Архив на категория: Енциклопедия на злото

Последната нощ на Никола Петков

Послеслов към Енциклопедията на злото, част 11

В тази нощ на 22-ри срещу 23-ти септември 1947 година е обесен един невинен човек.

Никола Петков е осъден да бъде обесен и да заплати 500 000 лв глоба, а така също съдебни разноски в размер на 12 000 лв – всичко в полза на Държавното съкровище.

На 22 септември 1947 година Никола Петков е написал молба за помилване до Васил Коларов, Временен председател Народна Република България.

На 23 септември 1947 година обесването му е увековечено със следния протокол:

Протокол 228
гр. София, 23 септември 1947 г.

Съгласно чл. 611 от Закона за наказателното съдопроизводство настоящият протокол се състави за това, че днес се приведе в изпълнение влязлата в законна сила присъда под № 568 от 16 август 1947 г., постановена от Софийски областен съд по наказателно общ характер дело №461/1947 г. на VI наказателно отделение, с което Никола Димитров Петков, 54-годишен, родом от гр.София, живущ в същия град, син на Димитър Петков и Екатерина Ризова, българин, източноправославен, грамотен, неженен, неосъждан, по занятие журналист, за подбудителство на други лица да образуват военната конспиративна и с фашистка идеология конспиративна организация „Военен съюз“, която си е поставила за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез въоръжена сила, преврат – е осъден да изтърпи наказанието смърт чрез обесване с лишаване от права за винаги.

Има още

Енциклопедия на злото – част 11

<< Към част 10

В памет на Никола Петков

Тук нашият разказ спира, защото всеки съвестен разказвач не може да не изпита смущение.

Как да описва следствието на Трайчо Костов в Държавна сигурност, ако е научил истината за убийството на Никола Петков – един от най-срамните факти в нашата история? Нека му отдадем почит.

А за тези, за които той продължава да е предател и престъпник, ето един документ от времето:

Американска легация

№ 15479, Берн, 1 октомври 1947 г. Тема: Реакцията на швейцарската преса към процеса и екзекуцията на Никола Петков

Американският Шарже д’Афер в Берн има честта да съобщи на Департамента, че цялата консервативна и либерална преса в Швейцария и преобладаващото болшинство от социалдемократическите организации са дали недвусмислено описание на погнусата, която неотдавнашният “процес” и екзекуция на българския селски водач Никола Петков са предизвикали в демократичния свят. Ако съществуваха някакви съмнения в съзнанието на читателите на швейцарската преса по отношение на истинската същност на “правото”, срещано в новите “народни демокрации” от съветско-контролираната, доминирана от комунисти, Източна Европа, сега те бяха напълно разсеяни с единодушно назованото “съдебно убийство” на Никола Петков.

Има още

Енциклопедия на злото – част 10

<< Към част 9

Нищо в държавата от нов тип не е случайно. Всяка проява е следствие от решения на Политбюро. Като тези, например, пропуснати от историците, но които внасят яснота в поредицата от печални събития:

Секретно

Протокол

Заседание на комисията по МВР от 12.6.45 г.
Присъстват: Трайчо Костов, Антон Югов, Руси Христозов, Никола Павлов и Стоян Караджов

Решения:

1. Да се издаде окръжно до партийните организации, в кое като се изтъкне раздвижването на реакционните сили, да се призоват партийците да засилят своята бдителност по отношение на врага и да окажат помощ на народната милиция, която е призована да води борба с реакционните сили.

Има още

Енциклопедия на злото – част 9

<< Към част 8

През 1947 година, след поредица от процеси, опозицията в България е унищожена. 40 години по-късно публичното споменаване на подобна фраза предизвикваше все още безпокойство. Дори управляващите и близките до тях нервно се размърдваха на столовете и тревожно се оглеждаха. И имаше защо.

Обвиненията в шпионаж са измислени, свидетелите са подставени, но истината и лъжата са така преплетени, че остава съмнението: “Ами, ако все пак…?”

От Американската мисия в София дипломатът Барнс, а след него Хорнър, редовно изпращат телеграми до Държавния департамент във Вашингтон за ставащото в България. Ще се ограничим с откъси само от 1947 година:

Има още

Енциклопедия на злото – част 8

<< Към част 7

И така, стигнахме до любимата за пропагандата тема за бдителността.

Думата “бдителност” не съществува в речника на Найден Геров от 1895 година, няма я и в речника на книжовния българския език от 1945 година.

В руско-българския речник “бдительность” съществува дори като “революционная бдительность”.

Та за тази революционна бдителност става реч и как тази бдителност е била набивана на нещастното население до пълното му побъркване, изразено в масова шпиономания.

Възпитанието в бдителност е започнало няколко години по-рано.

Има още

Енциклопедия на злото – част 7

<< Към част 6

И ето че стигнахме до осъществяването на фантастичния замисъл по изобличаването и разгромяването на шпионската банда на Трайчо Костов.

Какво е необходимо за един автентичен процес? Да се намерят обвиняеми, свидетели и доказателства.

