Архив на категория: Филми

„Кристалът на душата“ (зад кадър)

Това не е поредният филм за изоставени деца. Не е и за поредния “спасител”.

Това е филм за душата. За душата на всеки един от нас.

През 1997 година една учителка по рисуване ме помоли да помогна на съпруга ѝ в едно благородно начинание. Художник, завършил в Румъния килимарство, абсолютно безвъзмездно започнал да учи на рисуване изоставени деца в някакъв дом. Дори не подозирах, че има такъв дом и то съвсем близо до мен. Та художникът открил невероятен усет към цветове и форми най-вече при деца, за които специалистите са се произнесли, че от тях нищо не може да стане.

Отидох в Дома. Такава отчайваща бедност и мизерия не допусках, че може да съществува почти в центъра на София, а не в някое затънтено село. Става дума за дом с 200 деца.

Видях училищната сграда, учебните стаи, видях децата. Те се залепиха за мен, както се залепят за всеки новодошъл с надеждата, че „техният“ човек най-сетне се е появил.
Обещах да направя нещо и цяла година се опитвах да намеря пари, та художникът да продължи обучението им. Учителка и художник-килимар. Бяха на границата на бедността в онези години и не можеха със свои средства дълго да поддържат подобно занимание.
Още на първата среща едни момченца ме помолиха да им намеря някакъв ключ, изпълних поръчката – всичките ми приятели и роднини носеха купища ключове, та дано открием въпросния ключ номер 5. Та ето този въпросен ключ ми обърна съдбата за години.

Накратко, намериха се парите, намериха се и ентусиастите – първо заниманията бяха с изкуство – първосигнално всички, които се захващат с подобни деца, смятат, че това е най-важното. А те не бяха извеждани от Дома, не познаваха абсолютно нищо, възпитателите се срамуваха да ходят по улиците с тях. Започнах да ги извеждам, да ги водя къде ли не, да им показвам това, което децата на тяхна възраст отдавна знаят. В трамваите възпитателите отиваха на другия край, за да не си мислят гражданите, че имат нещо общо с тези деца.

Що приятели, колеги, познати имах, всички се включиха да помагат. Дори Рангел Вълчанов беше въвлечен в тази авантюра. Хората, които  ни виждаха редовно по улиците, ни разпознаваха и ни викаха да дават подаръци на децата. Каква ли жалка картина сме представлявали, щом хората така масово се трогваха – една жена със сурия деца подире?

И не става дума само за десетина деца и за инцидентни срещи през ваканции и по празници. Става дума за дълготрайни, многопосочни връзки, каквито се изграждат между родители и деца. По израза на децата, бях „майка, баща и всичките им роднини“.

При това положение трябва да направиш избор: или да приемеш това с цялата сериозност и отговорност, или да си намериш оправдание и да си гледаш филмите.
Направих избора: това беше по-важно от всичките ми филми и му се посветих за дълги години. Не за да се изживявам като спасител на децата, а за да ги науча как да се спасяват сами.

Първоначално възпитателите ми обявиха война, че искам да ги изместя и да им взема работата, но постепенно се убедиха, че нямам такива намерения и започнаха да ме възприемат като част от тях и децата. Работата така се обърна, че когато нямаха пари или имаха проблем, възпитателите ми се обаждаха да измисля нещо. И аз измислях. Но това е за друг филм.

Първо минахме през занимания с изкуство – пеене, рисуване, балет, театър и т.н., после – с труд и спорт – готварство, цветарство, шивачество, ориентиране, катерене по стени с необичайното за онези години „Можеш и сам“ (на тези занимания е посветен филмът „Децата на Мария Магдалена”). Моята къща в София беше станала и тяхна, но режимът в Дома и навиците им там не можеха да бъдат променени, ако децата не бъдат изведени от София за по-дълго. Поне докато им създадем и затвърдим новите навици.

Селската къща и всичко там им хареса и припознаха тази къща за свой дом. Обичайно беше в деня на заминаване, по тъмно, много часове преди уговорения час, да чакат като паленца до вратата. Ставаха и лягаха с приказки за тази къща не само тези, които идваха, но и останалите, които знаеха с пълни подробности какво и как, с кого сме се срещали, какво сме правили, все едно са били там.

