Напоследък стана много модерен изразът „фалшива новина‘. Защо не казват „лъжа“, каквото означава това съчетание, и защо измислицата, представена за истина, изведнъж събуди духовете до степен да създават закон и да си подсигурят правото да наказват най-вече тези, които казват истината?

В България, откакто се помня, сме закърмени с фалшиви новини, т.е. с лъжи. Авторите им стояха начело на държавата, но нали лъжата беше издигната в ранг на неприкосновена и узаконена истина, никой на никого не подири сметка.

Чувам вече как гракват насреща ми: „Приключено по давност!“, „От днес нататък ще бъде друго!“.

Друго, друго, ама истината е като шило в торба – все ще пробие, където не очакваш.

Ето един семпъл провинциален пример:

И така, „един приятел ми каза“, с такава прозрачна глупост започват доносите на агентите на ДС – да се скрие доносникът зад някакво енигматично лице, което е самият доносник.

Та, един приятел, напълно реален, но ще му спестя името, за да не си изпати покрай мен, в разговор около последните избори ми каза, че няма никога да гласува за комунистите, защото били много крадливи. Гласувал е и ще гласува за Бойко, т.е. за ГЕРБ. 

„Че той не е ли бил комунист?“, попитах. „Може и да е бил – отговори, – но той не е като тях.“ Разсмях се на тази затрогваща наивност: „А ГЕРБ не крадат ли? Ти откъде знаеш какво е правил или прави Бойко?“

И внезапно човекът, в пълно противоречие с досегашното си твърдение, ми разказа за един майстор, също напълно реален, който се хвалел, че бил много добре в Барселона, защото строял на бате Бойко вилаета! Похвалил се човекът, че му е излязъл късметът, нищо лошо, откъде да знае, че това ще стигне до мен, а аз ще взема да ви го разкажа. А бате Бойко нека излиза по медиите и да твърди, че няма къща в Барселона.

Е, питам се, кое от всичко това е фалшива новина, кое е лъжа и кое е истина? И кой от всички да бъде окачен на въжето? Преценете сами.