Исках филмът да се казва “Фантасмагорична история” с подзаглавие “Енциклопедия на злото”. Заглавието не се хареса. Дали защото бяхме във фантасмагорията и нямахме усет за нея или от страх. Не знам за другите, до които се допитах, но за себе си мога да кажа, че се изплаших. Бях изплашена от това, което излизаше от филма и не ми стигна смелост да го нарека с името, което заслужаваше.
Тетрадка със заглавия и нито едно подходящо. Така в духа на времето, което ни беше възпитало, се появи “Сърцето умира последно” – звучеше героично, но в контекста на филма печално. Тогава не знаех, че през 1956 година, годината на прочутия Априлски пленум, Атанас Далчев е написал стихотворението „И сърцето най-сетне умира“.
Независимо от това, все още съжалявам, че не ми стигна куражът.
Затова тези бележки, макар и със закъснение, ще нарека:
”Фантасмагорична история”
(Eнциклопедия на злото)
