Архив за етикет: Българският преход

10 ноември – носталгично

След почти половинвековна дълбока арктическа нощ според едни, а само слънчево затъмнение според други, най-сетне слънцето изгря на 10 ноември 1989 г. Но както и да наречем сполетялото ни природно бедствие, то някак внезапно свърши за изненада на верноподаниците, които примирено бяха приели неговата вечност и така се бяха закротили в него, че дори бяха започнали да го харесват. И не поради травматични отклонения, известни като “Стокхолмския синдром”, а по съвсем обективни нравствено-естетически причини.

Например, ставаш сутрин, бодрост струи от радиото – песни за родината и най-вече за Партията, ред възторжени слова, ред маршове – къде, какво и как, “дела и документи”. Едни са делата, други са документите, но това са подробности! Изпълнен с оптимизъм, разтваряш още топлото “Работническо дело”. Дори няма нужда да го разтваряш – от уводната страница всичко ти става ясно – кой управлява и защо, какви са великите Му провидения, на кого заслужено са му взели главата, т.е. свалили го от един пост и го запратили да се мъчи в някоя вражеска империалистическа страна, която ние в пъти сме задминали по всички възможни показатели в близкото и далечно минало и настояще и сме с обиколки напред, та дори не могат да ни видят номера на фланелката, а камо ли да ни догонят до края на века, че и на следващия. И ти става ясно и просто в ума и душата, изпълва те гордост, че и ти имаш пръст в тая абракадабра, та чак ти иде да литнеш. И като летиш по улици и булеварди, все ти се изпречва онази шикозно-монументална сграда в Центъра, обвита в тайнственост, в която едни мъдри мъже в мъдри кабинети творят мъдро бъдещето ти.

Аз съм деветосептемврийче. Доживях 80-та година, когато беше пророкувано да се появи отнейде КомунизЪмът. Въжделената дата настъпи, но К. не се яви и неговото неявяване се премълча, а по-късно се оправда с прозрението, че не бил и в състояние да се яви, защото изначално бил едно недоносче, за което неизвестно защо обаче захласнато съчиняваха дитирамби и надуваха фанфарите за омая на будалявото население. То бива, бива будалявост, ма не чак толкова!

Обичам неочакваните и оригинални въпроси, като например: къде ви завари 10 ноември? Или още по-стряскащият: с какви мисли?

Хай, джанъм, отде да знам с какви мисли! Те мислите си се реят и не признават нито време, нито пространство, влизат си и си излизат от главата като през разграден двор. И вместо да се пъна над този въпрос с повишена трудност, взех да се ровя в тефтерите, та дано си издиря някоя мисъл. И ето на какво попадам, записано само няколко дни преди височайшата дата:

“Заседание на ПБ, юли 1957. Тодор Живков с братската помощ на Съветския съюз е издигнат за Първи секретар на БКП. Първостепенна задача: да отстрани претендентите за поста му в Политбюро. В премахването на главния конкурент Георги Чанков най-активен е следващият по реда на изключването от Политбюро Антон Югов. Останалите да се готвят.
Другарски реплики от стенограмата на заседанието:

Тодор Живков: Ти не познаваш нашата партия, въпреки че се смяташ за солта в морето.
Георги Чанков: Моля да не ми приписваш работи, които ти мислиш за себе си.

***
Антон Югов: Ти на мен ми заяви, другарю Чанков, че в нашата партия никой не може да си въобразява, че е в състояние да заеме мястото на Георги Димитров. Би бил дурак наистина този, който може да помисли подобно нещо.
Вълко Червенков: Наистина той би бил дурак, ако мисли, че може да замести Георги Димитров.
Антон Югов: Кой дурак наистина може да помисли, че е в състояние да заеме мястото на Георги Димитров, тази крупна историческа личност, гордост на нашата партия и за целия български народ?

***
Чанков казал на Масларов, че Вълко Червенков е куче.
Вълко Червенков: Може да е куче, но е верно на Партията.

***
Антон Югов: Другарят Чанков определено смята, че не е по достойнство утвърден за първи секретар другарят Живков. Навярно не по достойнство е утвърден и другарят Югов за председател на Министерския съвет.

***
Георги Чанков: Грешки съм допускал, но не арестувах аз.
Антон Югов: Другарят Чанков ни лук ял, ни на лук мирил. Това тебе те разглези и ти се самозабрави.

***
Тодор Живков: Ти като усетиш някоя жертва, като звяр на леш се хвърляш, за да я смажеш.

***
Боян Българанов: Нас не един път са ни предупреждавали съветските другари, че главното сега е да се запази единството на ръководното ядро на Партията.
Тодор Живков: Те имаха предвид ЦК и преди всичко Политбюро преди всичко.
Боян Българанов: Няма ли тук единство, забележи ли се макар и малко отклонение на един ръководен другар от решенията на ръководството, веднага всички гнили елементи се хващат за това.
Райко Дамянов: Нахвърлят се.
Тодор Живков: Те са се записали сега за среща да видят каква е хавата.