За целта тълпи оперативни работници и доносници следят всяка стъпка на заподозрените, подслушват се телефони, разследват се предприятия, министерства, търсят се подходящи за целта хора, подработвани по няколко линии – полицейски, шпионски, идеологически. Където не достига шантажът, има партийна съвест. Неизброим е броят на услужливите верноподаници. Допустими са всевъзможни средства, отпаднали са всички морални задръжки в името на интересите на държавата.

В тази връзка е подходящо да припомним думите на Николай Бердяев:

Няма такава низост, която да не бъде оправдана с интересите на държавата. В името на величието на държавата и престижа на властта са изтезавани хора и народ. Най-малко от всичко държавата уважава правата на човека, въпреки че единствената нейна задача се заключава в охраната на тези права.

Професионалните информатори са под псевдоними (“Лили”, “Виктория”, “Теменуга”, “Мильо”, “Марица”, “Чичо”), оперативните работници – под номера (240, 312, 971, 1985, 3658, 2805, 447, 712), а жертвите – под знакови наименования – отличителна черта на жертвата (“Доктора”, “Християнче”, “Сврака”, “Врагове”, “Оратор”, “Ренегат”, “Негодник”, “Потайник”, “Провокатор”, “Рогач”).

Има още

Енциклопедия на злото – част 6

<< Към част 5

А сега да видим какво са научили нашите другари от съветските другари.

Пристъпваме към най-съществената част. Как “пъкленият план” на Трайчо Костов и бандата му е бил осъществявян, да се намерят доказателствата, свидетелите и да се даде материал за обвинителния акт.

“Независимата” дирекция Държавна сигурност не е чак толкова независима, че да не се нуждае от инструкции.

Инструкция по даване санкции за вербовка на с.с., разработките, реализациите и др. оперативни мероприятия в ДС.

Одобрили: Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов, Добри Терпешев, Владимир Поптомов, Титко Черноколев, Райко Дамянов, М.Нейчев.

От 11 август 49 г.
Предлага министър Р. Христозов.

А. По вербовката на секретни сътрудници

Общи положения

1. Всички вербовки на с.с. /агенти, информатори и резиденти/ в ДС стават с мотивирано писмено предложение от съответния оперативен работник при съгласието на неговите началници по йерархически ред и съответната санкция. Санкцията по правило се дава: за секторите – от секторните началници, за гр.София – от началника на отделението за ДДС – от съответните началници на отдели или началниците на самостоятелни отделения и служби. Това се отнася до цялата процедура на вербовката /предложението за проучване с цел за вербовка, плана за вербовката и нейното основание, утвърждението на вербовката и евентуалното изключване на с.с. от агентурната мрежа на ДС./

Има още

Енциклопедия на злото – част 5

<< Към част 4

В края на ноември 1989 година, в първите седмици на промяната, Руси Христозов се съгласи да ни приеме с режисьора Дучо Мундров. Бившият министър на вътрешните работи имаше отлична памет, помнеше дори датата, на която е станал министър и кога е бил освободен от поста, но за процеса говореше странично, не като участник, а като далечен наблюдател.

Руси Христозов:

Искам да кажа, че съветските хора бяха след разрива с Югославия изплашени ли, помислили, че у нас също се готви такъв преврат, пратиха цяла група следователи и съветници и следствието на Трайчо е водено от двама съветски следователи Чернов и Петров. По-късно този Чернов по процесите на Берия беше подсъдим, чух името. Те водеха следствието. От нашите участваше този Зеев и още някой там хора, но ръководеше се от съветските хора и не мога да гарантирам, че няма насилие. Така се подготви процесът.

Има още

Енциклопедия на злото – част 4

<< Към част 3

От дистанцията на времето всичко изглежда все по-налудничаво.

Каква е тази атмосфера, която е създал Сталин, че всички му се подчиняват и нямат сили и воля да защитават интересите на собствените си народи и държави?

Ето какво ни разказва с мека усмивка и тънка ирония “агентът на империализма”, някогашният шеф на югославската пропаганда, Милован Джилас, през 1990 година в една скромна хотелска стая в Белград.

Джилас

Милован Джилас:

Със Сталин тогава никой не се караше. Димитров, героят от Лайпциг, се държеше съвсем подтиснато, да не кажа уплашено. Уплашено не, но се държеше като по-млад, като ученик пред учителя си. И от нашата делегация Кардел също беше малко смутен. Ние всички останали малко говорехме. Говореше главно Сталин. Това беше монолог. (смее се) Ние правехме по някоя бележка. А когато се говореше, говореха преди всичко Димитров и Сталин, но и те не говореха много.

Има още

Енциклопедия на злото – част 3

<< Към част 2

Пропагандата е постигнала желания резултат. Малко са онези, които се съмняват. Повечето не подозират чудовищната манипулация.

В нея най-активни са Софийската и Пловдивската партийни организации. “Диригентът” на софийската кампания, Тодор Живков, е особено усърден и това усърдие ще бъде възнаградено – ще стане член на Политбюро, негов секретар, председател на Държавния съвет и ще управлява България до прочутия Ноемврийски пленум на БКП през 1989 година.

Обвинителният акт, възмутил целокупния български народ, е пълен с английски и американски резиденти и шпиони, югославски агенти в лицето на Тито и неговата клика, всевъзможни проводници на англо-американския империализъм, както и на местни предатели, провокатори, вредители и саботьори, организирани от Трайчо Костов.

Има още