Едно интервю пред Дневник от 26 август 2013 г. (оригинална статия)
„Протестите срещу управляващите днес са на подходящото място. Дано повече хора направят асоциацията.“
Точно 23 години след пожара в Партийния дом Малина Петрова, автор на документалния филм по случая „Приключено по давност“ от 2009 г., смята, че вече е казала всичко, което знае, и е направила опит да го каже на възможно най-много хора.
За нея връзката между началото на 90-те и последвалите политическите събития, включително днешните, никога не е прекъсвана. Затова темата за пожара я препраща към протестите срещу кабинета.
„Остава ми само да призова в този трагичен за България ден колкото се може повече хора да дойдат на площада пред Партийния дом. И да помълчим. Те продължават да се плашат, че истината за този пожар може да излезе“, казва Петрова.
„Палежът беше част от мимикрията − опитът на управляващите да преминат от комунизма в капитализъм, като останат на власт. Също както преименуването на БКП от комунистическа на социалистическа партия, без тя да се промени по същество“, обобщава Петрова причините за пожара, официално неизяснени до днес. За нея няма съмнение, че зад него стои не друг, а управляващите.
Смисълът от двегодишната денонощна работа по филма „Приключено по давност“ е тази мимикрия никога да не бъде забравяна, казва тя. „Преди да изтече срокът за давност по делото за палежа, група интелектуалци написаха писмо до председателя на парламента, до прокурора и до министъра на вътрешните работи. Настояха, че все още има време истината да излезе наяве − но трябва да бъде възстановено не делото срещу онези нещастници, обвинени, че са извършили пожара, а срещу тези, които стоят зад българския преход. Това настояване беше отминато с мълчание, за да изтече 20-годишният срок и въпросът да бъде забравен. Не, не трябва да бъде забравян“.
Българският преход е нещастен, обобщава режисьорът. И изразява увереност, че причината за това нещастие е в непрекъснатата пъпна връв със старата власт. „Продължаваме да живеем в онова неизяснено минало – какво се случи през 45-те години преди 1989 г. и сега.“
Не е сигурна, че сегашните протести могат да прекъснат тази пъпна връв. „Но съм истински щастлива, че хората на улицата четат, разбират, пишат. Не знам дали падането на правителството може да бъде крайна цел. Но би било стъпка напред по пътя към демокрация. Защото сега имаме псевдодемокрация. И за да осъществим промяната, трябва най-сетне да направим това, което направиха германците след Втората световна война – истински дебат за това какво се е случило.“
Не смята, че е късно за такъв дебат, защото никога не е късно да се търси истината. „При германците този дебат започна след 20-годишно чакане. Би било добре, ако в България това се беше случило веднага, през 1990 г. Но повечето хора не бяха подготвени, влязоха в ход други замисли, хората бяха наивни, не бяха много наясно, бяха в миналото. И не само членовете на партията, но и други хора бяха неподготвени за това, което се случи.“
„През 2009 г. дадох интервю, в което накрая казвах, че мечтая с филмите си да предизвикам хората, когато научат истината, да излязат по улиците и да покажат на управляващите, че няма да им простят истината, която са скрили от народа. Това обаче не се случи, хората може би бяха много сепнати от това, което се каза. Сега виждам, че постепенно все повече хора разбират за какво става дума и в какви сценарии са били вкарвани непрекъснато. Оптимист съм. Виждам, срещам и чета хора, от които душата ми пее.
Но хората сякаш научават тези истини от сблъсъка си с настоящето, а не от изследването на миналото?
Не е точно така. Хората започнаха да се връщат назад, да се опитват да разберат, че всъщност са били жертва на манипулации. Особено младите, но и по-възрастните. Настоящето е и плод от такова търсене – какво точно се е случило в историята, завършва Малина Петрова.
Филма, достъпен в Youtube, предоставяме на читателите с нейно разрешение.