***
Енчо Стайков: Не може да се водим от сантиментално отношение към излезлите от затвора репресирани… Защо нездравите елементи се групираха около Чанков? Не си ли задавате този въпрос, другарю Чанков?
Тодор Живков: Антураж създава около себе си. Това не бива да се подценява от Политбюро.

***
Георги Цанков: Цялата тая гнилоч и сволоч, която виеше по органите на сигурността след Априлския пленум, възползвайки се от справедливата критика на ЦК по органите на сигурността, беше оправдана, даже приветствана от другаря Чанков, откъдето черпеше и вдъхновение в тази антипартийна борба.

***
Димитър Ганев: В кабинета на другаря Чанков се печатат изложенията.
Тодор Живков: В които се съдържат антисъветски мръсотии и хули и закани за разстрелване на половината от членовете на Политбюро и тук той говори, че е с Априлските решения на партията… Що искаш да убедиш ЦК на КПСС, че половината от състава на Политбюро трябва да бъде разстреляна?

***
Боян Българанов: Би трябвало, когато човек прочете този документ (доклада на Тодор Живков), да си полее главата със студена вода, за да се успокои от първото впечатление и после да изучава.

***
Вълко Червенков: “Щом не искате да критикувате, ще си затваряте устата, това аз мога.” – така заяви другарят Чанков. Излиза, че другарят Тодор Живков е душител на критиката, а другарят Чанков, който е за критиката, сега става жертва. Не е така…Чанков иска да отклони вниманието от действителните въпроси, поставени в изложението и в предложението на Тодор Живков. Кой е този въпрос? Той е в поведението на другаря Чанков от Априлския пленум на ЦК насам, поведение не на сплотяване на ръководството, а на разделяне, поведение на поддръжка в една или друга форма на разни недоволници, продиктувано от неговото убеждение, че Априлският пленум на ЦК е спрял на половин път, не е изменил състава на ЦК в желаната от другаря Чанков посока, а Политбюро след пленума не провежда такава политика, каквато, според другаря Георги Чанков, следва да се провежда.

***
Боян Българанов: Правилно решихме въпроса и за Вълко Червенков да остане в Политбюро и за Георги Цанков да остане член на ПБ и министър на вътрешните работи. Правилно също така издигнахме другаря Антон Югов за министър-председател и оставихме за I-ви секретар на ЦК другаря Живков. Мен ми се струва обаче, че другарят Чанков именно на това персонално разрешаване на въпроса не е на чисто.

***
Петър Панчевски: Когато се обсъждаше въпросът за избирането на др. Живков за I-ви секретар, другарят Чанков изказа отрицателно мнение, но I-ят секретар беше избран и той работи с всички сили за сплотяване на нашата партия, а ние трябва да му помогнем с всички сили. Другарят Чанков по тези въпроси не помогна, а поставя кол в колелата.”

***
Тодор Живков: Понеже той често подхвърля това обвинение срещу нас, следва да го дешифрираме: в що се състои нашият догматизъм?
Югов и Българанов (в хор): Догматизмът се ликвидира смело у нас.

***
Антон Югов: Представяте ли си какво ще се получи, ако всеки тръгне да обработва, да прави група.
Вълко Червенков: Много бързо ще ни катурнат.
Тодор Живков: Това може да изправи даже такава здрава Партия като нашата пред сериозно затруднение.
Антон Югов: Няма партия, която напълно да бъде гарантирана, щом…
Георги Чанков: Не съм такава сила, каквато искаш да ме представиш, другарю Югов.

И така нататък, и така нататък, та чак до 1989 г.

Мнозина от вас може и да не са чували имената на участниците в тези безценни съображения на Политбюро и няма как да знаят какви велики люде стояха зад тях. Портретите им висяха къде ли не: по коридори, кабинети, училищни стаи, канцеларии, гари и автогари, театри, киносалони, селкоопи и градсъвети – нямаше стая без портрет. Когато стените свършваха, слагаха ги на открито – по алеи, по паркове, по градинки, върху автобуси и каросерии на камиони, та дори на локомотиви. Отвсякъде те следяха погледите на тези проницателни мъже, струящи мъдрост, знание и благородство. Хвала! Но историята не знае милост. Забравиха ги, все едно не ги е имало. Забравиха колко всеотдайно са работили за Партията, за народа и за себе дори! А ако искате да научите повече за думите и делата им и ви кажат, че всичко е изгоряло в Пожара на Партийния дом, не им вярвайте – то е за заблуда на врага!

Но да се върнем на паметния 10 ноември 1989 г.

