Архив за етикет: Трайчо Костов

Интервю за филма „Приключено по давност“

В предаването „Глас“ разговаряхме с Тодор Батилов за филма „Приключено по давност“, 29 ноември 2009 г.

Филмът „Приключено по давност“ е качен за свободно гледане в YouTube канала ми, както и  цялата ми филмография.

Енциклопедия на злото – част 2

<< Към част 1

Народът, под мъдрото ръководство на Партията, осъжда виновниците. Всенародният гняв ражда и всенародно творчество във вид на телеграми. Подобна масова активност е била проявена две години по-рано по време на процеса срещу шпионина Никола Петков. И не е случайно, защото и двата процеса се развиват по еднакъв сценарий. В единия случай, обаче, врагът е “чужд”, а в другия “наш”. Но няма значение, защото това е само формалната страна. Всъщност, не е важно наш ли е или ваш, важното е всички да живеят в несигурност, страх и подозрителност.

Има още

Енциклопедия на злото – част 1

<< Към въведението

Много от участниците в тази история разказваха небивалици до самата си смърт. Бяха убедени, че истината завинаги е изгорена. Но истината е като птицата феникс – възкръсва от пречистващия пламък.

На 7 декември 1949 година, сряда сутринта, Върховният съд на Народна Република България, ІІІ наказателно отделение, пристъпва към разглеждане на дело №1891/1949 година – процеса срещу предателската шпионска и вредителска група на Трайчо Костов.

Председател на съда е председателят на Върховния съд Борис Лозанов, членове: Найден Райчев и Димитър Спасов. Съдебни заседатели: Драгой Коджейков, Стоян Попов, Илия Игнатов, Васил Михайлов.

Обвинители Владимир Димчев и Тодор Цаков.

Процесът се гледа в голямата зала на бившия Военен клуб, тогавашен Централен дом на народната войска.

001

Има още

Фантасмагорична история (Енциклопедия на злото) – въведение

Исках филмът да се казва “Фантасмагорична история” с подзаглавие “Енциклопедия на злото”. Заглавието не се хареса. Дали защото бяхме във фантасмагорията и нямахме усет за нея или от страх. Не знам за другите, до които се допитах, но за себе си мога да кажа, че се изплаших. Бях изплашена от това, което излизаше от филма и не ми стигна смелост да го нарека с името, което заслужаваше.

Тетрадка със заглавия и нито едно подходящо. Така в духа на времето, което ни беше възпитало, се появи “Сърцето умира последно” – звучеше героично, но в контекста на филма печално. Тогава не знаех, че през 1956 година, годината на прочутия Априлски пленум, Атанас Далчев е написал стихотворението „И сърцето най-сетне умира“.
Независимо от това, все още съжалявам, че не ми стигна куражът.

Затова тези бележки, макар и със закъснение, ще нарека:

”Фантасмагорична история”
(Eнциклопедия на злото)

001

Към част 1 >>

„Приключено по давност“ / „Statute Of Limitations“

На 26 август 1990 г. вечерта е запален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото за палежа не влиза в съдебната зала и накрая е прекратено по давност.

18 години по-късно филмът се опитва да хвърли светлина на случилото се и чрез хроники, факти и различните гледни точки да даде възможност на зрителите сами да открият истината, както за палежа, така и за прехода в България.

Година: 2009
Сценарист: Велислава Дърева, Малина Петрова
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов
Музика: Божидар Петков

Продукция: Фондация „Утре“
С подкрепата на:  Национален филмов център, Фондация „Свободна и демократична България“

Още по темата >>

„Сърцето умира последно“

На 16 декември срещу 17 декември 1949 година в 2.30 сутринта в двора на Софийския затвор е обесен Трайчо Костов, бивш секретар на Българската комунистическа партия, по скалъпено обвинение  в шпионаж.

Филмът разкрива истината за процеса чрез различни документални източници. Макар да звучат фантасмагорично, записите от разпитите на Трайчо Костов, донесенията на агентите на Държавна сигурност, подслушаните телефонни разговори, стенографските записки на Трайчо Костов, бележките на неговите следователи и твърденията на останалите живи участници, няма нищо измислено, за съжаление.

Година: 1991
Сценаристи: Велислава Дърева, Малина Петрова
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Иво Пейчев, Христо Димитров
Музика: Божидар Петков

Продукция: Студия за документални филми „Време“, Студия за игрални филми „Бояна“ – Творчески колектив „Глобус“