Това, което е включено във филма, е една нищожна част от преживяното и заснетото.
Снимането не беше основното, но беше особено вълнуващо за децата. Сами ме подканяха да извадя камерата. Нямаше нищо скрито, нищо задкулисно и притворно.  Доверието на възпитателите беше напълно спечелено след един форум по проблемите на домовете за подобни деца. Тогавашната директорка ме помоли да отида и аз. По него време бях в къщата в планината с най-малките от Дома. Бяха ми ги изпратили на отглеждане за три месеца, докато направят ремонт на Дома в София. Нямаха пари и бяха решили по наш пример да го направят с големите деца, които бяхме обучили в строителство на къщата. Е, тогава наистина едва не умрях – повечето деца се напикаваха по няколко пъти на нощ, нещо което възпитателите бяха скрили, за да не им откажа. Мъкнех вода от половин километър и нон-стоп перях.

Отидох на това съвещание. Представители на държавни институции – министерство, агенции и прочие; на фондации; възпитатели, учители, директор, кой ли не. Слушах ги няколко часа и накрая взех думата. Разказах цялото безумие по отглеждането на тези деца, какво съм преживяла само през тези три месеца и че съм благославяла съдбата, че е за кратко и по мой избор, но какво им е на тези възпитатели, които са оставени да се спасяват кой как може и са принудени да правят какво ли не в чудовищна мизерия, да хранят децата с мухлясали храни и с десетилетия изтекъл срок на годност от държавния резерв. (От солидарност ядях с тях, за да не изпълни заканата си един предишен директор на Дома, че ако не ядат тази помия, няма да ги пуска на любимото им „готварство”.)

Всички онемяха, а възпитателите промениха окончателно отношението си – за първи път някой се застъпваше за тях, включиха ме в настоятелството си и паролата да се разреши на децата да бъдат с мен, независимо къде, и от възпитателите, и от родителите, които имаха такива, беше „леля Малина“.

Ами това е.

Най-интересното във всеки филм остава зад кадър.

Кристалът на душата / The Crystal of the Soul

Изпълнила се е най-голямата мечта на героите от филма „Децата на Мария Магдалена“ – да имат свой дом и някой да ги обича.

Как преоткриват света извън дома за изоставени деца и какво е записано в кристала на душите им.

Година: 2016
Сценарист, режисьор и оператор: Малина Петрова
Продукция: Фондация „Утре“, „Чербин“
С подкрепата на: Национален филмов център

Зад кадър за филма >>

„Синът на Мария“

Амбициозен млад журналист попада на интригуващ материал – една жена е скочила в кофа с разтопен метал. Разследването твърди, че е самоубийство. Оставила е дете от неизвестен баща. Кандидат­-бащите са трима.

Журналистът решава да направи „удар“ в кариерата си чрез сензанционно разкритие. Но животът се оказва по­-сложен от литературните му представи.

Продуцент: Студия за игрални филми „Бояна“
Сценарист: Светослав Мичев
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Пламен Хинков
Композитор: Боян Воденичаров
Соло: Йълдъз Ибрахимова
Актьори: Кирил Варийски, Камен Делчев, Петър Слабаков, Константин Димчев, Васил Попилиев, Полина Доростолска, Георги Дюлгеров, Тошко Николов, Крикор Хугасян, Трайко Иванов

„Тетевенска 24“

Войниче от Северна България, на служба в София, е изпратено за куриер в неясно ведомство на ул. „Тетевенска“ 24, днешната „Будапеща“. Попаднал в едно от най-страшните места за изтезание преди 9 септември 1944 г. – РО-2 (разузнавателен отдел) и неволен свидетел на извършваното в неговите „канцеларии“, той е потресен и изтерзан от виковете на „престъпниците“. В тази „къща“ е починала от побой Анушка Драгиева, едно младо и възторжено момиче. В тази „къща“ е била пребита и превърната в труп Юлия Огнянова, също толкова млада, но която е имала шанс да оживее и да стане голям театрален режисьор. За първи път в душата на обикновеното селско момче се появява съмнение, че не всичко, което внушава пропагандната машина, отговаря на истината.

Чудесен пример за методите на манипулацията, за осъзнаването и отхвърлянето й с чистосърдечността на един непокварен човек.

Награда на СБФД за най-добър документален филм през 1984 г.

Година: 1984
Сценарий и режисура: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Жана Караиванова
Продукция: Студия за игрални филми, Творчески колектив „Глобус“

„Фермата“

Достиженията на социализма в България са очевидни, особено в областта на селското стопанство. Но за пълната победа е нужно популяризиране на „гигантските крачки, с които се движи нашата родина напред“, както изрича ръководителят на партията и държавата Вълко Червенков. Каква по-добра нагледната агитация и пропаганда от героите на социалистическия труд! Филмът е за първия „герой на социалистически труд“, Петър Пазачев, който от едно 14-15-годишно свинарче за нагледен пример се превръща във „нагледен“ враг на социализма и партията. Неговата необикновена съдба е аргумент на истината за това кой, как и защо съсипа българското селско стопанство.