Какви точно са били мислите, които са ме спохождали по онова време, не си припомних, но се сетих, че същото това Политбюро с подменен състав, но с неизменния Първи секретар, в ранг Генерален, бяха обявили учредителите на Русенския комитет за врагове с произтичащите от това последствия. И мен в това число. Този “нероден Петко” беше пощурил ПБ и ЦК до степен да зарежат държавата и денонощно да издирват подмолната организация, чиято главна цел била да ги “катурне” от властта и която, откъдето и да го погледнем, си беше една аджамийска работа. (виж статията 1989)

За мен се лепяха разни неидентифицирани субекти, оказали се впоследствие напълно идентифицирани с досиета, та ходенето ми по улиците се беше превърнало в детективско приключение.

Та, на 10 ноември 1989 г. вървях по ул. ”Раковски” и тъкмо стигнах къщата на Иван Вазов, и ето го поредния! Другите се правят, че не ме познават, а този виж как затърча, щом ме видя, че и заръкомаха, възбудено се завтече през улицата, дръпна ме към стената и с най-дълбока конспиративност ми съобщи, че току-що трябва да са свалили Тодор Живков. И понеже изказах недоверие, позвъни на някого от уличния телефон пред театър “199” да ми потвърди лично новината. Не помня дали се зарадвах или не, по-скоро се зачудих откъде и най-вече с чия благословия са се пръкнали тези храбри съзаклятници – довчерашни ласкатели.

Но каквато и да е причината за това салтомортале, тази дата, подобно на 9-ти септември 1944 година, е историческа и ако не с манифестации и народни тържества като на посестримата ѝ, заслужава да бъде почетена поне като пограничен камък.
Седмица след драматичните събития шашардисаният народ се окопити и вместо френетичните до вчера: “Слава, слава, слава…” , “От векове за векове”, “КПСС”, “БКП, БКП, БКП….” до несвяст, “вековната злоба на роба” се изля в калиграфско-поетическо творчество.

На митинга на 17 ноември 1989 г. пред Народното събрание се появиха и първите самоделни лозунги, изписани с боя, с креда, с флумастер, с химикал, дори с молив върху картони, шперплати, част от кашони и мукавени кутии, амбалажна хартия или каквото е имал под ръка авторът:

”Нови свободни избори веднага”
“Живковата переструвка не! Демокрация, гласност, перестройка – да.”
“Панев, Йотов, Кубадински, подайте си оставките!”
“Обаче никой не ми познава шифъра. $.”
“Още ли правото ще бъде криво, облечено в държавна власт”
“Виновниците на съд”
“Върнете парите на народа”
“Съд за убийците на Горуня”
“Преустройство чрез истинска демокрация, труд без милионери”
”БЗНС “Никола Петков”
“Другарю Младенов, борете са за истинска, светла република. Народът е с вас!”
“Промяна, промяна!”
“По-малко милиция, повече демокрация.”
“Съдебната палата е символ на закона – върнете я на правосъдието”
“Нова кадрова политика”
“Внимавайте, Живков се приспособява”
“Другарю Младенов, не допускайте до себе си лакеи като Левчев и Матев. Пенчо в пенсия”
“Предайте резиденциите за детски и здравни домове”
“Искаме социална справедливост и обективна информация!”
“Подкрепяме напълно решенията на Ноемврийския пленум”
“Кремиковската работническа класа за переустройство”
“Ние искаме демокрация в действие”
“Централизъм демокрация”
“Кои са милионерите? Вземете им милионите”
“Нова социална правова държава”
“Дворците на БКП – детски домове и болници”
“Цялата истина за нашата икономика”
“Съд за виновните”

И само след още една нощ на размисъл, на 18 .11.1989 г. на митинга пред храм-паметника “Александър Невски” се появиха истински шедьоври на лозунгаджийското изкуство:

“Христос спасител на света”
“Гласност, кислород, салам?…”
“Господар враг №1 егоизъм”
“Т. Ж. сам ли извърши тези безобразия?”
“Долу ръцете от зелените площи в града на Апостола. Екоклуб Карлово”
“Стига партийна наука”
“Комитет за защита религиозните права”
“Библия за всеки дом”
“Виновниците под съд”
”От големците се боят и горите.”
“Чиста и свята република на изметено!”
“Искаме народен съд за виновниците“
”Помогни си сам, за да ти помогне историята”
”Резиденциите обратно на народа”
”Хора, обичайте се!”
”Резиденция “Бояна” клуб за независимите организации”
”Свободно пътуване по света и за помаците”
”Не превръщайте проблемите на малцинствата в социален възел”
“Живковизма е рожба на еднопартийната система”
”Протест и оцеляване”
“Не публикувайте заплатите, а пенсиите”
”Чист въздух за децата”
”Съд за Владко и фамилията”
”Смърт на Червената армия”
“Болен и здрав носи”
“Е и…?”
“Защо повторихте време разделно?”
”Пре -стол / -врат / -устройство”
”Не решавайте съдбите ни единодушно”
”Върнете ни имената”
”Да изловим хамелионите на тиранина Живков”
“Свободно независимо народно събрание”
“Наказанието може да се отмени, но вината остава”
”Не властност, а гласност”
”Контрол на Народното събрание”
“Хасан – Асен 85 / Хасан 89”
”УБО, хващай лопатите!”
”Кой ни доведе до тук?”
”Християнството – основа за мира и демокрацията”
”Свободна религиозна благотворителност”
”Независимост на църквата от държавата”
“Никога вече диктатура”
“Да върнат милионите на народа”
”Студенти за демокрация”
”Многопартийна демокрация”
“Стига милиони пари за министерските села!”
“На съд Владко и неговия татко”
”Боже, пази България”
“Чупи-купи”
“Екогласност – юридическо лице. На кого не е изгодно това?”
”Колата се обърна, пътят е един”
“И самоковци сме за гласност”
“България не е сметище”
”Феодално имение или цивилизована държава”
“Докле е още тук змията, съд за Живков & Сo”
“Закони и право, не номенклатура и произвол”
“Никога вече сталинизъм-живковизъм, под съд узурпаторът”
“Съд за народните измамници”
“Плурализъм да, демокрация 100 пъти”
“Незабавно и безусловно освобождаване на политзатворниците”
“Премахване на репресиращите: 1. червени барети / 2. държавна сигурност / 3. вътрешни войски / 80% съкращения на МВР”
”Малцинственият проблем индикатор на реформите”
”Vox populi, vox dei”
”Всяка неделя” всеки ден”
”БЗНС “Никола Петков” е жив.”
”Дружество на свободните художници, основано на 3.4.1987 г.”
“По пътя на Унгария и България”
“Свободна съвест, свободно слово, свободен печат и свободни избори”
”Независимо сдружение “Илинден” Македония
“Свещеникът – будител на народната свяст”
“Времето е в нас, а ние?”
”То сигурно и лудият разбира, че ние трябва да си кажем думата. Вапцаров”
“Преустройството е революция.”
“Цензорът е подлец. Блюдолизците вън от печата, радиото и телевизията”
“Свобода на политическите затворници”
“А сега накъде?”
“Сметка за изчезналите по времето на Горуня”
“Слава на неформалните организации”
“Времето е в нас, а няма време”
“Искаме нов парламент, свободни избори, президентски мандат, нова конституция”
“Тошизма падна! Долу преструвковците.”
“Има ли живот на Маркс?”
“Вън Кубадински, Панев, Йотов и бавачката на Владко – Георги Йорданов”
“Свобода в училище, граждански права за учениците”
“Искаме закони и право, не номенклатура и произвол”
“Слава на Славчо Трънски”
“Другарю генерален секретар, подменете цялото ръководство в радиото и телевизията”
“Активни борци искаме да се покаете пред измаменото поколение”
“Вълкът козината си мени”
“Уволнен учител – семейството ми гладува”
“ПиМи ние сме с теб”
“Искаме съд”
“Отчет пред народа”
”За помаците – свобода на обрязването и пълнота на религиозните обреди!”
“Народен съд за тези /всички/, които ограбиха България”
“Българийо, от тебе те живяха”
“Кажа ми, кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее”
“Без еуфория, по законодателен път”
“Помогнете, настинах от Априлския вятър”
”Години наред БКП – авангард на тоталитаризма в България!
“Демокрацията изисква поне две конкуриращи се партии“
”Реабилитация на БЗНС – Никола Петков, Трифон Кунев”
”Страна без природа, страна без род”
”Възстановяване на ОФ с програмата от 17.9.46”
“Върнете детето на майката /Маруся/. Нейното право е свещено”
”Без бог, без господар”
”Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена”
“Чиста и свята република”
”Ура, доживяхме не на родния националсоциализъм”
”Ние работниците искаме демокрация, народен съд, независими профсъюзи”
”HELP Русе”
“Върнете $ на медицинските работници в чужбина”
”За общество без партийна диктатура”
“Свобода на съвестта и вероизповеданията”
”Промяна сега – загиваме от полумерки”
”Това е сила” (на черен фон с бели букви и истинска жълта хризантема)
”Виновните на съд”
”На Тошо, Милко и сие извадете черното им име. Ще дадем всичките на съд и тез, които трябва, ще умрат.”
”За чиста и свята република”
”Свобода”
”Не на арендатор в държавния и министерския съвет”
“10 ноември национален празник”
“Проект за нова конституция”
“Номенклатура докога!?”
“Искаме премахване на привилегиите”
“Хора бдете да не стане ноември април”
“Демокрация! Гласност! Съд за виновните. Клуб “Демокрация” – Пазарджик”
“Избори! Предварителни, честни, демократични”
“Съд – веднага”
“Заплатите на висшия ешалон на властта”
“Нам свобода и човешки правдини трябват”
“SOS, SOS…”
”Чернобил = Козлодуй”
“Към реално преустройство с Петър Младенов”
“Край на привилегиите”
“Свобода и закон за словото”
“МВР спонсор на МНЗ и МНП”
“На съд убийците на природата” (с портрет на Т. Ж. като Хитлер)
“Конституция без чл.1”
“Има още живковци”
“Заменям бял трабант за черен мерседес. тел. 07-09-11”
”Народен съд за злоупотребилите с властта”
“За възраждане духовните ценности на българина”
“А какво е направено за децата, инвалидите и болните?”
“Свобода на словото, печата и сдруженията”
“Свободата е в сърцето на човека”
“Не оставяйте да ви преустройват днес тези, които ви устройваха вчера”
“Съд за динозавъра и неговата глутница”
“Свобода, диктатура, възмездие”
“Парите на милионерите да бъдат върнати в държавния бюджет”
“Конфискувайте милионите на червените милионери”
“Тодор I – 33 от 45 +  1 562 печеливши, 2 000 000 бедни, 8 000 000 равноправни длъжници”
“Йотов, къде ви е оставката?”
“Искаме списък на милионерите”
“Къмпинг “Перла’90”
”Търси се (с портрет на Т. Ж.)
“Bulgaria’s Zhivkov run after 35 years”
“Управлението на Живков – III национална катастрофа”
“Отмяна на чл. 1, т. 2 от Конституцията! Той гласи: ръководна роля в обществото и държавата има БКП.”
“26.Х.89 позор!”
“Не превръщайте проблема на малцинствата на социален взрив!”
“Папазов чака покаяние. От кога си променихте позицията? Телевизията ви чака за обяснение.”
“Да спрат репресиите, побоища и разстрелване на помаците”
“Вън протежетата на Живков от правителството”
“Отговорност за престъпленията на режима” (със снимка на Политбюро)
“Личното име неотменима част от човешката личност”
“НъРъБъ / Т. Ж.”
”Искаме свободен избор само един мандат”
“Подкрепа на независимото дружество”
“Възстановяване правата на турското малцинство”

