Тези от вас, които са имали търпение да проследят перипетиите през годините, сигурно са се запитали защо ли си губя времето в гонене на Михаля. Имате право, но ако се върнете назад, откъдето тръгна този разказ – от пускането ми за общодържавно издирване, ще стигнете до отговора.
През 2015 година полицаите за пореден път излязоха на улицата, защото заплатите им били ниски, защото ходели боси и голи, а работели денонощно. Походих из центъра на София, поогледах това страховито множество, което знаех на какво е способно, когато му наредят да спасява властта, независимо чия е, но не видях нито един, когото да ожаля. Напротив, все пациенти за д-р Емилова и прочутия ѝ дебелариум.
Но може би не бях справедлива, може би действително хората се скъсваха от работа при тази нарастваща престъпност? И за да проверя дали не греша, реших да направя на свой гръб един експеримент-тест: да проверя как работят полицията и прокуратурата. Изпратих две жалби до две управления на МВР с копия до тогавашния министър на вътрешните работи, г-жа Бъчварова. Които са прочели, вече знаят какво произтече от това. Нищо.
Два дни преди публикуване на последната част от безкрайната сага пристигна и отговор от Окръжната прокуратура в Бургас. Заслужава си да го прочетете. Заслужава да го прочете и главният прокурор Цацаров.