Архив за етикет: Странджа

Послеслов: тест за полицаи, прокурори и политици

<< Към част четвърта

Тези от вас, които са имали търпение да проследят перипетиите през годините, сигурно са се запитали защо ли си губя времето в гонене на Михаля. Имате право, но ако се върнете назад, откъдето тръгна този разказ – от пускането ми за общодържавно издирване, ще стигнете до отговора.

През 2015 година полицаите за пореден път излязоха на улицата, защото заплатите им били ниски, защото ходели боси и голи, а работели денонощно. Походих из центъра на София, поогледах това страховито множество, което знаех на какво е способно, когато му наредят да спасява властта, независимо чия е, но не видях нито един, когото да ожаля. Напротив, все пациенти за д-р Емилова и прочутия ѝ дебелариум.

Но може би не бях справедлива, може би действително хората се скъсваха от работа при тази нарастваща престъпност? И за да проверя дали не греша, реших да направя на свой гръб един експеримент-тест: да проверя как работят полицията и прокуратурата. Изпратих две жалби до две управления на МВР с копия до тогавашния министър на вътрешните работи, г-жа Бъчварова. Които са прочели, вече знаят какво произтече от това. Нищо.

Два дни преди публикуване на последната част от безкрайната сага пристигна и отговор от Окръжната прокуратура в Бургас. Заслужава си да го прочетете. Заслужава да го прочете и главният прокурор Цацаров.

Има още

Място, съседно на разбойническо

<< Към част трета

Направете си труда, идете и вижте – гробище в защитена територия. Все едно бомба е паднала. Идете, погледайте, полюбувайте се! Вижте коловозите, вижте цялото безобразие! Вместо птичи песни – тишина.

Опустошена е не само гората в имота на съседите, отсечени са не само тополите, но всичко наред, отсекли са и съвършено здрави дървета извън границите на техния имот. Влизали са с трактори и машини, изпомляли пътя, цялата местност и особено диво моето място – разорали го, обезобразили го до неузнаваемост. За да запазим пясъчните лилиии, застрашени от изчезване, от действията на концесионера на плажа, върху слънчевата част от имота бяхме посяли десетки пясъчни лилии – машините ги бяха смляли.

Пътят, по който хората от селото открай време са слизали до нивите си, въпреки че е общински, е заличен – влязъл е в имота на така наречените съседи. Казвам така наречени, защото аз съм свидетел на измамите, които бяха направени покрай връщането на имотите в Резово и Силистар, нееднократно съм го разказвала в интервюта и публикации, зная участниците и една независима експертиза би доказала, че отгоре на всичко вандалщините на Силистар са върху неправомерно върнати имоти, включително и този на съседите.

На практика вече нямам достъп до имота си. Пътят е приватизиран, отпред е концесионерът. Как да стигна? По въздух?

Интересно защо „защитникът“ на защитената местност заместник-директорът на Горското, Костадинов, който така яростно ме нападаше, не е попречил на камионите, на тракторите, на кой знае какви високогабаритни машини, съдейки по половинметровите коловози, които са оставили след себе си, да съсипват гората и пътя? Но не само заместник-директорът, но и тогавашният директор на Горското, вече кмет на Царево от ГЕРБ, би трябвало да отговарят.

Има още

Най-добре е да приключите с разследването!

<< Към част втора

Ние знаем как да се разправяме с разследващи журналисти и други навлеци. Гумите на колите са най-сигурното и невинно средство – добре подострени видии. Ако не схване – режеш гумата, и ако пак не разбере – развиваш болтовете на гумата. Ако катастрофира – добре, ако не – има и други начини…

Когато видях, че ме притискат отвсякъде, че ще изгубя битката и само въпрос на време е да унищожат това прекрасно място, реших да направя филм и да разкажа безкрайната епопея.

През 2009 година започнах подготовката на документален филм „Сюнлистарео“ в Странджа и най-вече в село Резово, по Велека и защитената местност Силистар. Този филм беше замислен като продължение на филма ми „Реката“, заснет през 1995 година в Резово и отсрещното турско село Бейендик. Част от снимките щяха да бъдат на моя наследствен имот на Силистар.

През 2010 година извиках отново геодезисти. Не искаха да идват, защото мястото вече беше заприличало на непроходима джунгла. Платих им, както и на бригада от трима души да прокарват просеки, та да могат да сложат колците. От горната страна, откъм гората, можаха да отбележат само крайните две точки.