Ако не сте имали късмет да се възрадвате на този върховен момент, които едни наричат революция, други преустройство, трети – преврат, не се косете – след 20-30 години, ако е рекъл Господ, и вие ще станете свидетели на поредното “пиянство на един народ”, както го е описал народният поет Иван Вазов в “Под игото”.

Чети, народе, и се радвай на славното си минало, досущ като настоящето!

За режисирания преход

Едно интервю пред портал „Култура“ от 10 ноември 2014 г. (оригинална статия)

Напоследък мнозина признават, че преходът е грешка. Признават го дори хора, които са заемали ключови позиции. След като смятат така, нека разкажат къде са сбъркали и да не премълчават участието, съветите или режисурата на хора, които биха събудили неприязън у зрителите.

Твърдите, че българският преход е нещастен, защото не е прекъсната пъпната връв със старата власт. Наскоро по БНТ бе показан филм за прехода, според който и България, и хората, които живеят тук, са една голяма грешка. Успя ли българската документалистика да осмисли случилото се?

Преди години само допусках мисълта, че не всичко е наред с прехода. Казвах си, че може би греша, че нямам достатъчно информация. Напоследък обаче мнозина започнаха да признават, че всъщност преходът е грешка. Признават го дори хора, които са заемали ключови позиции, които са така да се каже строителите на нова България и са знаели какво правят. След като те смятат, че преходът е грешка, би трябвало да разкажат къде са сбъркали. Сега всички пишат и разказват митове и легенди, разбиват едни митове и създават други.

Единственото спасение – за да може човек да се оправи в тази джунгла от митове и легенди, – е всеки, който реши да разказва, да бъде така добър да признае и авторството на митовете, които сам е създал, тоест като разказва нещо, да не премълчава ключови детайли. Да не премълчава участието, съветите, консултациите или режисурата на хора, които биха събудили неприязън у зрителите и биха ни помогнали да разберем, че този наш преход е режисиран от сили, които би трябвало отдавна да сме забравили. Това, което казвам, е – има ли например Андрей Луканов ключово участие в създаването на т. нар. демократична опозиция. Той не бил създал СДС! Но е участвал в създаването му.

От всички материали, които познавам, от интервютата, които съм правила, се оказва, че той наистина има ключово участие. Тогава нека тези, които са участвали в онези събития, да разкажат докъде и колко са използвали съветите на хора от миналото ни. Искам да кажа, че на нас ни се губят възлови детайли. Например, филмът „Приключено по давност” разказва за едно основно събитие – подпалването на Партийния дом, – за което продължавам да твърдя, че е ключово, но което се неглижира и премълчава. Има хора обаче, които знаят какво точно се е случило.

