Място, съседно на разбойническо

<< Към част трета

Направете си труда, идете и вижте – гробище в защитена територия. Все едно бомба е паднала. Идете, погледайте, полюбувайте се! Вижте коловозите, вижте цялото безобразие! Вместо птичи песни – тишина.

Опустошена е не само гората в имота на съседите, отсечени са не само тополите, но всичко наред, отсекли са и съвършено здрави дървета извън границите на техния имот. Влизали са с трактори и машини, изпомляли пътя, цялата местност и особено диво моето място – разорали го, обезобразили го до неузнаваемост. За да запазим пясъчните лилиии, застрашени от изчезване, от действията на концесионера на плажа, върху слънчевата част от имота бяхме посяли десетки пясъчни лилии – машините ги бяха смляли.

Пътят, по който хората от селото открай време са слизали до нивите си, въпреки че е общински, е заличен – влязъл е в имота на така наречените съседи. Казвам така наречени, защото аз съм свидетел на измамите, които бяха направени покрай връщането на имотите в Резово и Силистар, нееднократно съм го разказвала в интервюта и публикации, зная участниците и една независима експертиза би доказала, че отгоре на всичко вандалщините на Силистар са върху неправомерно върнати имоти, включително и този на съседите.

На практика вече нямам достъп до имота си. Пътят е приватизиран, отпред е концесионерът. Как да стигна? По въздух?

Интересно защо „защитникът“ на защитената местност заместник-директорът на Горското, Костадинов, който така яростно ме нападаше, не е попречил на камионите, на тракторите, на кой знае какви високогабаритни машини, съдейки по половинметровите коловози, които са оставили след себе си, да съсипват гората и пътя? Но не само заместник-директорът, но и тогавашният директор на Горското, вече кмет на Царево от ГЕРБ, би трябвало да отговарят.

След инцидента посетих отново г-н Костадинов в Горското. Демонстрира пълна амнезия – нищо не си спомнял, нищо не знаел, нищо не бил разбрал и бил възмутен!

За 15-20 години не видях един да прояви грижи за гората, ако и за това да им плаща държавата. Само като подигравка мога да приема окачените покрай пътя табели „Пази гората“.

И как се вписва това в проекта за опазване на защитената територия „Силистар“ (1, 2, 3), по който България е получавала години наред хиляди френски франкове от Княжество Монако в лицето на принц Алберт? (12, 3)

 

 

 

 

 

 

А ако прибавим и подписания от България „Рамсарски договор“ за влажните зони (1, 2, 3, 4, 5), извършените опустошения на Силистар и Велека добиват други измерения – международен скандал заради група наглеци!

Ще се оправдаят с така наречената „санитарна сеч“. Санитарната сеч е поредното алиби. Сутрин, преди изгрев слънце, огромни камиони с чуждестранна регистрация изчакваха камионите с дървата от защитената местност. Когато питах горските какво е това, отговорът беше  все „санитарна сеч“. За късмет, когато бяха хвърлили око на боровете, попаднах инцидентно, заснех и пуснах в интернет. И на горските им дърпали ушите, че са ме „недогледали“.

Циганите от Ахтопол, които извършваха сечта в защитената местност, понякога се връщаха от работа пеш. Вземах ги на автостоп и те ми разказваха, че сечали за гръцки и турски фирми. Ще кажете, че циганите лъжат. Не станаха ли българите по-лъжливи от циганите? А за българите по високите етажи на властта и бизнеса каква дума да употребим? Не са лъжци, а измамници в особено големи размери!

И тъй като през всичките години не се намери институция, която да ми отговори на въпросите, поставям ги открито и настоявам като гражданин да ни бъде предоставена публично пълна информация:

1. Участието на Парк „Странджа“, Горското стопанство в Царево и Министерството на околната среда в проекта „Опазване на защитени територии „Устието на Велека и Силистар“ и неговото изпълнение с документи: какви са били ангажиментите, дейностите, кои хора са били изпълнители и в крайна сметка за какво точно са били изразходвани средствата и с какво е допринесъл проектът за действителното опазване на Силистар и Велека.

2. Копия от протоколите на комисиите, констатирали негодността на дърветата, както и копия на писмата, с които е било дадено разрешение за рязане на тополите на Силистар.

3. Имената на лицата и фирмите, извършили вандалщината.

4. Известни ли са инвестиционните намерения на представилия се за собственик митничар, Милчо Вълчев, наредил и ръководил сечта?

5. Носи ли отговорност за случилото се частният лесничей Стефан Войнов от Приморско?

6. Правени ли са проверки и констатирани ли са нарушения от страна на концесионера на флората и фауната на защитена местност Силистар?

7. Известно ли е на която и да е институция по опазване на околната среда какво е извършил концесионерът с дюните и река Силистар? Защо и как изчезнаха дюните? Къде отиват отходните води и фекалиите от тоалетната и кухнята, след като фекалка не може да премине реката, а заринатите в пясъка камуфлажни цистерни са пробити? Къде отвеждат също така старателно заритите в пясъка маркучи? Как и защо се променя коритото на реката?

8. Правени ли са проверки на водата на река Силистар и известно ли е, че рибата в нея изчезва, а малкото останала мирише, извинете, на лайна, на каквото миришат и костенурките и всички живинки в нея.

9. Какъв е този резерват „Силистар“ от северната страна на гората? Кой го е измислил, след като не фигурира никъде в националните регистри? Кой е поставил желязната ограда и табелата, че е забранено за превозни средства? За чии превозни средства? Режимът на един резерват не е ли дори по-строг от този на защитените местности и как така по този път се движат коли до къща на брега, обявена за частна собственост и обитавана от бившия кмет на Сливен и един от концесионерите на плажа?

10. По кой закон съм лишена от достъп до имота ми? И кой ще понесе отговорност за този произвол?

Близо 30 години от живота си посветих на защитата на природата от алчните схеми и апетити. Доживях и това чудо – разсипниците на българската природа да бъдат най-големите защитници за опазването ѝ.

Смисълът на моя престой в продължение на две лета на Силистар като Робинзон Крузо при неимоверно тежки условия беше последният ми отчаян опит да опазя този дивен залив от разбойниците.

Може ли да има място, свободно от разбойници? Може ли да просъществува?

Исках да превърна подаръка ми от съдбата в място за радост на всеки, който пожелае да изживее поне един ден като в деня на раждането си, както образно е написал Хенри Дейвид Торо в забележителната си книга „Уолдън или живот в гората“.

Не успях да го опазя, но пък се оправда заглавието на филма „Сюнлистарео“, от което се предполага, че е произлязло „Силистар“, и в превод от старогръцки означавало „Място, съседно на разбойническо“.

Към послеслова >>