Две години работихме като диарбекирски заточеници. Едната година успяхме да изчистим едва половината, да закараме фадрома и да заринем езерата, които бяха издълбали крадците на пясък. Заринах, изравних. На следващото лято изчистихме и другата половина, оградихме отново, с изключение на частта откъм съседите. Вече се бяхме сдобили и със съседи. Как се случва това, вече разказах в първата част.  Беше убийствено трудно да се справим с прерията и да успеем да съединим двете крайни точки, пък и се надявах да се появят съседите и да уточним заедно границата. Нищо подобно.

И като почистихме мочурището-джунгла, се видя хубостта на мястото. Построихме „къщичка на дърво“. Всъщност беше площадка-сцена със стълба, нещо като вишка, закрепена между четири тополи. Това беше декорът за филма. И тогава взеха да нахълтват един през друг все претенденти, представящи се за собственици на съседни имоти. Някои от тях се оказаха я любовници на нечия трета братовчедка, я човек, дето никой няма хабер кой е. Голяма завист затресе всички.

Има още

Сагата „Силистар“

<< Към част първа

Преди 17 години г-н Филчев в ролята си на Главен прокурор се беше заканил, че ако излязлото в пресата е вярно, ще започне разследване на г-н Йордан Цонев за придобитите от неговия тъст имоти. Остана си със заканата.


Междувременно българският Остап Бендер от Шуменско (с извинение към литературния прототип) разиграва комедията „Невинен съм!“, благополучно е изхвърлен с отбор юнаци от една партия заради клиентелизъм, но се урежда успешно в друга, дори израства до шеф на бюджетната комисия в Парламента и крупен финансист.

Една будеща само печал четворка – един брат и три сестри на преклонна възраст са другите основни действащи лица. Родили са се бедни в Резово, едни от най-бедните, но са превърнали бедността си в порок. За тях важи библейското правило: „Последните ще станат първи“. Как става това? Чрез лъжесвидетелства, съдебни хватки и властови роднински потенциал тази родова шайка заграбва имоти, които никога не са ѝ принадлежали. Така тъстът на Йордан Цонев, Георги Якимов, и сие се превръщат в най-големите земевладелци в Резово и околността.

Разказваха ми как една от сестрите се оправдавала: „Е, те окрадоха цялата държава, ние защо да не се оправим.“ И ей на̀, оправили се! Само не е ясно кои са „те“ и кои сме „ние“.

Първата част на моя разказ през 2000 година завърши с увереността, че моята десетгодишна епопея е приключила. Каква трогателна наивност! Възможно ли е с един скок от неправова държава да се превърнем в правова?

След първоначалното стъписване от преврата през 1989 година оправните хора се окопитиха и яхнаха държавата от нов тип, но със стар манталитет. Членуването в партиите беше въпрос на сметка, не на убеждения, и затова с лекота се прехвърляха от партия в партия, според изгодата. От тогава, та и до днес.

Има още

Сагата „Резово“

или как известният г-н Йордан Цонев и неизвестната г-жа Малина Петрова получиха имоти в Резово

<< Към предговора

11 май 2000 г.

Следя с интерес разследването на в. „24 часа“, как тъстът на г-н Цонев е получил имотите си в село Резово.

И аз като роднините на господин Цонев и много други след 10 ноември 1989 година се оказах сред претендентите за имот в затворената дотогава зона Резово.

Г-н Цонев заявява, че нито имотите на баща му, нито на тъста му го интересуват, и той не е положил специални усилия и не е използвал високопоставеното си положение нито в управляващата партия, нито в държавата.

Аз обаче, за разлика от господин Цонев, силно се интересувам от имотите на дядо ми, който по една случайност имал ниви, подобно на тъста на г-н Цонев, край Резовска река и в местността Силистар, и положих огромни усилия, за да ги получа. И понеже г-н Цонев твърди, че неговите роднини са получили имотите си като другите, като обикновените хора, искам да ви разкажа как аз като обикновен човек получих нотариалните актове за нивите ни.

Има още

Пусната за общодържавно издирване!

Доживях!

Да се беше случило в онзи строй, щях да ги разбера – от натягане пред БКП и лично пред другаря Живков и най-лоялния гражданин можеха да изкарат враг.

Но сега за какво? За алиби, че са свършили нещо? Не, заради кьорфишека пред Европейския съюз, че сме правова държава! А това, в което живеем, е абсурдна държава. Дори по-точно – подобие на държава.