Има още

Истината няма давност

Едно интервю пред Дневник от 26 август 2013 г. (оригинална статия)

„Протестите срещу управляващите днес са на подходящото място. Дано повече хора направят асоциацията.“

Точно 23 години след пожара в Партийния дом Малина Петрова, автор на документалния филм по случая „Приключено по давност“ от 2009 г., смята, че вече е казала всичко, което знае, и е направила опит да го каже на възможно най-много хора.

За нея връзката между началото на 90-те и последвалите политическите събития, включително днешните, никога не е прекъсвана. Затова темата за пожара я препраща към протестите срещу кабинета.

„Остава ми само да призова в този трагичен за България ден колкото се може повече хора да дойдат на площада пред Партийния дом. И да помълчим. Те продължават да се плашат, че истината за този пожар може да излезе“, казва Петрова.

„Палежът беше част от мимикрията − опитът на управляващите да преминат от комунизма в капитализъм, като останат на власт. Също както преименуването на БКП от комунистическа на социалистическа партия, без тя да се промени по същество“, обобщава Петрова причините за пожара, официално неизяснени до днес. За нея няма съмнение, че зад него стои не друг, а управляващите.

Смисълът от двегодишната денонощна работа по филма „Приключено по давност“ е тази мимикрия никога да не бъде забравяна, казва тя. „Преди да изтече срокът за давност по делото за палежа, група интелектуалци написаха писмо до председателя на парламента, до прокурора и до министъра на вътрешните работи. Настояха, че все още има време истината да излезе наяве − но трябва да бъде възстановено не делото срещу онези нещастници, обвинени, че са извършили пожара, а срещу тези, които стоят зад българския преход. Това настояване беше отминато с мълчание, за да изтече 20-годишният срок и въпросът да бъде забравен. Не, не трябва да бъде забравян“.

Има още

Огън, (раз)следвай ме

Едно интервю пред Ива Рудникова, в-к Капитал, 29 ноември 2009 г. (оригинална статия)

„Лельо, ти си ни се паднала от тотото все едно!“, възкликва преди време едно от децата на софийския интернат „Ран Босилек“ (по-късно „П. Р. Славейков“) в малкия апартамент, където кипи мирен труд. Всички готвят, шият или просто се забавляват. „Лелята“ се казва Малина Петрова и е причината те, 40 момичета и момчета, да започнат да излизат от дома, да обикалят изложби, да ходят на театър, да учат полезни неща и да откриват света.

Формалното ѝ представяне би минало през подробности, които тя искрено предпочита да прескача. Например: член на Обществения комитет за екологична защита на Русе, учредител на фондация „Утре“, която въвежда в социален живот деца, лишени от родителска грижа, първи носител на Наградата за гражданска доблест „Паница“ (2006 г.). Едва ли ще срещнете нещо писано за Малина, в което да не присъстват думите достойнство, почтеност, скромност, морал. И кино, разбира се. Малина Петрова е режисьор с 12 документални и 2 игрални филма зад гърба си.

Би трябвало да сте чували поне за „Приключено по давност“ − нейното двугодишно разследване на пожара в партийния дом в нощта на 26 срещу 27 август 1990 г. Образуваното следствено дело 15 години не влиза в съдебната зала и накрая е прекратено по давност. В този филм тя доказва кой, защо и как е запалил бастиона на бившата БКП. „Когато някой не казва истината, аз правя филм.“ За Малина Петрова този пожар е едно от най-печалните събития в новата история на България, защото легитимира версията за „липсващите“ документи. В пламъците изчезват свидетелствата за съдбовни действия и решения на комунистическата партия.

Самата Малина Петрова влиза в партийния дом в нощта на пожара, за да спасява документи от архива, свързани с процеса на Трайчо Костов, върху който тя работи по онова време (резултатът е не по-малко разтърсващият „Сърцето умира последно“, 1991).

„Пожарът стана в първата седмица, когато аз най-после започнах да чета в същата сграда документите от процеса Трайчо Костов, за да направя филм за него. Бяха огромни усилия да получа достъп до този архив и не можех да си представя да изгорят. Документите са огромни масиви в мазето на сградата и казваха, че до тях са имали достъп само Тодор Живков и Милко Балев. Само няколко папки-дело от следствието на Трайчо Костов бяха в хранилището до читалнята, но в тях имаше ужасяващи документи и аз исках да ги спася. На другия ден бе разпространено, че всички архиви по Трайчо-Костовите процеси са изгорели. Тогава аз поисках да дам показания, за да кажа, че това е блъф.“

Има още

Как забогатяха мутри, палили Партийния дом?

Едно интервю пред Таня Джоева, в-к Труд, 24 август 2009 г. (оригинална статия)

Режисьорката Малина Петрова, автор на филма “Приключено по давност”, пред Таня Джоева

– Г-жо Петрова, утре стават 19 г. от пожара на бившия Партиен дом. Истината около ключовото събитие остана скрита. За случилото се в нощта на 26 август 1990 г. днес разказва само вашият филм “Приключено по давност”.

