<< Към въведението

Много от участниците в тази история разказваха небивалици до самата си смърт. Бяха убедени, че истината завинаги е изгорена. Но истината е като птицата феникс – възкръсва от пречистващия пламък.

На 7 декември 1949 година, сряда сутринта, Върховният съд на Народна Република България, ІІІ наказателно отделение, пристъпва към разглеждане на дело №1891/1949 година – процеса срещу предателската шпионска и вредителска група на Трайчо Костов.

Председател на съда е председателят на Върховния съд Борис Лозанов, членове: Найден Райчев и Димитър Спасов. Съдебни заседатели: Драгой Коджейков, Стоян Попов, Илия Игнатов, Васил Михайлов.

Обвинители Владимир Димчев и Тодор Цаков.

Процесът се гледа в голямата зала на бившия Военен клуб, тогавашен Централен дом на народната войска.

Има още →

Исках филмът да се казва “Фантасмагорична история” с подзаглавие “Енциклопедия на злото”. Заглавието не се хареса. Дали защото бяхме във фантасмагорията и нямахме усет за нея или от страх. Не знам за другите, до които се допитах, но за себе си мога да кажа, че се изплаших. Бях изплашена от това, което излизаше от филма и не ми стигна смелост да го нарека с името, което заслужаваше.

Тетрадка със заглавия и нито едно подходящо. Така в духа на времето, което ни беше възпитало, се появи “Сърцето умира последно” – звучеше героично, но в контекста на филма печално. Тогава не знаех, че през 1956 година, годината на прочутия Априлски пленум, Атанас Далчев е написал стихотворението „И сърцето най-сетне умира“.
Независимо от това, все още съжалявам, че не ми стигна куражът.

Затова тези бележки, макар и със закъснение, ще нарека:

”Фантасмагорична история”
(Eнциклопедия на злото)

Към част 1 >>