Година: 1988

Сценарий: Мария Желева
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Христо Димитров
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Богдан Глишев

Продукция: Студия за документални и научно-популярни филми „Време“

Към видеото има и български субтитри. Превключете от менюто на плейъра (Subtitles/CC).

„Човек не е остров“

Джем сешън или джазова импровизация в двора на Археологическия музей във Варна под мотото на стихотворение от Джон Дън „Никой човек не е остров“ – с участието на легендарния пловдивски музикант Веселин Николов и неговия джаз състав, певицата Йълдъз Ибрахимова и кавалджията Теодосий Спасов, както и художници от Варна – Ванко Урумов, Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Васко Василев и др. На шевната машина – поетесата Мирела Иванова.

Ето и стихотворението:

Човек не е остров, за себе си сам,
всеки човек е част от континент, част от сушата,
и ако вълна събори крайбрежната скала
Европа ще стане по-малка.
Както и ако откъсне полуостров
или разруши замъка твой или на твоя приятел.
Смъртта на всеки човек ме намалява,
защото аз съм частица от човечеството.
И затова никога не питай за кого бие камбаната –
тя бие за теб.

Джон Дън (1572 г. – 1631 г.)

Година: 1985
Сценарист: Боян Папазов
Режисьори: Малина Петрова, Боян Папазов
Оператори: Пламен Хинков, Емил Пенев
Диктор на „Човека“ – Николай Бинев
Диктор: Николай Бинев
Соло: Сузана Ерова, според надписите, в действителност – преименуваната Йълдъз Ибрахимова
Продукция: „Интерфилм“

„Раздвоено сърце“ / „A Heart Divided In Two“

Филм за спасените български евреи по време на Втората световна война и пожертваните от окупираните територии на Беломорска Тракия и Македония.

Година: 1993
Сценаристи: Еми Барух, Малина Петрова, Искра Йосифова
Режисьори: Искра Йосифова, Малина Петрова
Оператор: Мирослав Русинов, Иво Пейчев
Звукорежисьор: Емилия Аранийска
Монтаж: Камен Фердинандов, Румен Митов, Мария Ханджиева, Тодор Хаджийски, Тони Чавдаров
Участници: Орета Хаимов, Пепо Леви, Ико Коноти, Изи-Исраел Барух, Нир Барух, Софка Барух, проф. Морис Леви, Лили и Моше Коен, Буко Бераха, Рубин Димитров, рав Аврам Бехар, Ицках Конфорти и хорът на българските евреи в Хайфа

Продукция: Армейски аудиовизиуален център с участието на КОНКОРДИЯ

„Децата на Мария-Магдалена“

За изоставените деца, за техните малки радости и надежди.

Година: 2001
Сценарист, режисьор и оператор: Малина Петрова
Продукция: Фондация „Утре“, програма МАТРА КАП, Посолството на Кралство Холандия
С подкрепата на: Филмова къща „David XL“

„Пътешествие“

Игрален филм. В първите месеци след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. запалени от приключенията на Магелан деца решават да предприемат околосветско пътешествие.  Но „новото“ време има нужда от друг тип герои и „новите хора“ няма да подбират средства, за да ги направи по свой образ и подобие.

Година: 1980
Сценарий:  Веселин Панайотов
Режисьори: Искра Йосифова, Малина Петрова
Текст на песента: Валери Петров
Диктор и изпълнител на песента: Асен Ангелов
Оператор: Георги Николов
Музика: Божидар Петков
В ролите на възрастните: Стефан Мавродиев, Пламена Гетова, Кирил Делев, Емил Пенев
В ролите на децата: Едмонд Хугасян, Ивайло Стоянов, Борислав Цанков, Иван Тулешков, Янаки Янакиев, Любчо Василев, Иван Шекиров, Иван Стефанов

„Заличаване“

Филм за унищожаваното на българското Черноморие, Странджа, Черно море, природата на България и българския дух, както и за неравната борба на обществото срещу мафията.

На протеста за спасяване на Странджа през 2009 година младежи са изписали: „Политическата апатия е по избор. Апатията спрямо природата е самоубийство!“

Всеки е свободен, но и носи отговорност за своя избор.

Година: 2012
Сценарист и режисьор: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов

Продукция: „Чербин“, Фондация „Утре“
С подкрепата на:  Национален филмов център