Много от участниците в тази история разказваха небивалици до самата си смърт. Бяха убедени, че истината завинаги е изгорена. Но истината е като птицата феникс – възкръсва от пречистващия пламък.
На 7 декември 1949 година, сряда сутринта, Върховният съд на Народна Република България, ІІІ наказателно отделение, пристъпва към разглеждане на дело №1891/1949 година – процеса срещу предателската шпионска и вредителска група на Трайчо Костов.
Председател на съда е председателят на Върховния съд Борис Лозанов, членове: Найден Райчев и Димитър Спасов. Съдебни заседатели: Драгой Коджейков, Стоян Попов, Илия Игнатов, Васил Михайлов.
Обвинители Владимир Димчев и Тодор Цаков.
Процесът се гледа в голямата зала на бившия Военен клуб, тогавашен Централен дом на народната войска.
„В залата присъстват близки на подсъдимите, трудещи се, ударници от софийските предприятия, общественици, културни дейци, журналисти, писатели и голям брой кореспонденти на чуждия печат, пристигнали в София, специално за процеса.“
Така пише в издадената специално за случая книга “Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група”, известна като “синята книга” заради цвета на корицата. Пропуснати са много други основни участници, маскирани като обикновени граждани, но за това – когато му дойде времето.
Подсъдимите са 11, свидетелите – 51, експертните комисии – 6.
Съдебното дирене продължава една седмица. През тази седмица се случват много драматични събития, към които ще се върнем подробно по-късно, но засега ще отбележим само един съдбоносен разговор, проведен през нощта на 8 срещу 9 декември на Трайчо Костов със защитника му адвокат Любен Дюкмеджиев в присъствието на следователя Бачи Зеев. В справката от 10 декември началникът на отдел ІV, Велю Чанков, е записал (предаваме го дословно):
“На първият разговор, Костов заяви, че ще изчака развоя на процеса до край и тогава ще помисли за изменяне на заетата от него позиция на отричане, като в случай, че реши да измени тази своя позиция, ще се признае за виновен, когато му бъде дадена последната дума.
Той продължи да настоява за среща с член от Политбюро, след което щял да се съгласи да признае пред съда дадените от него писмени показания в процеса на следствието.
В разговора с него, състоял се през ноща на 9 декември, той призна, че когато е давал отговора си на обвинителният акт че е направил възражения на предявените му обвинения и е заявил писменно, че подържа дадените от него пред следствието показания, с цел да заблуди органите на Държавна сигурност, тъй като се боял че в противен случай Държавна сигурност можела да вземе мерки, за да осуети готвеният от него публичен отказ от самопризнанията му. Костов пак повтори, че щял да си помисли до края на процеса и на последната дума щял да заяви позиция по отношение на изнесените срещу него улики и обвинения от останалите подсъдими и свидетелите.
Той заяви, че може би щял да зададе някои въпроси на някои от свидетелите.”
На процеса защитникът Дюкмеджиев е по-страшен от обвинителите. В последната си дума девет от подсъдимите се признават за виновни и се разкайват. Предпоследен е главният обвинен Трайчо Костов. Последен е вторият – министърът на финансите Иван Стефанов.
Има ли умисъл в това подреждане? Отговорете си сами.
Това е един и същ кадър от последната дума на Трайчо Костов – с малка разлика.
Вторият фотос е от просветката – в самия край на филмовия материал, само в едно квадратче, открихме нещо невидимо за зрителя – в нишата зад гърба на Трайчо Костов са се струпали следователите – сценаристи и режисьори на този зловещ поръчков процес.
ПОСЛЕДНАТА ДУМА
(Достоверността е потвърдена от кинохрониката на процеса)
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА: Трайчо Костов Джунев.
ТРАЙЧО КОСТОВ: В своята последна дума пред почитаемия съд смятам за свой дълг на своята съвест да заявя пред съда и чрез него на българската общественост, че никога не съм бил в служба на английското разузнаване, никога не съм взимал участие в престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика…
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА: Какво искате от съда?
ТРАЙЧО КОСТОВ: …винаги съм се отнасял…
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА: Какво искате от съда?
ТРАЙЧО КОСТОВ: ….с уважение и почит към Съветския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА: Иван Стефанов х.Матеев.
ИВАН СТЕФАНОВ: Граждани съдии и съдебни заседатели! Аз извърших едно от най-тежките престъпления, увреждащи най-жизнените интереси на българския народ и държава. Всички престъпления, които извърших – участие в заговора, шпионаж, вредителство, извърши и Трайчо Костов. Но има една разлика между нас. Мене дълбоко ме вълнува обстоятелството, че Трайчо Костов току-що искаше да отрече истината и каза тъкмо обратното. Аз съм потресен от дъното на душата си от факта, че човекът, който беше пръв между нас, главният организатор и ръководител на противодържавния заговор, който ни доведе до подсъдимата скамейка, не намира в себе си мъжество тук, пред съда да каже цялата истина върху престъпленията, извършени от него и нас. Изглежда, че Костов, който е бил по-рано полицейски провокатор, иска да остане докрай провокатор, иска да потвърди още веднъж преценката, давана за него, че е подлец и предател.
