<< Към част 4

В края на ноември 1989 година, в първите седмици на промяната, Руси Христозов се съгласи да ни приеме с режисьора Дучо Мундров. Бившият министър на вътрешните работи имаше отлична памет, помнеше дори датата, на която е станал министър и кога е бил освободен от поста, но за процеса говореше странично, не като участник, а като далечен наблюдател.

Руси Христозов:

Искам да кажа, че съветските хора бяха след разрива с Югославия изплашени ли, помислили, че у нас също се готви такъв преврат, пратиха цяла група следователи и съветници и следствието на Трайчо е водено от двама съветски следователи Чернов и Петров. По-късно този Чернов по процесите на Берия беше подсъдим, чух името. Те водеха следствието. От нашите участваше този Зеев и още някой там хора, но ръководеше се от съветските хора и не мога да гарантирам, че няма насилие. Така се подготви процесът.

Има още →

<< Към част 3

От дистанцията на времето всичко изглежда все по-налудничаво.

Каква е тази атмосфера, която е създал Сталин, че всички му се подчиняват и нямат сили и воля да защитават интересите на собствените си народи и държави?

Ето какво ни разказва с мека усмивка и тънка ирония “агентът на империализма”, някогашният шеф на югославската пропаганда, Милован Джилас, през 1990 година в една скромна хотелска стая в Белград.

Милован Джилас:

Със Сталин тогава никой не се караше. Димитров, героят от Лайпциг, се държеше съвсем подтиснато, да не кажа уплашено. Уплашено не, но се държеше като по-млад, като ученик пред учителя си. И от нашата делегация Кардел също беше малко смутен. Ние всички останали малко говорехме. Говореше главно Сталин. Това беше монолог. (смее се) Ние правехме по някоя бележка. А когато се говореше, говореха преди всичко Димитров и Сталин, но и те не говореха много.

Има още →