– Така е. Много вода изтече от събитието насам и ако някой нещичко беше направил за разкриване на истината, филмът едва ли щеше да трае 167 минути. Но зрителите стоят и гледат.

– От премиерата минаха пет месеца. В киносалоните документалната лента се радва на интерес, а нито една телевизия не го излъчи досега. Защо?

– На прожекциите има и правостоящи. Но наистина досега не го показа нито една телевизия. Нещо повече – редно беше националната телевизия да го излъчи. От БНТ могат да ви кажат, че не знаят за филма. Не е вярно. Знаят. Не беше удобно да го покажат при предишната власт.

– Може да го излъчат при сегашната?

– Може. Знаете, че заведохме дело срещу Народното събрание за отказ да допуснат наш екип за снимки за 2 дни в сградата на бившия Партиен дом. Спечелихме го. Но още никой не е изпълнил решението на съда. Искам да благодаря на “Труд”, защото бяхте единствените, които написаха за проблема.

– Ако сегашният парламент поправи грешката на стария, ще снимате ли, след като филмът вече е готов?

– Защо не? Ще пусна кадрите като нов епилог. Изпълнението на съдебното решение е тест за новите управляващи. Като твърдят, че искат да се разкрие истината за прехода, нека депутати и министри дойдат утре, 26 август, от 17,30 ч в Дома на киното да гледат филма. Нека им се признае за работно време. Ще видят как е зачената прочутата ни мафия. Оттук трябва да започнем да разплитаме чорапа. 20 г. се чудим защо ни управляват бандити. Ами защото са в комбина с бандитите! Вижда се във филма.

– Вашият филм доказва участието в палежа на дебеловратите момчета с бухалките – палеж, изпипан и манипулиран.

– По време на разследванията и снимките имах нееднократни свидетелства, че някои от участниците веднага след това се оказват със скъпи магазини и имоти в центъра на София. Карат скъпи коли. Как става това?! Готова съм да дам материалите на всеки, който има интерес към темата. Нека направи свое разследване.

Има още

Време е ние, като общество, да пораснем и да започнем да разбираме, когато ни манипулират

Едно интервю пред Явор Дачков, Гласове, 03 юни 2009 г. (оригинална статия)

Има няколко версии (за подпалването на Партийния дом), но следствието решава да върви само по една от тях – лумпените на площада са се втурнали и един младеж, желаещ да се самозапали, причинява пожара… Това е най-безобидната версия, каза в интервю пред Явор Дачков в сутрешния блок на RE:TV режисьорът на филма „Приключено по давност“. И още: Приятели ме заведоха на концерт в подкрепа на Синята коалиция. Залата беше препълнена. Цялото събитие беше по един модел-клише. Както на митингите на БСП се вика: БСП, БСП, БСП… единство, единство.., тук видях същото, в НДК викаха: СДС, СДС, СДС… единство, единство. Трябва да осъзнаем, че ние се движим по един и същ модел.

Явор Дачков: Ще разговаряме с г-жа Малина Петрова, която завърши последния си документален филм „Приключено по давност”. Филм за историята около палежа на Партийния дом. Минаха почти двайсет години от тогава. Това е срокът, след който започва истинският разговор за нацизма в Германия. Можем ли и ние да започнем истинския разговор за комунизма в България?

Малина Петрова: Мисля, че можем. Обикновено 20-30 години след даденото събитие започват истинските разговори за него.

Явор Дачков: Бихте ли представили накратко събитието, на което е посветен филмът Ви?

Малина Петрова: През август 1990 г., на 26 срещу 27 е запалена сградата, която повечето хора знаят като втората сграда на Народното събрание или бившия партиен дом на комунистическата партия. Това се случва в годината, през която се срути стената в Берлин, през която започна промяната и в България. През тази година се състояха изборите за Велико народно събрание, започва схватката между членовете на бившата БКП, преименувала се на БСП, и опозицията. Това е година, изпълнена с еуфория, дори има белези, че опозицията ще спечели изборите. Цяла София е синя… но накрая опозицията губи. Отново на власт е БСП и нейните сателити. Това води до недоволство, до формиране на „града на истината”. От това време е и известната реплика на президента Петър Младенов, който през декември 89-та година, не можейки да се справи с агресията на площада, изпуска думите: „най-добре е танковете да дойдат!”. На 1 август е избран първият демократичен президент – Желю Желев и само 25 дни след това е запален Партийният дом.

