Напоследък стана много модерен изразът „фалшива новина‘. Защо не казват „лъжа“, каквото означава това съчетание, и защо измислицата, представена за истина, изведнъж събуди духовете до степен да създават закон и да си подсигурят правото да наказват най-вече тези, които казват истината?
В България, откакто се помня, сме закърмени с фалшиви новини, т.е. с лъжи. Авторите им стояха начело на държавата, но нали лъжата беше издигната в ранг на неприкосновена и узаконена истина, никой на никого не подири сметка.
Чувам вече как гракват насреща ми: „Приключено по давност!“, „От днес нататък ще бъде друго!“.
Друго, друго, ама истината е като шило в торба – все ще пробие, където не очакваш.
Ето един семпъл провинциален пример:
И така, „един приятел ми каза“, с такава прозрачна глупост започват доносите на агентите на ДС – да се скрие доносникът зад някакво енигматично лице, което е самият доносник.
Та, един приятел, напълно реален, но ще му спестя името, за да не си изпати покрай мен, в разговор около последните избори ми каза, че няма никога да гласува за комунистите, защото били много крадливи. Гласувал е и ще гласува за Бойко, т.е. за ГЕРБ.