бях удостоена с Наградата за гражданска доблест на г-н Дими Паница през 2006 година.
Кое провокира съмнението ви в официалната версия, че неорганизирани лумпени са извършили палежа?
Не изказвам твърдения, а показвам факти, които повдигат много въпросителни. Филмът е за хора, които да гледат, да анализират, да помислят и сами да си правят изводи. И ако има гражданско общество, да провокират държавата към изясняване на истината.
Премиерата сега няма ли да се изтълкува като част от предизборната битка?
Филмът трябваше да е готов през март 2008 г. и причината за забавянето са председателят на Народното събрание Георги Пирински и началникът на кабинета му Мирон Гаврилов. В края на 2007 г. почти бяхме приключили с монтажа и ни оставаше само да направим снимки в сградата на бившия партиен дом. На 4 декември помолих за това главния секретар на парламента Огнян Аврамов.
И се почна една дълга епопея на мълчанието. Всеки месец питах чиновничките има ли движение на молбата ми и те все ми отговаряха, че писмото ми е в кабинета на г-н Пирински и никой не може да каже нищо.
Това продължи до март 2008 година. После ми казаха, че трябва да се обадя на Мирон Гаврилов. Свързах се с този господин, който отсече: „Няма да стане. Няма да ви пуснем в нашия дом.“ Каза, че можело да си печелим конкурси, но трябвало предварително да ги питам дали ще са съгласни да се снима такъв филм. Каза още, че г-н Пирински не разрешавал на никого да снима нито вътре, нито около сградата, ако нямало да бъде свързано с някакво положително отношение към нашия съвременен живот! И още, че филмите за този факт, който ни интересува, вече са направени и няма какво повече да се снима.
През май с адвокат Александър Кашъмов поискахме − по Закона за достъп до информация – г-н Гаврилов да ми изпрати отговор. Пак мълчание. Обещах да ги дам под съд. Тогава дойде писмото на Огнян Аврамов. То разказваше за огромния труд, който кипи в парламента, с какво се занимавали там, какви комисии имало, колко са натоварени и как с нашите снимки сме щели да блокираме работата на цялото НС, а също и на охраната, която трябвало да бъде мобилизирана…
Защо е тази яростна съпротива?
Исках да снимам там, където е бил най-силен пожарът, тунелите в мазетата. Тези места вероятно ги плашат, защото г-н Пирински знае какво е станало тогава. Той беше член на Анкетната парламентарна комисия, създадена във връзка с пожара, която застана зад неверните изводи на следствието.
И така стигнахте до съд?!
Да. И съдът задължи Народното събрание да определи два дни, в които да ни допусне на снимки. Това се случи през декември миналата година, но и до днес решението не е изпълнено.
Притеснявате ли се, че „Приключено по давност“ може да има съдбата на филма ви за Трайчо Костов – да не достигне до широката общественост?
Някой се бои от истината, щом филмът ми за Трайчо Костов след премиерата му през 1991 г. във Военния клуб бе излъчен един-единствен път по Националната телевизия през 1997 г., и то тридесет минути след полунощ. Той не се вписваше в онова време на митингите… Надявам се днес нещата да са се променили и „Приключено по давност“ да има друг път. Цялото занимание, което упражних около този филм, е едно камъче, което хвърлих в блатото, и сега чакам дали ще се образуват някакви концентрични кръгове, или камъчето просто ще си потъне.
Надявам се в бъдеще първите мъже да подемат инициативата „да свалим картите“, а не удобното, както пледира другарят Лилов: „Да затворим тази страница и да вървим напред.“ Защото тези страници някога ще се отворят и колкото по-късно, толкова по-неприятно ще бъде. Тъжно е, че сега някои младежи ми казват: „Това си е ваш проблем, нас не ни касае.“ Това е и техен проблем. Когато си наясно с фактите, няма да ти излиза този малък Тошко Живков и да те омайва от екрана, че дядо му е създал нашата държава.
Защо до днес и гробът на Трайчо Костов е „засекретен“?
Открих човека, който е погребал Трайчо Костов, и го казах на следователя, който беше натоварен да намери гроба. После няколко пъти молих вицепрезидента ген. Атанас Семерджиев и шефа на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски да съобщят къде е. Не стана. И то, въпреки факта че синът на Трайчо Костов – Бойко Костов, е техен другар и беше депутат на БСП във Великото Народно събрание. Тайнството продължава и до днес.
Филмът „Приключено по давност“ е качен за свободно гледане в YouTube канала ми, както и цялата ми филмография.