Има още

Хвърлих камъче в блатото и чакам…

Едно интервю пред Петър Бучков, Правен свят, 01 юни 2009 г. (оригинална статия)

„Приключено по давност“ е новият документален филм на режисьора Малина Петрова в търсене на истината за палежа на Партийния дом на 26-ти февруари 1990 година. Творбата и перипетиите около създаването ѝ, отново открехнаха вратата на съмненията за хигиената на демократичния ни преход. Разследването на палежа на Партийния дом е най-мащабното в новата ни история – водено е от 82-ма следователи. И не достигна до съд поради „погасяване по давност“. Премиерата на филма закъсня повече от година, тъй като Малина Петрова се сблъска с феномена „Партийният дом още пази своите тайни“. Режисьорката осъди администрацията на Народното събрание за отказа да я допуснат да снима в сградата. Но шести месец Законодателната власт демонстрира незачитане на Съдебната власт, като не изпълнява решението ѝ.

Какво ви провокира да правите филм за палежа на Партийния дом толкова години след случая?

Бях свидетел на събитията. По онова време в партийния архив четох материалите за процеса срещу Трайчо Костов − тези документи десетилетия бяха старателно укривани. На десетия ден се случи палежът. Във филма разказвам какво наблюдавах. А тогава давах свидетелски показания. После видях, че те съществуват по делото. В тях, както и в показанията на други хора, има детайли, които разследващите не са чели или съзнателно са пренебрегнати. Иначе нямаше да се „хванат“ за историята, че палежът е бил извършен от лумпени, подтикнати от Константин Тренчев и д-р Тома Попов. Има доста сериозни основания и за други версии.

Изведнъж, след 17 години, ми проблесна: „Абе, тези не искат истината да се знае.“ Започнах филма. Когато почина Радой Ралин, съжалих, че не сме разговаряли, тъй като сега ген. Атанас Семерджиев пише в книгата си, че той е бил един от главните подпалвачи. Може би сега хората ще се замислят дали тогава не сме били изиграни.

Има още

Кой подпали Партийния дом?

Едно интервю пред портал „Култура“ от 26 август 2015 г. (оригинална статия)

“Освен че заграбиха държавата и финансите, се опитаха да узурпират информацията, да си присвоят историята и да я префасонират по свой образ и подобие.” На 26 август се навършват 25 години от пожара в Партийния дом.

Измина четвърт век от подпалването на някогашния Партиен дом на БКП в центъра на София. Определяте този пожар като ключово събитие. Защо?

От няколко години, щом започне разговор на тази тема, изпитвам уплах, особено откакто един колега се провикна: “Пак ли тая ще слушаме с нейния Райхстаг?!” Това изречение се превърна в крилата фраза, достойна за възхвала на глупостта. Но не е важно колко пъти ще ме слушат, важно е да ме чуят и да се запитат защо неуморно се връщам към този пожар и защо призовавам хората да се опитат да разберат какво се е случило в онази нощ.

А това, което се случи и за което пожарът помогна, е да бъде отсечена като със сатър връзката между миналото и настояще-бъдещето. Тоест едни хора, които до този момент ни управляваха, учеха ни как и защо да живеем, ползваха се с всички блага, постове и привилегии, изведнъж си смениха биографиите. Пълна амнезия за това какво е било, какви са били и какво са говорили. Те станаха герои и на новото време. И отново започнаха да ни поучават. Това е същественото.

Има още

Сувенир от пожара на Партийния дом

Текстът първоначално е публикуван в Маргиналия на 25 август 2015 г.

Пожарът в Партийния дом

Когато се запали Партийният дом, тълпи от любопитни граждани се втурнаха да видят какво има в омразната цитадела и да награбят каквото докопат – компютри, телевизори, възглавници на фотьойли, фотьойли, кошчета за боклук, полилеи, закачалки, карнетки, топчета тоалетна хартия, вино, салами, един беше помъкнал цял бут – всичко! Трябва ти, не ти трябва, сега е паднало – може някой ден да потрябва. Хората плячкосваха като обезумели. И да не си луд, ще полудееш!

Очевидецът:

Така беше. И аз взех, ама какво взех – една папка. Ех, каква нощ беше, а-а, на комунягите им беше клюмнал гребенът! После, като се разбра, че не е така, както си я мислехме, се опериха.

Но тогава беше друго. Един грамаден, от онези със спортните екипчета и бейзболните шапки, изрева към отсрещната кооперация: „Ей, болшевиките там, шпионирате, а, вашта мамка, бегом от прозорците!“ и те се изпокриха всичките до един, ама за малко. Като надникнах от един прозорец вече отвътре, те пак се бяха наредили като лястовички по жицата. Гледат, да има какво да пишат после. Нямаше време да се разправяме с тях, юрнах се, защурах се, гледам, че другите вземат, взех и аз – една папка, грабнах я и беж. Няма време за маене, защото дим, горещо – да ти изгори джигерът.

Има още

Интервю за филма „Приключено по давност“

В предаването „Глас“ разговаряхме с Тодор Батилов за филма „Приключено по давност“, 29 ноември 2009 г.

Филмът „Приключено по давност“ е качен за свободно гледане в YouTube канала ми, както и  цялата ми филмография.