Архив за етикет: Трайчо Костов

Енциклопедия на злото – част 5

<< Към част 4

В края на ноември 1989 година, в първите седмици на промяната, Руси Христозов се съгласи да ни приеме с режисьора Дучо Мундров. Бившият министър на вътрешните работи имаше отлична памет, помнеше дори датата, на която е станал министър и кога е бил освободен от поста, но за процеса говореше странично, не като участник, а като далечен наблюдател.

Руси Христозов:

Искам да кажа, че съветските хора бяха след разрива с Югославия изплашени ли, помислили, че у нас също се готви такъв преврат, пратиха цяла група следователи и съветници и следствието на Трайчо е водено от двама съветски следователи Чернов и Петров. По-късно този Чернов по процесите на Берия беше подсъдим, чух името. Те водеха следствието. От нашите участваше този Зеев и още някой там хора, но ръководеше се от съветските хора и не мога да гарантирам, че няма насилие. Така се подготви процесът.

Има още

Енциклопедия на злото – част 4

<< Към част 3

От дистанцията на времето всичко изглежда все по-налудничаво.

Каква е тази атмосфера, която е създал Сталин, че всички му се подчиняват и нямат сили и воля да защитават интересите на собствените си народи и държави?

Ето какво ни разказва с мека усмивка и тънка ирония “агентът на империализма”, някогашният шеф на югославската пропаганда, Милован Джилас, през 1990 година в една скромна хотелска стая в Белград.

Джилас

Милован Джилас:

Със Сталин тогава никой не се караше. Димитров, героят от Лайпциг, се държеше съвсем подтиснато, да не кажа уплашено. Уплашено не, но се държеше като по-млад, като ученик пред учителя си. И от нашата делегация Кардел също беше малко смутен. Ние всички останали малко говорехме. Говореше главно Сталин. Това беше монолог. (смее се) Ние правехме по някоя бележка. А когато се говореше, говореха преди всичко Димитров и Сталин, но и те не говореха много.

Има още

Енциклопедия на злото – част 3

<< Към част 2

Пропагандата е постигнала желания резултат. Малко са онези, които се съмняват. Повечето не подозират чудовищната манипулация.

В нея най-активни са Софийската и Пловдивската партийни организации. “Диригентът” на софийската кампания, Тодор Живков, е особено усърден и това усърдие ще бъде възнаградено – ще стане член на Политбюро, негов секретар, председател на Държавния съвет и ще управлява България до прочутия Ноемврийски пленум на БКП през 1989 година.

Обвинителният акт, възмутил целокупния български народ, е пълен с английски и американски резиденти и шпиони, югославски агенти в лицето на Тито и неговата клика, всевъзможни проводници на англо-американския империализъм, както и на местни предатели, провокатори, вредители и саботьори, организирани от Трайчо Костов.

Има още

Интервю за филма „Приключено по давност“

В предаването „Глас“ разговаряхме с Тодор Батилов за филма „Приключено по давност“, 29 ноември 2009 г.

Филмът „Приключено по давност“ е качен за свободно гледане в YouTube канала ми, както и  цялата ми филмография.

Енциклопедия на злото – част 2

<< Към част 1

Народът, под мъдрото ръководство на Партията, осъжда виновниците. Всенародният гняв ражда и всенародно творчество във вид на телеграми. Подобна масова активност е била проявена две години по-рано по време на процеса срещу шпионина Никола Петков. И не е случайно, защото и двата процеса се развиват по еднакъв сценарий. В единия случай, обаче, врагът е “чужд”, а в другия “наш”. Но няма значение, защото това е само формалната страна. Всъщност, не е важно наш ли е или ваш, важното е всички да живеят в несигурност, страх и подозрителност.

Има още

Енциклопедия на злото – част 1

<< Към въведението

Много от участниците в тази история разказваха небивалици до самата си смърт. Бяха убедени, че истината завинаги е изгорена. Но истината е като птицата феникс – възкръсва от пречистващия пламък.

На 7 декември 1949 година, сряда сутринта, Върховният съд на Народна Република България, ІІІ наказателно отделение, пристъпва към разглеждане на дело №1891/1949 година – процеса срещу предателската шпионска и вредителска група на Трайчо Костов.

Председател на съда е председателят на Върховния съд Борис Лозанов, членове: Найден Райчев и Димитър Спасов. Съдебни заседатели: Драгой Коджейков, Стоян Попов, Илия Игнатов, Васил Михайлов.

Обвинители Владимир Димчев и Тодор Цаков.

Процесът се гледа в голямата зала на бившия Военен клуб, тогавашен Централен дом на народната войска.

001

Има още

Фантасмагорична история (Енциклопедия на злото) – въведение

Исках филмът да се казва “Фантасмагорична история” с подзаглавие “Енциклопедия на злото”. Заглавието не се хареса. Дали защото бяхме във фантасмагорията и нямахме усет за нея или от страх. Не знам за другите, до които се допитах, но за себе си мога да кажа, че се изплаших. Бях изплашена от това, което излизаше от филма и не ми стигна смелост да го нарека с името, което заслужаваше.

Тетрадка със заглавия и нито едно подходящо. Така в духа на времето, което ни беше възпитало, се появи “Сърцето умира последно” – звучеше героично, но в контекста на филма печално. Тогава не знаех, че през 1956 година, годината на прочутия Априлски пленум, Атанас Далчев е написал стихотворението „И сърцето най-сетне умира“.
Независимо от това, все още съжалявам, че не ми стигна куражът.

Затова тези бележки, макар и със закъснение, ще нарека:

”Фантасмагорична история”
(Eнциклопедия на злото)

001

Към част 1 >>