Архив на категория: Извън кадър

Скръбна вест

Вчера, 19 октомври 2016 година, в Дома на киното след дълго боледуване, се спомина Съюзът на българските филмови дейци.

На негово място остана да съществува дом за стари хора и помощен персонал.

Имотите и наследството на Съюза – Дом на киното, дузина магазини в София, базите в Лесидрен, Созопол и Балчик, както и цялото наследство на Съюза преминават под егидата на старческия дом.

За управител на Дома бе преизбран досегашния председател – Иван Павлов.

В своето надгробно слово другарката М. П. разказа за героичния път на своя състудент Иван Павлов от студентската скамейка, та чак до израстването му на управител на Дома.

Изказваме съболезнования на опечалените!

Следва надгробното слово.

В памет на СБФД
Възхвала на ГМО-то

Реших този път да ви прочета това, което искам да ви кажа, защото докато се стигне до изявленията на кандидатите, ще сте уморени. То и на това се разчита. Да се претупа изборът. Не знам кой ги дава тези акъли – без обедна почивка, без храна, без кафе, нали сме все старци, да окапем по естествен начин. Все едно ще избираме не председател на творчески съюз, а управител на старчески дом.

И така…

Чудех се как да се обърна към вас. Не ви наричам колеги, защото, откакто един бивш пожарникар стана колега на един бивш цар, понятията ми се объркаха. Кой на кого е колега и защо?

Затова реших да се обърна към вас с едно обръщение, излязло от употреба, като изключено по давност, но което аз продължавам да харесвам, и което, според мен, е по-подходящо за отношенията в един съюз.

Всъщност не знам откъде е дошла думата „съюз“ в българския език, няма я в речника на Найден Геров. Дали от Съюза на съветските социалистически републики или от граматиката, но при всички случаи тази дума няма тази благозвучност и отношение на човека към групата, и на групата към отделния човек, каквито има думата „дружина“. Може да е било наивно и романтично, но винаги съм гледала на хората, работещи в киното, като на дружина. Вижте каква красива дума! Не е колектив, не е съюз, не е обединение – разни други купешки думи – а истинска, която е била в народопсихологията на едни предишни българи като отношение между хора. Нещо дружно да направим, дружна песен да запеем, сговорна дружина планина повдига или един за всички, всички за един.

Има още

Сувенир от пожара на Партийния дом

Текстът първоначално е публикуван в Маргиналия на 25 август 2015 г.

Пожарът в Партийния дом

Когато се запали Партийният дом, тълпи от любопитни граждани се втурнаха да видят какво има в омразната цитадела и да награбят каквото докопат – компютри, телевизори, възглавници на фотьойли, фотьойли, кошчета за боклук, полилеи, закачалки, карнетки, топчета тоалетна хартия, вино, салами, един беше помъкнал цял бут – всичко! Трябва ти, не ти трябва, сега е паднало – може някой ден да потрябва. Хората плячкосваха като обезумели. И да не си луд, ще полудееш!

Очевидецът:

Така беше. И аз взех, ама какво взех – една папка. Ех, каква нощ беше, а-а, на комунягите им беше клюмнал гребенът! После, като се разбра, че не е така, както си я мислехме, се опериха.

Но тогава беше друго. Един грамаден, от онези със спортните екипчета и бейзболните шапки, изрева към отсрещната кооперация: „Ей, болшевиките там, шпионирате, а, вашта мамка, бегом от прозорците!“ и те се изпокриха всичките до един, ама за малко. Като надникнах от един прозорец вече отвътре, те пак се бяха наредили като лястовички по жицата. Гледат, да има какво да пишат после. Нямаше време да се разправяме с тях, юрнах се, защурах се, гледам, че другите вземат, взех и аз – една папка, грабнах я и беж. Няма време за маене, защото дим, горещо – да ти изгори джигерът.

Има още

1989

На 18 ноември 1989 г., седмица след преврата, площадът пред храм-паметника „Александър Невски“ беше като разбунен кошер.

Френетични скандирания се сливаха с патетичните речи. Появата на някои оратори беше смущаваща, но кой в онзи исторически момент обръщаше внимание. За първи път верноподаниците, които допреди няколко дни скандираха: „БКП, БКП!“ до захлас, за една нощ се бяха превърнали в свободни граждани. Още не бяха осъзнали как и от кого бяха получили този неочаквания подарък и радостта им беше истерична.

