или как известният г-н Йордан Цонев и неизвестната г-жа Малина Петрова получиха имоти в Резово
11 май 2000 г.
Следя с интерес разследването на в. „24 часа“, как тъстът на г-н Цонев е получил имотите си в село Резово.
И аз като роднините на господин Цонев и много други след 10 ноември 1989 година се оказах сред претендентите за имот в затворената дотогава зона Резово.
Г-н Цонев заявява, че нито имотите на баща му, нито на тъста му го интересуват, и той не е положил специални усилия и не е използвал високопоставеното си положение нито в управляващата партия, нито в държавата.
Аз обаче, за разлика от господин Цонев, силно се интересувам от имотите на дядо ми, който по една случайност имал ниви, подобно на тъста на г-н Цонев, край Резовска река и в местността Силистар, и положих огромни усилия, за да ги получа. И понеже г-н Цонев твърди, че неговите роднини са получили имотите си като другите, като обикновените хора, искам да ви разкажа как аз като обикновен човек получих нотариалните актове за нивите ни.
Сагата „Резово“ започна много скоро след като се разбра, че това е едно от малкото запазени места – 45 години беше затворена територия.
Резово беше бедно, изолирано, откъснато от света и забравено от бога място. В него живееха местни хора и бежанци, напуснали опожарените си от турците села в Източна Тракия. Изключение бяха няколко интелектуалци.
Моят дядо, родом от Резово, женен за бежанка от Малък Самоков, сегашен Демиркьой, е починал през 1928 година, а баба ми едва е отгледала децата си. Това е била съдбата на повечето хора в този край.
Но ето че идва 10 ноември и се оказва, че хората, живели в мизерия, са потенциални милионери. Да, ама не. Защото въжделението да се сдобиеш с ценен имот на безценица мина всякакви морални граници и много апетити и алчност породиха тези потенциални милиони.
След като се разбра, че и архивите са изгорели, претендентите за имоти главоломно се увеличиха.
Ще разкажа сагата по години:
1991 година
Подаваме декларации пред Поземлената комисия в Царево за възстановяване на земеделски земи в Резово и околността.
1992 година
Водим дела за доказване на собственост.
1993 година
Излиза съдебно решение, с което се доказва, че имотът принадлежи на дядо ми.
1994 година
Поземлената комисия, с председател инж. Добри Костадинов и секретар Ангел Узунов, издава решение за възстановяване правото на собственост на дядо ми, размера и категориите на земеделските земи.
1995 година
Представям декларация за границите на нивите, извършена въз основа на анкета в селото. Заснемам филма „Реката“ за турското село Бейендик и българското село Резово на двата бряга на Резовската река.
1996 година
Нося касетата с филма „Реката“ в село Резово. Абсолютно случайно научавам, че на селяните е съобщено да не се надяват на връщане на имотите, защото Резово и районът около Резово е обявен за резерват. Кметицата на селото ми потвърждава слуха. Въпреки разпространявания от Поземлената комисия слух, селският свинарник в местността Силистар е продаден на частна фирма.
Правя проверка в София последователно в Министерство на финансите и Министерство на земеделието дали съществува резерват Силистар в някакъв регистър. Не им е известно да съществува резерват с подобно име.
Секретарят на комисията Атанас Узунов дава обяснения пред юрисконсулта на Министерството на земеделието за Бургаска област за етапа, до който е стигнало връщането на нивите в Резово и околността. Юрисконсултът ме избира по телефона и ставам свидетел и участник в разговора. На въпроса защо не са пристъпили към изготвяне на план за земеразделяне, секретарят се опитва да прехвърли отговорността за закъснението върху собствениците, в частност и върху мен, че не сме представили данни за границите на имотите (виж предходната година). Опровергавам го. Поземлената комисия получава мъмрене и нареждане да пристъпи към изготвяне на план за земеразделяне.
Няколко месеца по-късно в Поземлената комисия в Царево отново ми „пробутват“ легендата, че районът е обявен за резерват. Щом разбират, че съм лицето, информирало Министерството, правят корекция в информацията и поведението.
1997 година
Събиране на всички собственици за посочване на границите и изясняване на всички спорни моменти. Изготвя се план за земеразделяне – кога точно ще бъде готов, никой не може да отговори.
1998 година
Все още се изготвя планът за земеразделяне. Някъде по това време е сменена Поземлената комисия. Сменена е и фирмата, изготвяща скиците. Изпълнител е фирмата на г-н Димитър Казанджиев от Бургас. Правя опит да получа повече информация от новото ръководство на Поземлената комисия – отново версията, че районът е резерват. Планът е върнат за корекция, не могат да ми дадат отговор кога ще бъде изготвен планът окончателно, защото не можели да открият г-н Казанджиев. Молят ме, ако го открия, да му съобщя, че го търсят (?!?).
Откриването на г-н Казанджиев не се оказа толкова сложна работа – просто позвъних в Нефтозавода, където той работеше по това време, и си уговорих среща. Пожелах да получа информация за разположението на нивите в неговия проектоплан.
За сведение, дядо ми е имал две ниви в местността Силистар – едната е близо до морския бряг и река Силистар, близо и до мястото, на което се твърди, че се намира една от нивите на тъста на г-н Цонев. В проектоплана именно нивата до морето беше дадена на други претенденти, които устно са декларирали пред г-н Казанджиев, че е тяхна. Тъй като ние имаме съдебно решение, господинът беше принуден да направи корекцията. Срещу заплащане господин Казанджиев отива на място и с брат ми уточняват местата и разположението на нивите. Нивата до морето на Силистар се е превърнала в гора, г-н Казанджиев предлага да я изтеглим напред, за да не предизвикаме претенциите на Горското. Съгласяваме се. Получаваме проектоскиците от неодобрения още план.
