Интервю пред Николай Коцев, в-к Политика, 06.04.2007 г. (оригинална статия)
Вие имате активна позиция около апетитите за застрояване на парк “Странджа”, как свързахте работата си с екологията?
Не съм еколог в класическия смисъл на думата. Човек избира кое е по-важно за него: железобетонът или природата. Тази лакомия на принципа “След мен и потоп” ми е чужда, обичам природата и смятам, че е наш дълг да я запазим за идните поколения. Освен това съм от странджанския край и следя какво се случва там.
По времето, когато започнаха да връщат земите в Странджа, снимах филма “Реката” за селата от двете страни на Резовска река – Резово и Бейендик, бившето Стефаново. Така станах непосредствен свидетел на опитите да бъдат измамени местните хора. Беше им внушено, че цялата Странджа е резерват и няма смисъл да търсят имотите си. Поземлената комисия в Царево бавеше плановете за земеразделяне, лъжеше и заблуждаваше всички – дори Министерството на земеделието и Президентството – за статута на земята, а в същото време се извършваха разпродажби в най-привлекателните местности до морето.
Подобно поведение имаше своето обяснение. До преустройството този край попадаше в забранена гранична зона, достъпът на хора беше ограничен и природата беше запазила своята девственост и чистота. Но вместо радост, те събудиха ненаситното желание за притежание и лесно забогатяване. Само за няколко години прекрасни места бяха затрити. Последният залив преди Резово, защитената местност Силистар, сега няма нищо общо с това, което представляваше през 90-те години.
Кой има интерес да унищожи тази девствена територия?
Всеки, който идва на власт, идва със своите апетити. Затова спокойно мога да кажа, че абсолютно всички политически партии имат грехове в Странджа. Ако започне сериозно разследване от страна на държавата, ще излязат имена и от СДС, и от БСП, и от ДПС, а сигурно и от НДСВ с техния “нов морал”. Не става дума за партийни интереси, а за чисто икономически. Просто всички искат, ако може, да вземат това място на безценица, да си построят хотелите, паркингите, кръчмите, и да печелят. И затова си мисля, че е крайно време някой в тази държава да се самосезира и да започне разследване за нередностите в парк “Странджа”. Ама някой трябва да има воля и кураж за това!
Ето незаконният строеж край с. Варвара − цялата вина се хвърля върху кмета на Царево, Петко Арнаудов, но той не е единственият и главен виновник. Става дума за сериозни интереси от високо ниво и не е случайно, че всеки, който се опитва да разследва и осуети намеренията, е заплашван, че или ще бъде залят с киселина, или ще бъде закопан в пясъка. И няма сила, която да сложи край на това безобразие. Ако бъде отменен защитеният статут на парка, всички, които имат интереси там, ще си го разпределят и ще си правят каквото си искат.
Петко Арнаудов твърди, че защитава интересите на местните хора.
Това е алиби. Той защитава други, далеч по-крупни интереси, но му е необходима подкрепата на народа, за да придаде тежест на позицията си.
Ще се върна на малкия залив Силистар, защото той е показателен за това какъв е моделът за унищожаване на защитените територии както в Странджа, така и в цялата страна. Местността Силистар, заедно с устието на река Велека, са обявени за защитени територии със заповед на Министерския съвет от 1992 година. Нещо повече, Княжество Монако предоставя финасова помощ за опазване на посочените територии. Лично президентът Първанов и министърът на околната среда Долорес Арсенова благодариха на принца на Княжество Монако, Алберт, за финансирането на този проект, който продължава да се осъществява от 1995 година. Този проект предвижда проучвания на редки и застрашени видове животни, на биоразнообразието и на туристическия поток, специализирана охрана, почистване и рекултивация на терените в двете защитени територии и, забележете, изграждане на сезонен паркинг.
Каква обаче е истината? От всичко изброено на място могат да се видят само ламинираните табели със забрани, според заповедта на МС от 1992 година: “Забранява се замърсяване с промишлени и битови отпадъци, достъп на лични моторни средства до плажа, къмпингуването и паленето на огън, брането и увреждането на дивите растения.” Табелите с надписите обаче са за простосмъртни, иначе всеки може да види, че там има паркинги, пали се огън и се вършат все неща, които се забраняват от същите тези табели. И всичко – напълно законно.
Именно през 1995 година със заповед на министъра на околната среда заливът Силистар и устието на Велека са извадени от защитените територии, защитен е останал само горският фонд. И така, концесионерът на плажа е унищожил с някаква техника, булдозер ли, багер ли, дюните, за да увеличи плажа и съответно рамките на концесията, вкарал е в пясъците маркучите с отходните води, заринал е с боклуци целия залив, построил си е заведения.
Интересно е също как и на кого е била дадена концесията. Как става така, че точно фирмата на един бивш кмет на Сливен, Христин Петков, “Виа Рационис”, получава тази концесия, по времето когато той е областен управител на Бургас. Разбира се, г-н Петков предвидливо е напуснал фирмата няколко месеца преди да бъде предоставена концесията. За никого не е тайна близкото му приятелство тогава с всесилния функционер на СДС Йордан Цонев. В същото време други облагодетелствени хора, роднини на същия господин Цонев, ограждат територия, построяват лагер, макар и първобитен, за къмпингуване, поставят бариери, ограничават достъпа на всички, дори на собствениците на другите имоти, и започват да печелят от импровизирания паркинг. Съвременен феодализъм в ход. И всичко под прикритието на финансираните от Княжество Монако табели със забраните, с които е окичена цялата Странджа.
