Аз съм дебил по рождение и дебилите са мои братя. В пристъп на откровение един професор-депутат разбули тайната, че 80% от българския народ са дебили.

Уважаеми дами и господа дебили,

Господин професорът е прав и няма защо да му се сърдим. Само цифрата е сгрешена –
не 80%, а цели 100%. И щом е така, нека да си говорим като дебил с дебил.

Ако не сме дебили, щяхме ли да изтраем 45 години управлението на дебилите в Политбюро?

Ако не сме дебили, нямаше ли поне веднъж да им се противопоставим, подобно на други, изпаднали в нашето положение народи?

Ако не сме дебили, нямаше ли да си направим труда да разберем истината за 9 септември 1944 година, за унищожената опозиция, за така наречените успехи на народната власт?

Ако не сме дебили, щяхме ли да понасяме безропотно опекунството на чужда държава, обявила окупацията за спасение?

Ако не сме дебили, щяхме ли да повтаряме като папагали, каквото ни нареждаха облечените във власт дебили с големи амбиции? Четете стенограмите от заседанията им и ще се червите от срам, че сме били такива малоумници.

Ако не сме дебили, щяхме ли да приемем един номенклатурен преврат на 10 ноември 1989 година за революция?

Ако не сме дебили, щяхме ли да вярваме на патологично лъжливи политици и журналисти?

Ако не сме дебили, щеше ли да бъде пълно Народното събрание с дебили, защото какво могат да изберат едни дебили, освен най-големите дебили между тях?

Ако не сме дебили, щяхме ли да търпим словоблудството на един уж български професор за спасяването на българските евреи от Съветската армия?

Ако не сме дебили, ще отречем ли, че българските евреи са имали двоен късмет – освен депортацията в лагера Треблинка от германските дебили, са избегнали спасението от съветските дебили, които или щяха да ги избият, или да ги изпратят на лагер в Сибир, което е едно и също?

Ако университетите ни не са пълни с дебили, щеше ли професорът, обявил ни за народ от дебили, да има място в тях?

Ако не сме дебили, щяхме ли да търпим паметника на Съветската армия да бъде обявен за паметник на освободителя?

Ако не сме дебили, нямаше ли да се запитаме дали армията-освободителка е същата, която е извършила убийствата в Катинската гора в Полша?

Ако не сме дебили, щяхме ли поне да проявим солидарност към полския народ, защото какви хора, ако не дебили, са избили цвета на полската армия? (виж “Катин” на Анджей Вайда)

Ако не сме дебили, нямаше ли да попитаме уважаемия професор дали съветските дебили отстъпват по нещо на германските дебили?

И накрая, дебил ли е господин Професорът?

Ако не е дебил, би трябвало да проумее истината за паметника на съветската армия – паметник на лъжата и фалшификацията, както впрочем и всичко, което извършиха съветските и българските дебили, та да превърнат българския народ в народ от дебили.

А ако Българската социалистическа партия не се състои от дебили, първа би трябвало да отзове въпросния свой депутат, а университетите, в които обучава децата и внуците на дебилите, би трябвало да го освободят. Ако не го направят, означава, че дебил дебилу око не вади!