Граждани съдии и съдебни заседатели! Дълбоко, от все сърце и цялата си душа аз се разкайвам за извършените от мене престъпления. Аз ще приема присъдата на Върховния съд на НРБ (с видимо вълнение) като справедливо наказание за тези мои престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА: Съдът се оттегля на съвещание.
На 14 декември 1949 г. съдът произнася присъдата – СМЪРТ за главния виновник с лишаване от правата по чл. 30 от Наказателния закон завинаги, глоба 1 000 000 лв и конфискация на цялото му имущество.
Останалите са наказани, според степента на провинението: 5 – с доживотен строг тъмничен затвор, 3 – с по 15 години строг тъмничен затвор и 2 – с по 12 години. За всички важи пълната конфискация на имуществото и глоби от 1 000 000 до 200 000 лв, според степента на провинението.
Присъдата не подлежи на обжалване.
Но Великото народно събрание има пълномощия да я промени и според протокол №70 то незабавно взема своето решение:
“Днес, 16 декември 1949 г. се събра в София на заседание Президиумът на ВНС в присъствието на подредседателя на Президиума др. Петър Попиванов, секретаря на Президиума др.Дамян Попхристов и членове: Катя Аврамова, Добри Бодуров, д-р Иван Пашов, д-р Рачо Ангелов, Пеко Таков, Живко Живков, Георги Цанков и Кръстю Стойчев, при следния дневен ред:
Разглеждане молбата на Трайчо Костов Джунев от София за заменяване смъртната присъда наложена му от Върховния съд на НРБ по наказателно дело о.х. 1891/ 49 г.
След доклада на молбата на Трайчо Костов Джунев, данните по делото и мнението на комисията по чл. 598 от наказателното съдопроизводство и станалите разисквания, Президиумът на ВНС
РЕШИ:
Не уважава молбата на Трайчо Костов Джунев за заменяване наложеното му наказание СМЪРТ по наказателно дело о.х. 1891/49-та на Върховния съд на НРБ.”
И следват подписи.
Същия ден, 16 декември, петък, 1949 година присъдата над предателя Трайчо Костов е изпълнена. Присъдата е изпълнена в навечерието на рождения ден на другаря Сталин. Нещо като подарък.
А защо тъкмо такъв подърък е избран, ще разберем от заседанието на Политбюро от 9.12.1948 г. – една година преди драматичните събития и великия празник:
“Присъствали: Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов, Владимир Поптомов, Добри Терпешев, Петко Кунин, Титко Черноколев, Димитър Ганев, Райко Дамянов и Цола Драгойчева
ПБ като изслуша информацията на др. Георги Димитров за направената от др. Сталин критика по повод указанието на др.Трайчо Костов до отделни административни органи и лица от държавния апарат, във връзка с влизането на Закона за държавната тайна в сила, да спрат непосредственото даване на съветските представители информация от стопански характер и за напред искането и даването на такива сведения да става само чрез него, счита:
1. че критиката на др.Сталин е съвършено основателно и трябва да се вземат под най-сериозно внимание, за да не бъде допускана в бъдеще каквато и да е неискреност в нашите отношения към Съветския съюз и неговите представители;
2. че др.Трайчо Костов е допуснал сериозна и груба политическа грешка, заключаваща се в тенденцията Закон за държавна тайна да се прилага и към Съветския съюз, когато тоя закон е предназначен за борба против агентурите на капиталистическите страни и строго осъжда тая грешка
3. взема акт от самокритиката на др.Трайчо Костов
4. констатирайки, че и до Закона за държавната тайна е било дадено указание по стопанска линия да не се дават сведения без знанието на ПБ на съветските представители някои сведения за някои цени и търговски сделки с други държави, ПБ решително осъжда тая вредна за нашата партия практика, която незабавно трябва да бъде прекратена.
5. ПБ решава да се даде веднага нареждане за предоставяне от ведомствата исканите от съветските представители сведения непосредствено.
6. ПБ решава да бъдат инструктирани ръководните органи от държавния апарат за отношението на доверие и пълна искреност, която трябва да имат към съветските представители и да се вземат строги мерки против ония от тях, които не поддържат такова отношение.
7. ПБ счита, че и то носи отговорност за допуснатите грешки с това, че не си е обезпечило нужното ръководство и контрол над стопанските органи. В специално заседание да се обсъдят и решат необходимите мерки в това отношение.
Настоящето решение да бъде доведено до знанието на ЦК на ВКП/б/. “
Следват подписи в оригинала.
Сигналът е даден. Ловът на предатели започва. Впрегнат е целият апарат. Работят денонощно, по стохановски.
И оттук нататък започва най-интересното: как се замаскира истинският мотив, как се включват все повече хора, как се изпълнява задачата на различни нива от членовете на ПБ, ЦК, ДС – от шефовете до информаторите, радио, преса, партийни организации, трудови колективи, обикновени граждани, та дори и децата. Всенародна кампания за изобличаване и унищожаване на предателите! Хвърлят огромни усилия да заблудят и световната общественост.
Всичко това не са общи приказки и преразкази, а оригинални документи.