Интересен е въпросът Княжество Монако за какво и за кого всъщност е отпускало пари? Не само, че не е запазена защитената територия, но е променен ландшафтът, застрашени са ценни растителни и животински видове. Заливът Силистар е унищожен. Така стоят нещата вероятно и с устието на Велека. А в същото време по една международна конвенция, известна като Рамсарската конвенция за влажните зони (1, 2, 3, 4, 5), която България е подписала, именно Силистар и устието на Велека са между петте влажни зони с национално значение, според документите на Агенцията по околна среда за влажните зони и тяхната защита.
Какво можете да направите вие срещу тревожните процеси, които се случват в Странджа?
Със сигурност бих направила отново документален филм. Ако намеря средства, разбира се. (През 2012 г. излезе филмът „Заличаване“ − б. а.)
Но работата там не е за режисьори, а за прокурори. С годините обаче станах скептична. Когато метастазите на корупцията и беззаконието са обхванали държавата на всички нива, много трудно е сам човек да направи каквото и да е.
Ето ви един случай: В споменатата местност Силистар, непосредствено след дюните, имаме прекрасен наследствен имот, неизвестно от кой век, сега превърнат в тоалетна и бунище благодарение и на концесионера на плажа. Веднъж реших да отида с приятелки да разчистим имота от боклуците. Бяхме взели инструменти и всичко, което е необходимо за почистването. Само след един час дойдоха служители на гранична полиция с нареждане веднага да си прибираме багажа, готови да ни изхвърлят от собствения ми имот, съставиха ми акт, заплашваха ме, че ще ме затрупат с актове за неподчинение и неуважително отношение към властта, не ми разрешаваха да говоря дори с адвоката си по телефона. Никакви документи, доказващи собствеността и правата ми, не бяха в състояние да ги убедят в неправомирното им поведение. Те знаеха само едно: “Нямате право! Не ни интересуват разни закони, тук е в сила само заповедта на кмета!” А в същото време мутрите най-спокойно си пиеха бирата.
Мисълта ми е, че само в рамките на един час нашето присъствие беше забелязано и докладвано, а с години никой не забелязва присъствието на мошениците и унищожителите на защитената местност − нито кмет, нито директор на Районна инспекция по опазване на околната среда, нито директор на парк “Странджа”, ни Министерство на благоустройството, ни Министерство на околната среда. Кметът на Царево ми обясни, че в общината работел само един еколог и той не можел да следи какво става в цялата територия, директорът на РИОСВ − Бургас се оправда, че не можел да контролира толкова огромна територия, директорът на парк “Странджа” – че ги е страх от мутрите. Какво ли още ще изслушам като оправдание от служителите на държавната администрация?
Знам, че сте разговаряла лично с Йордан Цонев.
Де този късмет! Г-н Цонев говори в предаването “Неделя 150” по телефона, а аз го слушах в студиото как се захласва и опиянява от своята праведност. Аз много се забавлявам, когато слушам г-н Цонев, защото съм почитател на неговия актьорски талант. Каквото и да говори, звучи убедително.
Той твърдеше, че придобитите имоти в село Резово, както и в местността Силистар, са правомерно възстановени на неговия тъст. Аз се вдигнах и отидох до село Резово, на 600 км от София, за да се уверя, че говори истината. Разпитах и заснех местните хора, обиколих местностите, в които неговият тъст е имал в действителност имоти. Оказа се, че всички са далече от морето, че от всички селяни, които имат имоти по течението на Резовска река, единственият обезщетен с имоти на брега на морето до самата застава, е тъстът на господин Цонев, че никога не е притежавал имот нито там, нито в защитената местност Силистар, където фамилията е направила паркинга, въпреки ограниченията и забраните, и всичко благодарение на властта и влиянието на господин Цонев.
Струва си да се направи парламентарна комисия, която да отиде на място и да направи разследване за злоупотребата с власт на този титан на почтенността.
В същото интервю по повод на строежа край Варвара, господин Цонев се кле, че не знае кой стои зад него и ни посъветва да проверим в системата ДАКСИ. Така и направих и научих, че фирмата “Краш 2000”, която строи комплекса край с. Варвара, с президент г-жа Бахтишен Ахлиманова Казанджиева, е свързана с алжирския гражданин Краш Абделхамид, който от своя страна е обвързан със сестрата на Огнян Дойнов – Анна Накова Дойнова, в общата им фирма “Нессма Трейдинг”. Дали е искал да ни подскаже нещо г-н Цонев като ни препрати към ДАКСИ?
Имате ли обяснение за извадените земи от “Натура 2000”?
“Натура 2000” е една мъглявина. Когато не искат да ви отговорят на конкретен неудобен въпрос, винаги прибягват до “Натура 2000”. Оплитат ви в думи, които имат за цел само да ви объркат и да прикрият истинските намерения. Уж има документи, уж спазваме някакви договорености, уж пазим природата, обаче отдолу върви нещо съвършено друго и то няма нищо общо нито със законност, нито със спазване на международни договори, нито с опазване на природата. И цялата история с “Натура 2000” само доказва двойното счетоводство в обществения и политическия ни живот.