Впрочем, и ние като тъста на г-н Цонев имаме нива край Резовска река, и ние сме потърпевши от дигите по границата и нашата нива вероятно е залята. Да се стигне до нея е необходимо да се изсече тропическа гора. Дори аз, известен с упоритостта си човек, не можах да стигна до нея. Нивата ни е върната там край реката. Дали и ние да не поискаме обезщетение в 200-метровата зона? Имаме същите основания като тези на тъста на г-н Цонев.
Минават няколко месеца, г-н Казанджиев изнудва брат ми за пари – да му платим, за да се опита да защити имотите ни на Силистар, тъй като има възражения от Поземлената комисия за връщане на имотите ни, защото местността Силистар е резерват. Започвам дълги телефонни скандали с г-н Казанджиев. Г-н Казанджиев се държи нагло – хвърля напосоки думи за „Държавен вестник“ (защото мисли, че заглавието е достатъчно страшно и будещо респект и едва ли някой ще си направи труда да седне да се рови в него), за резервати, които не подлежат на връщане, за окачена табела в местността, която доказва това (нищо по-лесно от това – да закачиш табела и да обявиш дори собственото си жилище за резерват), за плажове, които са държавна собственост (имотът граничи с плажната ивица), за това, че няма да получим имота, а само бонове.
Заплашвам господина, че ще съдя и него, и Поземлената комисия, и пред съда ще трябва да отговарят и за незаконно продадения преди години свинарник в местност, обявена според твърденията им за резерват. Между другото, частната фирма, купила въпросния свинарник, по това време беше изготвила плановете за строеж на хотел. И на Поземлената комисия ще ѝ се наложи да обяснява пред съда как според законовите разпоредби ще се съвместят резерватът и хотелът?
Отказваме да платим парите, правя справки отново – никъде не фигурира Силистар като резерват. Информирам Съветника по аграрна реформа на Президента г-жа Вълкана Тодорова. Тя набира пред мен Поземлената комисия в Царево и иска информация за местността Силистар. Отново отговорът е, че това е резерват. Не могат да ѝ отговорят въз основа на какъв документ. Тя им дава половин час време да ѝ докладват. В същото време в Министерството на околната среда и Министерството на земеделието извършват проверки – никъде в държавата не съществува подобна информация. Единственото е, че местността Силистар е защитена местност – най-ниска степен на защитеност, която подлежи на връщане, но с ограничителен режим на ползване.
Поземлената комисия получава устно мъмрене от Президентството и Министерството на земеделието. На следващия ден, часове след разговорите със София, брат ми отива лично в Поземлената комисия в Царево – отново се разиграва известният театър, че Силистар е резерват и т.н. Брат ми заявява, че са му известни разговорите от предния ден със София и този епизод завършва със скандал, но историята не свършва тук.
Минават отново месеци. Г-н Казанджиев отново се появява – информира ме, че ще направи корекции по първоначалните скици, защото са се явили претенденти – наши съседи. „Г-не, – казвам, – ние съседи на Силистар нямаме и никога не сме имали, и ако трябва цялото село ще дойде да го докаже“. Трябвало да удовлетвори нечии искания и да направи корекции по границите на нашия имот на Силистар – да ги върне на първоначалното положение, т.е. да си дойдат на мястото. Интересно, този път не го вълнува ни Горското, ни Поземлената комисия. Нямам нищо против да си получа нивата в абсолютно реални граници, но го предупреждавам, че ще отида на място и ще проверя плана за земеразделяне, когато го публикуват в селото.
Публикуват плана за земеразделяне в кметството. Пристигам в последния момент. В кметството са се събрали посърнали бабички и дядовци, и въпросният г-н Казанджиев се опитва с красноречие да ги баламоса. Слушах, слушах господина и взех думата. Казах на селяните да не вярват, че районът е резерват и нямат право на претенции и им разказах цялата моя многогодишна епопея. Селяните се възбудиха. Аз казах гласно това, в което вече никой не се съмняваше – че имаме работа с ментарджии.
Кметът бай Стефан ме извика в канцеларията си и направи признание, че в селото се извършват безобразия, че благодарение на подкупността на господин Казанджиев и на влиянието и силата на господин Цонев са отнети земи от законните собственици и са запратени в джандема, а най-хубавите места на брега на морето са дадени на тъста на Цонев, където той никога не е имал имоти. Кметът ме помоли за съдействие и помощ.
Събрах селяните, изслушах ги. Разбрахме се да напишат възражението си и да ми го изпратят в София.
Върнах се в София и направих каквото можах. Дълго чаках писмото.
То не пристигна, защото на господин кмета му беше дошъл друг акъл. Не е трудно да се досети човек защо – вероятно му бяха обещали да го компенсират с по-добър имот, защото и той беше между ощетените и недоволните. Не съм сигурна дали са го удовлетворили, но ако това се е случило, той го е заплатил с доверието на съселяните си.
1999 година
Получихме нотариалните актове! За мен състезанието по издържливост и търпение завърши.
От опита, който събрах през тези близо десет години, мога да кажа, че няма нищо по-лесно от това да се докаже законността на възстановените имоти на тъста на г-н Цонев. Достатъчно е да бъде проверена данъчната книга в град Царево и декларацията, представена пред Поземлената комисия в Царево, с описание на имотите, границите и съседствата – нещо абсолютно необходимо при изготвяне на плана за земеразделяне, ако, разбира се, тъстът и съпругата на г-н Цонев наистина са като всички останали.
А ако г-н Цонев е действително честен човек, както твърди, сам би трябвало да предизвика анкетна комисия в селото.
Текстът е публикуван с малки съкращения във вестник „24 часа“ на 14 май 2000 г. под заглавие „Как се връща земя в Резово“ (1, 2).