Архив за етикет: преход

Име като мръсна дума

 И аз като мнозина знайни и незнайни участници в историческите събития, наречени “преход”, реших да се впиша в общия хор на спомените. Много от въпросните дебели книги с прозрения за миналото и настоящето са пълни с измишльотини, натаманявания, така че авторите да се изкарат по-големи герои, или да си припишат чужди заслуги и биографии. Но ако си имал, да речем, досие и то не е било публично обявено, съвсем не означава, че не си сътрудничил на ДС. Може да са ти унищожили досието съвсем в началото, защото са сметнали, че си особено ценен агент, или сте се договорили да не ти изнасят името.  Не знам как точно се случва това, но знам имена, чието оповестяване ще втресе обществеността и цялото им творчество, с което толкова се гордеят, ще бъде запратено в небитието, не поради липса на талант и умения, а заради моралната им еквилибристика, в която фантастично се били специализирали до степен сами да си повярват, че са това, което не са.

И така, спомням си, че преди много, много години край един огън в балкана сме насядали – съседи и приятели, печем пържоли и кебапчета, пием руйно вино, вслушани в оглушителния хор на жаби и щурци. Романтика. Отвреме-навреме някой ще подхвърли нещо или ще разкаже случка и разговорът ще тръгне в посока, която не се знае къде ще ни отведе. Дългогодишните приятели имат какво да си спомнят и споделят. Единият беше емигрирал на времето в Америка, там се оженил за американка и дошъл в България вече като гостенин, заедно с нея. Тя не беше някоя средностатистическа американка, а професор в престижен университет. Не беше научила български и кротко понасяше нашето бъбрене на български. Понякога съпругът кратко й превеждаше за какво говорим. 

Аз също си мълчах, бях извън техния приятелски кръг. Внезапно домакинът се обърна към мен и каза: “Спомняш ли си, че преди години те попитах за У. /ще премълча името, за да не се шокирате/ и ти ми отговори: “Внимавай с него!” Излезе права.“

В какво точно съм излязла права и какво се е случило така и не разбрах, защото при споменаване на името, американката излезе от летаргията и развълнувано попита дали правилно е разбрала името. 

– У.? – тя изрече фамилията с лек акцент. – При нас в Америка  У.  е мръсна дума!

И тя подробно разказа за подвизите на нашето семейство елитарни културтрегери. Всъщност, мъжът беше културтрегер, а жена му минаваше под общия знаменател. Според аршина на двойката, американците като по-глупави и от българите могат да бъдат надхитрени, както успешно бяха го правили в родината. Та от позицията на дипломати поискали да им дадат ключовете за една къща на университета край някакво   езеро, за да творят на спокойствие. Дали им, нали били представители на  българското посолство, но им направили убийствен психопортрет.

Години по-късно вече в България въпросната двойка, отстранена от посолството по необясними за нея причини, се фукаше колко много ги харесвали и обичали американците, та чак им дали да живеят в една чудна къща на брега на чудно езеро.   Бяха запечатали екстаза си във фотографии.

За престоя си в Америка и за приноса си към българщината разказваха многословно, дано скрият зад думите нищонеправенето си. Но защо ли никога не споменаха, че   творецът имал досие на агент от Москва?