Издирват ме, за да подпиша постановление на прокурор Катя Евтимова, че „неизвестен извършител е унищожил 2 бр. автомобилни гуми и 1 бр. видеокамера“.

Щеше да бъде комично, ако не беше тъжно: шест години след унищожаването на имота ми на Силистар и две години след жалбата ми до министъра на вътрешните работи, г-жа Бъчварова – най-сетне взели да ме издирват. Все едно съм братя Галеви, Веска Меджедиева и Цветан Василев накуп.

Има още

Няма партия без грехове в Странджа

Интервю пред Николай Коцев, в-к Политика, 06.04.2007 г. (оригинална статия)

Вие имате активна позиция около апетитите за застрояване на парк “Странджа”, как свързахте работата си с екологията?

Не съм еколог в класическия смисъл на думата. Човек избира кое е по-важно за него: железобетонът или природата. Тази лакомия на принципа “След мен и потоп” ми е чужда, обичам природата и смятам, че е наш дълг да я запазим за идните поколения. Освен това съм от странджанския край и следя какво се случва там.

По времето, когато започнаха да връщат земите в Странджа, снимах филма “Реката” за селата от двете страни на Резовска река – Резово и Бейендик, бившето Стефаново. Така станах непосредствен свидетел на опитите да бъдат измамени местните хора. Беше им внушено, че цялата Странджа е резерват и няма смисъл да търсят имотите си. Поземлената комисия в Царево бавеше плановете за земеразделяне, лъжеше и заблуждаваше всички – дори Министерството на земеделието и Президентството – за статута на земята, а в същото време се извършваха разпродажби в най-привлекателните местности до морето.

Подобно поведение имаше своето обяснение. До преустройството този край попадаше в забранена гранична зона, достъпът на хора беше ограничен и природата беше запазила своята девственост и чистота. Но вместо радост, те събудиха ненаситното желание за притежание и лесно забогатяване. Само за няколко години прекрасни места бяха затрити. Последният залив преди Резово, защитената местност Силистар, сега няма нищо общо с това, което представляваше през 90-те години.

Кой има интерес да унищожи тази девствена територия?

Всеки, който идва на власт, идва със своите апетити. Затова спокойно мога да кажа, че абсолютно всички политически партии имат грехове в Странджа. Ако започне сериозно разследване от страна на държавата, ще излязат имена и от СДС, и от БСП, и от ДПС, а сигурно и от НДСВ с техния “нов морал”. Не става дума за партийни интереси, а за чисто икономически. Просто всички искат, ако може, да вземат това място на безценица, да си построят хотелите, паркингите, кръчмите, и да печелят. И затова си мисля, че е крайно време някой в тази държава да се самосезира и да започне разследване за нередностите в парк “Странджа”. Ама някой трябва да има воля и кураж за това!

Има още

На гости на предаването на Пепа Николова

Реших да ви покажа това интервю не заради себе си, а заради незабравимата Пепа Николова. Които я помнят, ще се радват да я видят отново, а които не – ще имат повод да потърсят филмите й и да се уверят колко щура, талантлива и неповторима беше тя.

През далечната 2006 година тя напористо се обади по телефона и каза: „Малино, искам да дойдеш с филмите си в студиото. Не можеш да ми откажеш!“ И наистина не можех да й откажа, защото беше верен, всеотдаен приятел и изключителен „борец за правда и свобода“, както се казваше навремето. Никой от нас не подозираше, че това ще е едно от последните й предавания и само няколко месеца по-късно ще си отиде.

Има още

„Заличаване“

Филм за унищожаваното на българското Черноморие, Странджа, Черно море, природата на България и българския дух, както и за неравната борба на обществото срещу мафията.

На протеста за спасяване на Странджа през 2009 година младежи са изписали: „Политическата апатия е по избор. Апатията спрямо природата е самоубийство!“

Всеки е свободен, но и носи отговорност за своя избор.

Година: 2012
Сценарист и режисьор: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов

Продукция: „Чербин“, Фондация „Утре“
С подкрепата на:  Национален филмов център

„Реката“

Филм за хората от двете страни на граничната Резовска река.

Камъните на разделението и омразата, натрупани по бреговете ѝ, не са изтрили спомените за добросъседството.

Година: 1995
Сценарист и режисьор: Малина Петрова
Оператор: Христо Димитров

Продукция: Армейски аудиовизуален център