Амбициозен млад журналист попада на интригуващ материал – една жена е скочила в кофа с разтопен метал. Разследването твърди, че е самоубийство. Оставила е дете от неизвестен баща. Кандидат­-бащите са трима.

Журналистът решава да направи „удар“ в кариерата си чрез сензанционно разкритие. Но животът се оказва по­-сложен от литературните му представи.

Продуцент: Студия за игрални филми „Бояна“
Сценарист: Светослав Мичев
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Пламен Хинков
Композитор: Боян Воденичаров
Соло: Йълдъз Ибрахимова
Актьори: Кирил Варийски, Камен Делчев, Петър Слабаков, Константин Димчев, Васил Попилиев, Полина Доростолска, Георги Дюлгеров, Тошко Николов, Крикор Хугасян, Трайко Иванов

Войниче от Северна България, на служба в София, е изпратено за куриер в неясно ведомство на ул. „Тетевенска“ 24, днешната „Будапеща“. Попаднал в едно от най-страшните места за изтезание преди 9 септември 1944 г. – РО-2 (разузнавателен отдел) и неволен свидетел на извършваното в неговите „канцеларии“, той е потресен и изтерзан от виковете на „престъпниците“. В тази „къща“ е починала от побой Анушка Драгиева, едно младо и възторжено момиче. В тази „къща“ е била пребита и превърната в труп Юлия Огнянова, също толкова млада, но която е имала шанс да оживее и да стане голям театрален режисьор. За първи път в душата на обикновеното селско момче се появява съмнение, че не всичко, което внушава пропагандната машина, отговаря на истината.

Чудесен пример за методите на манипулацията, за осъзнаването и отхвърлянето й с чистосърдечността на един непокварен човек.

Награда на СБФД за най-добър документален филм през 1984 г.

Година: 1984
Сценарий и режисура: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Жана Караиванова
Продукция: Студия за игрални филми, Творчески колектив „Глобус“

Достиженията на социализма в България са очевидни, особено в областта на селското стопанство. Но за пълната победа е нужно популяризиране на „гигантските крачки, с които се движи нашата родина напред“, както изрича ръководителят на партията и държавата Вълко Червенков. Каква по-добра нагледната агитация и пропаганда от героите на социалистическия труд! Филмът е за първия „герой на социалистически труд“, Петър Пазачев, който от едно 14-15-годишно свинарче за нагледен пример се превръща във „нагледен“ враг на социализма и партията. Неговата необикновена съдба е аргумент на истината за това кой, как и защо съсипа българското селско стопанство.

Година: 1988

Сценарий: Мария Желева
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Христо Димитров
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Богдан Глишев

Продукция: Студия за документални и научно-популярни филми „Време“

Към видеото има и български субтитри. Превключете от менюто на плейъра (Subtitles/CC).

Джем сешън или джазова импровизация в двора на Археологическия музей във Варна под мотото на стихотворение от Джон Дън „Никой човек не е остров“ – с участието на легендарния пловдивски музикант Веселин Николов и неговия джаз състав, певицата Йълдъз Ибрахимова и кавалджията Теодосий Спасов, както и художници от Варна – Ванко Урумов, Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Васко Василев и др. На шевната машина – поетесата Мирела Иванова.

Ето и стихотворението:

Човек не е остров, за себе си сам,
всеки човек е част от континент, част от сушата,
и ако вълна събори крайбрежната скала
Европа ще стане по-малка.
Както и ако откъсне полуостров
или разруши замъка твой или на твоя приятел.
Смъртта на всеки човек ме намалява,
защото аз съм частица от човечеството.
И затова никога не питай за кого бие камбаната –
тя бие за теб.

Джон Дън (1572 г. – 1631 г.)

Година: 1985
Сценарист: Боян Папазов
Режисьори: Малина Петрова, Боян Папазов
Оператори: Пламен Хинков, Емил Пенев
Диктор на „Човека“ – Николай Бинев
Диктор: Николай Бинев
Соло: Сузана Ерова, според надписите, в действителност – преименуваната Йълдъз Ибрахимова
Продукция: „Интерфилм“