Ей, лош народ сме това българите! Няма мило, няма драго! Ще се появи на 100-200 години един истински политически мъж и ние, вместо да му се радваме и да сме му благодарни, че дишаме един въздух с него, ще гледаме да намерим слабото му място, а ако няма такова, ще му го измислим, ще му го лепнем и после ще  гледаме сеир как се гъне като двойкаджия пред черната дъска. Докато не го разкостим, няма да мирясаме. 

Ето и сега, лягаме и ставаме с тази пуста къща в Барселона. Дори и аз не се въздържах и се вкючих с една “Фалшива новина”, за майтап. Майтап, майтап, ама ако стигне до Кьовеши, лошо им се пише на майсторите на къщи.

Но ако погледнем сериозно на въпроса, какво пък чак толкова се е случило? Дори да е вярно, че построил къща на любимата си, той какво, няма право на любов ли? 

Какво да направи човекът, щом отвътре му напира любовта и чака своето достойно за размерите си изражение? А като е голяма любовта, как да я напъха в нещо малко?  Ако е колиба, къща за гости в някой сокак, или полуостров, ще кажете: “Ей, това ли му се откъсна от сърцето? Поне да беше остров, а то полуостров!” Какво да бъде, че и вие, неблагодарни сънародници, дето сте го избрали за водач, да възкликнете: “Прилича му, прилича му! Машаллах, ашколсун! “

Охулихте го за една любов. Защо не охулите владетеля Шах Джахан и построената от него „Корона на дворците“ – Тадж Махал ,  в памет на любимата му, ами се възнасяте по хубостите й и дрънкате легенди за вечната любов? 

Нашият да не би да е нещо по-малко? Щом един шах може,  защо Крал Марко да не може? Отгде пари? Ще ги вземе оттам, откъдето може и както може, защото известно е, че истинската любов иска жертви, а голямата любов иска големи жертви. 

А ако къщата в Барселона се превърне в новия Тадж Махал и цял свят се втурне на  поклонение пред паметника на Любовта в Барселона, вместо в Индия, няма ли да се биете в гърдите, че и ние, българите,  сме дали нещо на света!