Тези от вас, които са имали търпение да проследят перипетиите през годините, сигурно са се запитали защо ли си губя времето в гонене на Михаля. Имате право, но ако се върнете назад, откъдето тръгна този разказ – от пускането ми за общодържавно издирване, ще стигнете до отговора.
Архив за етикет: Резово
Място, съседно на разбойническо
Направете си труда, идете и вижте – гробище в защитена територия. Все едно бомба е паднала. Идете, погледайте, полюбувайте се! Вижте коловозите, вижте цялото безобразие! Вместо птичи песни – тишина.
Най-добре е да приключите с разследването!
Ние знаем как да се разправяме с разследващи журналисти и други навлеци. Гумите на колите са най-сигурното и невинно средство – добре подострени видии. Ако не схване – режеш гумата, и ако пак не разбере – развиваш болтовете на гумата. Ако катастрофира – добре, ако не – има и други начини…
Когато видях, че ме притискат отвсякъде, че ще изгубя битката и само въпрос на време е да унищожат това прекрасно място, реших да направя филм и да разкажа безкрайната епопея.
Сагата „Резово“
или как известният г-н Йордан Цонев и неизвестната г-жа Малина Петрова получиха имоти в Резово
11 май 2000 г.
Следя с интерес разследването на в. „24 часа“, как тъстът на г-н Цонев е получил имотите си в село Резово.
И аз като роднините на господин Цонев и много други след 10 ноември 1989 година се оказах сред претендентите за имот в затворената дотогава зона Резово.
Пусната за общодържавно издирване!
Доживях!
Да се беше случило в онзи строй, щях да ги разбера – от натягане пред БКП и лично пред другаря Живков и най-лоялния гражданин можеха да изкарат враг.
Но сега за какво? За алиби, че са свършили нещо? Не, заради кьорфишека пред Европейския съюз, че сме правова държава! А това, в което живеем, е абсурдна държава. Дори по-точно – подобие на държава.
Няма партия без грехове в Странджа
Интервю пред Николай Коцев, в-к Политика, 06.04.2007 г. (оригинална статия)
Вие имате активна позиция около апетитите за застрояване на парк “Странджа”, как свързахте работата си с екологията?
Не съм еколог в класическия смисъл на думата. Човек избира кое е по-важно за него: железобетонът или природата. Тази лакомия на принципа “След мен и потоп” ми е чужда, обичам природата и смятам, че е наш дълг да я запазим за идните поколения. Освен това съм от странджанския край и следя какво се случва там.
По времето, когато започнаха да връщат земите в Странджа, снимах филма “Реката” за селата от двете страни на Резовска река – Резово и Бейендик, бившето Стефаново. Така станах непосредствен свидетел на опитите да бъдат измамени местните хора. Беше им внушено, че цялата Странджа е резерват и няма смисъл да търсят имотите си. Поземлената комисия в Царево бавеше плановете за земеразделяне, лъжеше и заблуждаваше всички – дори Министерството на земеделието и Президентството – за статута на земята, а в същото време се извършваха разпродажби в най-привлекателните местности до морето.
Подобно поведение имаше своето обяснение. До преустройството този край попадаше в забранена гранична зона, достъпът на хора беше ограничен и природата беше запазила своята девственост и чистота. Но вместо радост, те събудиха ненаситното желание за притежание и лесно забогатяване. Само за няколко години прекрасни места бяха затрити. Последният залив преди Резово, защитената местност Силистар, сега няма нищо общо с това, което представляваше през 90-те години.
Кой има интерес да унищожи тази девствена територия?
Всеки, който идва на власт, идва със своите апетити. Затова спокойно мога да кажа, че абсолютно всички политически партии имат грехове в Странджа. Ако започне сериозно разследване от страна на държавата, ще излязат имена и от СДС, и от БСП, и от ДПС, а сигурно и от НДСВ с техния “нов морал”. Не става дума за партийни интереси, а за чисто икономически. Просто всички искат, ако може, да вземат това място на безценица, да си построят хотелите, паркингите, кръчмите, и да печелят. И затова си мисля, че е крайно време някой в тази държава да се самосезира и да започне разследване за нередностите в парк “Странджа”. Ама някой трябва да има воля и кураж за това!
„Заличаване“
Филм за унищожаваното на българското Черноморие, Странджа, Черно море, природата на България и българския дух, както и за неравната борба на обществото срещу мафията.
На протеста за спасяване на Странджа през 2009 година младежи са изписали: „Политическата апатия е по избор. Апатията спрямо природата е самоубийство!“
Всеки е свободен, но и носи отговорност за своя избор.
Година: 2012
Сценарист и режисьор: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов
Продукция: „Чербин“, Фондация „Утре“
С подкрепата на: Национален филмов център