От дистанцията на времето всичко изглежда все по-налудничаво.
Каква е тази атмосфера, която е създал Сталин, че всички му се подчиняват и нямат сили и воля да защитават интересите на собствените си народи и държави?
Ето какво ни разказва с мека усмивка и тънка ирония “агентът на империализма”, някогашният шеф на югославската пропаганда, Милован Джилас, през 1990 година в една скромна хотелска стая в Белград.
Милован Джилас:
Със Сталин тогава никой не се караше. Димитров, героят от Лайпциг, се държеше съвсем подтиснато, да не кажа уплашено. Уплашено не, но се държеше като по-млад, като ученик пред учителя си. И от нашата делегация Кардел също беше малко смутен. Ние всички останали малко говорехме. Говореше главно Сталин. Това беше монолог. (смее се) Ние правехме по някоя бележка. А когато се говореше, говореха преди всичко Димитров и Сталин, но и те не говореха много.