И там някъде сред гъстото множество от възбудени хора, един човек неутешимо плачеше. От стълбите на храма камерите на киното и телевизията трескаво снимаха. Всичко от този ден трябваше да бъде запечатано за поколенията. Ликуващи и възторжени лица. Един от операторите се натъкна на плачещия човек и остана озадачен.

На другия ден му се обади по телефона и го помоли за среща. Срещнаха се.
– Докато снимах на площада, – каза операторът, – ти ми влезе в кадъра. Плачеше. Разбрах, че нещо не е наред, щом ти плачеш. Защо?
– Всичко беше напразно.
„Плачещият човек“ бях аз.

Има още

Последната нощ на Никола Петков

Послеслов към Енциклопедията на злото, част 11

В тази нощ на 22-ри срещу 23-ти септември 1947 година е обесен един невинен човек.

Никола Петков е осъден да бъде обесен и да заплати 500 000 лв глоба, а така също съдебни разноски в размер на 12 000 лв – всичко в полза на Държавното съкровище.

На 22 септември 1947 година Никола Петков е написал молба за помилване до Васил Коларов, Временен председател Народна Република България.

На 23 септември 1947 година обесването му е увековечено със следния протокол:

Протокол 228
гр. София, 23 септември 1947 г.

Съгласно чл. 611 от Закона за наказателното съдопроизводство настоящият протокол се състави за това, че днес се приведе в изпълнение влязлата в законна сила присъда под № 568 от 16 август 1947 г., постановена от Софийски областен съд по наказателно общ характер дело №461/1947 г. на VI наказателно отделение, с което Никола Димитров Петков, 54-годишен, родом от гр.София, живущ в същия град, син на Димитър Петков и Екатерина Ризова, българин, източноправославен, грамотен, неженен, неосъждан, по занятие журналист, за подбудителство на други лица да образуват военната конспиративна и с фашистка идеология конспиративна организация „Военен съюз“, която си е поставила за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез въоръжена сила, преврат – е осъден да изтърпи наказанието смърт чрез обесване с лишаване от права за винаги.

Има още

Енциклопедия на злото – част 11

<< Към част 10

В памет на Никола Петков

Тук нашият разказ спира, защото всеки съвестен разказвач не може да не изпита смущение.

Как да описва следствието на Трайчо Костов в Държавна сигурност, ако е научил истината за убийството на Никола Петков – един от най-срамните факти в нашата история? Нека му отдадем почит.

А за тези, за които той продължава да е предател и престъпник, ето един документ от времето:

Американска легация

№ 15479, Берн, 1 октомври 1947 г. Тема: Реакцията на швейцарската преса към процеса и екзекуцията на Никола Петков

Американският Шарже д’Афер в Берн има честта да съобщи на Департамента, че цялата консервативна и либерална преса в Швейцария и преобладаващото болшинство от социалдемократическите организации са дали недвусмислено описание на погнусата, която неотдавнашният “процес” и екзекуция на българския селски водач Никола Петков са предизвикали в демократичния свят. Ако съществуваха някакви съмнения в съзнанието на читателите на швейцарската преса по отношение на истинската същност на “правото”, срещано в новите “народни демокрации” от съветско-контролираната, доминирана от комунисти, Източна Европа, сега те бяха напълно разсеяни с единодушно назованото “съдебно убийство” на Никола Петков.

Има още

Енциклопедия на злото – част 10

<< Към част 9

Нищо в държавата от нов тип не е случайно. Всяка проява е следствие от решения на Политбюро. Като тези, например, пропуснати от историците, но които внасят яснота в поредицата от печални събития:

Секретно

Протокол

Заседание на комисията по МВР от 12.6.45 г.
Присъстват: Трайчо Костов, Антон Югов, Руси Христозов, Никола Павлов и Стоян Караджов

Решения:

1. Да се издаде окръжно до партийните организации, в кое като се изтъкне раздвижването на реакционните сили, да се призоват партийците да засилят своята бдителност по отношение на врага и да окажат помощ на народната милиция, която е призована да води борба с реакционните сили.

