Чудно нещо е пиарът. Първоначално за много хора не беше ясно що е то и има ли почва у нас. Нямаше я “Уикипедия” да ни просветли, че тази фамозна дума е със стогодишна история и означава просто “връзки с обществеността”. Смятаният за автор на термина “пиар” виенчанин Едуард Бернайс, стъпил на идеите на чичо си Зигмунд Фройд за безсъзнателното и ирационалното и повлиян от “Психология на тълпите” на Густав Льо Бон, успешно е приложил прийомите за контрол и управление на съзнанието при вземане на решения и неслучайно е обявен за голям манипулатор на общественото мнение в САЩ в началото на ХХ век, дори написал книгата “Пропагандата” през 1923 година. Дали от самото начало невинното “Public relations” не е било замислено като прикритие на пропагандата?

С времето така привикнахме да ни обработват, че започнахме безкритично и дори с ентусиазъм да приемаме какви ли не дивотии за наше добро. А на пиара бе отредено достойно място, без негативната му окраска.

Има още →

“Държавни тайни” е документален филм, който разказва за събития и “герои на нашето време”, за митовете и легендите, в които са обраснали миналото и настоящето ни, за истинските борци за права и свободи и за подставените лица, добре осребрили чужди биографии. 

Нагледен урок как да си купите избори:

Следващият откъс е в памет на един забележителен човек и истински борец срещу Възродителния процес, отказал да си смени името и лежал в затвора заради създаването на нелегална организация – Шукри Топчу от Ардино, следвал математика, строително инженерство, работил като зидаро-мазач, за да се издържа, за разлика от платения агент на Държавна сигурност, провъзгласен за  спасител на България – човекът с много лица:

Възродителният процес е нещо, с което не можем да се гордеем, независимо дали сме участвали пряко или сме били само свидетели на геноцида над нашите сънародници от друг етнос.

Тази болезнена история ще продължава да трови обществения ни живот, докато не прогледнем и не осъзнаем, че с равнодушието си сме станали съучастници. А оправданието, че те са си го заслужили,  е било необходимата лъжа.

Тези знаменателни думи принадлежат на президента Плевнелиев. Не сме ги чули официално никъде, защото как да съобщиш подобно нещо пред електората?! Нали електоратът, колкото и прост и загубен да е, би могъл да си помисли, че и самият президент е приел да бъде кукла на конци? Затова най-добре е на подобни прозрения да не се дава гласност. Но думите са изречени и то не веднъж, а както е известно, думите не се губят. Като потвърждение ще ви разкажа една история, на която всички сме били свидетели и която преди години ни хвърли в смут и догадки, които си останаха обаче в сферата на предположенията.

Истината за действителните събития стигна до нас силно изопачена. Известно е, че българската история е пълна с изфабрикувани за ширпотреба „истини“, така че описаният случай не е изключение. Понякога само един чистосърдечен разказ би могъл да възстанови реалната картина. Това, което ще прочетете, е разказ на очевидец. Засега няма да споменавам името му заради неговата сигурност, но когато той прецени, сам ще излезе от анонимност и ще разкаже и други любопитни подробности, които допълнително ще осветлят манталитета и прилаганите методи на така наречените народни избраници в политическия ни и обществен живот. 

Има още →