Доживях!
Да се беше случило в онзи строй, щях да ги разбера – от натягане пред БКП и лично пред другаря Живков и най-лоялния гражданин можеха да изкарат враг.
Но сега за какво? За алиби, че са свършили нещо? Не, заради кьорфишека пред Европейския съюз, че сме правова държава! А това, в което живеем, е абсурдна държава. Дори по-точно – подобие на държава.
Издирват ме, за да подпиша постановление на прокурор Катя Евтимова, че „неизвестен извършител е унищожил 2 бр. автомобилни гуми и 1 бр. видеокамера“.
Щеше да бъде комично, ако не беше тъжно: шест години след унищожаването на имота ми на Силистар и две години след жалбата ми до министъра на вътрешните работи, г-жа Бъчварова – най-сетне взели да ме издирват. Все едно съм братя Галеви, Веска Меджедиева и Цветан Василев накуп.
И как ме търсили? Нагъната бележчица-покана от кварталния в София на вратата. Като не съм откликнала, ме пуснали за общодържавно издирване!
Уникум – общодържавно издирване на жалбоподател! Можеше и под конвой да ме закарат до Царево – достоен финал за безкрайната сага „Резово-Силистар“. Сега, когато краят ѝ се видя, началото изглежда още по-любопитно.
Сигурно има много случаи на разграбване на милата ни татковина, но вероятно е единственият, в който съдбата си е направила подобна драматургична шега.
Но да се върнем към началото.
Прочетете в предстоящата поредица „Странджа – дела и документи“: Кой и как е получил имоти на морето? Бил ли е Силистар резерват или не? Какво означава „образцова концесия“? Имало ли е дюни на Силистар? Може ли диво да къмпингуваш на собствен имот? Как се прогонват неудобните?