Има още

Енциклопедия на злото – част 9

<< Към част 8

През 1947 година, след поредица от процеси, опозицията в България е унищожена. 40 години по-късно публичното споменаване на подобна фраза предизвикваше все още безпокойство. Дори управляващите и близките до тях нервно се размърдваха на столовете и тревожно се оглеждаха. И имаше защо.

Обвиненията в шпионаж са измислени, свидетелите са подставени, но истината и лъжата са така преплетени, че остава съмнението: “Ами, ако все пак…?”

От Американската мисия в София дипломатът Барнс, а след него Хорнър, редовно изпращат телеграми до Държавния департамент във Вашингтон за ставащото в България. Ще се ограничим с откъси само от 1947 година:

Има още

Енциклопедия на злото – част 8

<< Към част 7

И така, стигнахме до любимата за пропагандата тема за бдителността.

Думата “бдителност” не съществува в речника на Найден Геров от 1895 година, няма я и в речника на книжовния българския език от 1945 година.

В руско-българския речник “бдительность” съществува дори като “революционная бдительность”.

Та за тази революционна бдителност става реч и как тази бдителност е била набивана на нещастното население до пълното му побъркване, изразено в масова шпиономания.

Възпитанието в бдителност е започнало няколко години по-рано.

Има още

Енциклопедия на злото – част 7

<< Към част 6

И ето че стигнахме до осъществяването на фантастичния замисъл по изобличаването и разгромяването на шпионската банда на Трайчо Костов.

Какво е необходимо за един автентичен процес? Да се намерят обвиняеми, свидетели и доказателства.

За целта тълпи оперативни работници и доносници следят всяка стъпка на заподозрените, подслушват се телефони, разследват се предприятия, министерства, търсят се подходящи за целта хора, подработвани по няколко линии – полицейски, шпионски, идеологически. Където не достига шантажът, има партийна съвест. Неизброим е броят на услужливите верноподаници. Допустими са всевъзможни средства, отпаднали са всички морални задръжки в името на интересите на държавата.

В тази връзка е подходящо да припомним думите на Николай Бердяев:

Няма такава низост, която да не бъде оправдана с интересите на държавата. В името на величието на държавата и престижа на властта са изтезавани хора и народ. Най-малко от всичко държавата уважава правата на човека, въпреки че единствената нейна задача се заключава в охраната на тези права.

Професионалните информатори са под псевдоними (“Лили”, “Виктория”, “Теменуга”, “Мильо”, “Марица”, “Чичо”), оперативните работници – под номера (240, 312, 971, 1985, 3658, 2805, 447, 712), а жертвите – под знакови наименования – отличителна черта на жертвата (“Доктора”, “Християнче”, “Сврака”, “Врагове”, “Оратор”, “Ренегат”, “Негодник”, “Потайник”, “Провокатор”, “Рогач”).

Има още

Енциклопедия на злото – част 6

<< Към част 5

А сега да видим какво са научили нашите другари от съветските другари.

Пристъпваме към най-съществената част. Как “пъкленият план” на Трайчо Костов и бандата му е бил осъществявян, да се намерят доказателствата, свидетелите и да се даде материал за обвинителния акт.

“Независимата” дирекция Държавна сигурност не е чак толкова независима, че да не се нуждае от инструкции.

Инструкция по даване санкции за вербовка на с.с., разработките, реализациите и др. оперативни мероприятия в ДС.

Одобрили: Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов, Добри Терпешев, Владимир Поптомов, Титко Черноколев, Райко Дамянов, М.Нейчев.

От 11 август 49 г.
Предлага министър Р. Христозов.

А. По вербовката на секретни сътрудници

Общи положения

1. Всички вербовки на с.с. /агенти, информатори и резиденти/ в ДС стават с мотивирано писмено предложение от съответния оперативен работник при съгласието на неговите началници по йерархически ред и съответната санкция. Санкцията по правило се дава: за секторите – от секторните началници, за гр.София – от началника на отделението за ДДС – от съответните началници на отдели или началниците на самостоятелни отделения и служби. Това се отнася до цялата процедура на вербовката /предложението за проучване с цел за вербовка, плана за вербовката и нейното основание, утвърждението на вербовката и евентуалното изключване на с.с. от агентурната мрежа на ДС./

Има още