Послеслов: тест за полицаи, прокурори и политици

<< Към част четвърта

Тези от вас, които са имали търпение да проследят перипетиите през годините, сигурно са се запитали защо ли си губя времето в гонене на Михаля. Имате право, но ако се върнете назад, откъдето тръгна този разказ – от пускането ми за общодържавно издирване, ще стигнете до отговора.

През 2015 година полицаите за пореден път излязоха на улицата, защото заплатите им били ниски, защото ходели боси и голи, а работели денонощно. Походих из центъра на София, поогледах това страховито множество, което знаех на какво е способно, когато му наредят да спасява властта, независимо чия е, но не видях нито един, когото да ожаля. Напротив, все пациенти за д-р Емилова и прочутия ѝ дебелариум.

Но може би не бях справедлива, може би действително хората се скъсваха от работа при тази нарастваща престъпност? И за да проверя дали не греша, реших да направя на свой гръб един експеримент-тест: да проверя как работят полицията и прокуратурата. Изпратих две жалби до две управления на МВР с копия до тогавашния министър на вътрешните работи, г-жа Бъчварова. Които са прочели, вече знаят какво произтече от това. Нищо.

Два дни преди публикуване на последната част от безкрайната сага пристигна и отговор от Окръжната прокуратура в Бургас. Заслужава си да го прочетете. Заслужава да го прочете и главният прокурор Цацаров.

Прокурорският преразказ с елементи на преписване от доклада на разследващия полицай, пълен с измислици, неточности, грешки и заблуди, само потвърждава твърдението, защото разследване не е имало. Има папка от 2011 година непосредствено след вандалщината в защитена местност Силистар с обяснения на митничаря, издействал и поръчал сечта, на наетия от него частен лесничей, комплект от схеми на фирмата, извършила вандалщината, сформирани комисии, които да оправдаят деянието и съучастието на лица от държавните институции. И толкова. Но през 2015 година идва жалбата ми и година и половина по-късно, в края на 2016 година, се разиграва целият този цирк.

Моето явяване 6 години по-късно се оказва решаващо за разследването, запратено в архив, което не е вече за погрома на местност Силистар и на имота ми в частност – загуба за хиляди – а за гума и видеокамера. Експертната комисия на полицията е изчислила щетата ми на 280 лв, колкото е само цената на разрязаната гума на автомобила ми, а оценката на видеокамерата ми JVC се отнася до неизвестна за мен марка NC.

Прокурорът юридически е мотивирал нищожността на деянието и дори не му е хрумнало, че става дума и за човешки живот. Дори няма и намек, че системното умишлено повреждане на автомобила води до един извод, а той е: опит за убийство. Знам поне трима души, за опазването на чийто живот държавата троши ежегодно милиони само по сигнал, дори не е известно дали този сигнал не е фалшив. Да не би животът и сигурността на който и да е гражданин да е по-маловажен от техния? А неприкосновеността на частната собственост? Все нарушения на Конституцията.

Нека с подобна акуратност и със същия аршин ние, гражданите, да премерим дейността на полицията и прокуратурата, защото с какъвто аршин мериш, с такъв ще те премерят. И нека в помощ ни бъде онова, което научих от теста за полицаи и прокурори:

1. че не правят разлика между жалба и сигнал, както и между жалбоподател и свидетел;
2. че “пускане за общодържавно издирване” се е обърнало в удобна форма за сплашване и оправдание на нищонеправенето;
3. че не знаят или смятат, че ние, гражданите, не знаем, че законът не е предвидил закарване под конвой на жалбоподател;
4. че прокурорите работят по вътрешен усет, а не с факти и доказателства;
5. че полицията отказва доказателства и свидетелства за извършени престъпления, ако не фигурират в постановлението на прокурора;
6. че “неизвестен извършител” е удобно оправдание за бездействие и нежелание да се разследва;
7. че полицията и прокуратурата са в тандем по прикриване на престъпления или тяхната подмяна;                                                                                                                                                         8. че експертизите и оценките се изсмукват от пръстите и се нагласяват според интереса на заинтересованата страна;
9. че полицията симулира разследвания, каквито не е правила, а прокуратурата се задоволява с нагласените доклади;
10. че няма институция, която да потърси сметка от една прокурорка, която 5 години не е написала постановление за извършено престъпление, а на шестата го е подменила;
11. че изчакват да мине време, за да приложат “приключено по давност”;
12. че парадирането със стриктното спазване на закона, който забранява на по-висшата инстанция да се намесва в делата на по-нисшата, е форма на измъкване, колегиална солидарност и алиби за магистрати, заподозрени в корупция и прикриване на престъпления и техните извършители;

Или иначе казано всички усилия са за свирката на влака – да се покажем пред света, че сме правова държава.