Архив за етикет: Михаил Иванов

С президента Желев в Йерусалим

Мили приятели, както споменах преди време, въвеждам категорията „Полемика“, за да чувате и други гласове, освен моя. Първият беше на д-р Захарий Кръстев по дискусионната тема за здравеопазването. Текстът, който публикувам днес, е на Михаил Иванов, физик, съветник на президента Желев по етническите и религиозните въпроси. Какво полемично може да има в описанието на едно държавно посещение? Много се надявам да го откриете. Ще прибавя само, че и аз бях в тази делегация, за да покажа документалния филм „Раздвоеното сърце“, направен по повод на 50-годишнината от спасяването на българските евреи. Под хрониката с отвежданите към Треблинка обречени евреи звучи гласът на споменатия в текста забележителен Нир Барух. А заглавието на този филм изразява образно не само любовта на спасените към двете родини – България и Израел, но и раздвоението на авторите по темата за спасяването. 

Някъде през ноември 1993 г. президентът събра няколко души, за да обсъдим подготовката за негово официално посещение в Израел. Аз бях включен в групата като съветник по етническите въпроси и вероизповеданията, който отговаря за връзката на президента с еврейската общност. Външнополитическият съветник Камен Величков ни разказа най-напред какво е направено, а след това премина към това, което има още да се прави.

„Мишо, – обърна се по едно време към мене той – ти трябва да купиш една икона, която доктор Желев да поднесе на Йерусалимския патриарх. Нали ще посетим и Божи гроб.“

„Какво говориш, Камене! – отвърнах аз високомерно – Остави тази работа на мене. Президентът не трябва да поднася купена в магазин икона. Той като глава на държавата трябва да приподнесе на Йерусалимския патриарх икона, изпратена от нашия патриарх.“

„Добре, добре, – каза Камен пренебрежително – направи, каквото трябва да се направи.“ Президентът кимна леко с глава утвърдително.

Веднага се запътих към Софийската митрополия на среща с главния секретар на Светия Синод епископ Неофит (сега Негово Светейшество патриарх Неофит). Синодът все още се помещаваше там заедно със своята администрация, защото опозиционерите в Църквата, начело с митрополит Пимен, още не бяха освободили насилствено заетата от тях преди година и половина Синодална палата.1

Вървейки в сградата на митрополията към кабинета на Неофит, минах през едно фоайе, където видях дядо Арсений, митрополит пловдивски. Реших да му се представя.

„Знам Ви много добре. Вие да не сте завършили богословие?“

Има още