Архив на: Малина Петрова

Сувенир от пожара на Партийния дом

Текстът първоначално е публикуван в Маргиналия на 25 август 2015 г.

Пожарът в Партийния дом

Когато се запали Партийният дом, тълпи от любопитни граждани се втурнаха да видят какво има в омразната цитадела и да награбят каквото докопат – компютри, телевизори, възглавници на фотьойли, фотьойли, кошчета за боклук, полилеи, закачалки, карнетки, топчета тоалетна хартия, вино, салами, един беше помъкнал цял бут – всичко! Трябва ти, не ти трябва, сега е паднало – може някой ден да потрябва. Хората плячкосваха като обезумели. И да не си луд, ще полудееш!

Очевидецът:

Така беше. И аз взех, ама какво взех – една папка. Ех, каква нощ беше, а-а, на комунягите им беше клюмнал гребенът! После, като се разбра, че не е така, както си я мислехме, се опериха.

Но тогава беше друго. Един грамаден, от онези със спортните екипчета и бейзболните шапки, изрева към отсрещната кооперация: „Ей, болшевиките там, шпионирате, а, вашта мамка, бегом от прозорците!“ и те се изпокриха всичките до един, ама за малко. Като надникнах от един прозорец вече отвътре, те пак се бяха наредили като лястовички по жицата. Гледат, да има какво да пишат после. Нямаше време да се разправяме с тях, юрнах се, защурах се, гледам, че другите вземат, взех и аз – една папка, грабнах я и беж. Няма време за маене, защото дим, горещо – да ти изгори джигерът.

Има още

„Синът на Мария“

Амбициозен млад журналист попада на интригуващ материал – една жена е скочила в кофа с разтопен метал. Разследването твърди, че е самоубийство. Оставила е дете от неизвестен баща. Кандидат­-бащите са трима.

Журналистът решава да направи „удар“ в кариерата си чрез сензанционно разкритие. Но животът се оказва по­-сложен от литературните му представи.

Продуцент: Студия за игрални филми „Бояна“
Сценарист: Светослав Мичев
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Пламен Хинков
Композитор: Боян Воденичаров
Соло: Йълдъз Ибрахимова
Актьори: Кирил Варийски, Камен Делчев, Петър Слабаков, Константин Димчев, Васил Попилиев, Полина Доростолска, Георги Дюлгеров, Тошко Николов, Крикор Хугасян, Трайко Иванов

„Тетевенска 24“

Войниче от Северна България, на служба в София, е изпратено за куриер в неясно ведомство на ул. „Тетевенска“ 24, днешната „Будапеща“. Попаднал в едно от най-страшните места за изтезание преди 9 септември 1944 г. – РО-2 (разузнавателен отдел) и неволен свидетел на извършваното в неговите „канцеларии“, той е потресен и изтерзан от виковете на „престъпниците“. В тази „къща“ е починала от побой Анушка Драгиева, едно младо и възторжено момиче. В тази „къща“ е била пребита и превърната в труп Юлия Огнянова, също толкова млада, но която е имала шанс да оживее и да стане голям театрален режисьор. За първи път в душата на обикновеното селско момче се появява съмнение, че не всичко, което внушава пропагандната машина, отговаря на истината.

Чудесен пример за методите на манипулацията, за осъзнаването и отхвърлянето й с чистосърдечността на един непокварен човек.

Награда на СБФД за най-добър документален филм през 1984 г.

Година: 1984
Сценарий и режисура: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Жана Караиванова
Продукция: Студия за игрални филми, Творчески колектив „Глобус“

„Фермата“

Достиженията на социализма в България са очевидни, особено в областта на селското стопанство. Но за пълната победа е нужно популяризиране на „гигантските крачки, с които се движи нашата родина напред“, както изрича ръководителят на партията и държавата Вълко Червенков. Каква по-добра нагледната агитация и пропаганда от героите на социалистическия труд! Филмът е за първия „герой на социалистически труд“, Петър Пазачев, който от едно 14-15-годишно свинарче за нагледен пример се превръща във „нагледен“ враг на социализма и партията. Неговата необикновена съдба е аргумент на истината за това кой, как и защо съсипа българското селско стопанство.

Година: 1988

Сценарий: Мария Желева
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Христо Димитров
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Богдан Глишев

Продукция: Студия за документални и научно-популярни филми „Време“

Към видеото има и български субтитри. Превключете от менюто на плейъра (Subtitles/CC).

„Човек не е остров“

Джем сешън или джазова импровизация в двора на Археологическия музей във Варна под мотото на стихотворение от Джон Дън „Никой човек не е остров“ – с участието на легендарния пловдивски музикант Веселин Николов и неговия джаз състав, певицата Йълдъз Ибрахимова и кавалджията Теодосий Спасов, както и художници от Варна – Ванко Урумов, Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Васко Василев и др. На шевната машина – поетесата Мирела Иванова.

Ето и стихотворението:

Човек не е остров, за себе си сам,
всеки човек е част от континент, част от сушата,
и ако вълна събори крайбрежната скала
Европа ще стане по-малка.
Както и ако откъсне полуостров
или разруши замъка твой или на твоя приятел.
Смъртта на всеки човек ме намалява,
защото аз съм частица от човечеството.
И затова никога не питай за кого бие камбаната –
тя бие за теб.

Джон Дън (1572 г. – 1631 г.)

Година: 1985
Сценарист: Боян Папазов
Режисьори: Малина Петрова, Боян Папазов
Оператори: Пламен Хинков, Емил Пенев
Диктор на „Човека“ – Николай Бинев
Диктор: Николай Бинев
Соло: Сузана Ерова, според надписите, в действителност – преименуваната Йълдъз Ибрахимова
Продукция: „Интерфилм“

1989

На 18 ноември 1989 г., седмица след преврата, площадът пред храм-паметника „Александър Невски“ беше като разбунен кошер.

Френетични скандирания се сливаха с патетичните речи. Появата на някои оратори беше смущаваща, но кой в онзи исторически момент обръщаше внимание. За първи път верноподаниците, които допреди няколко дни скандираха: „БКП, БКП!“ до захлас, за една нощ се бяха превърнали в свободни граждани. Още не бяха осъзнали как и от кого бяха получили този неочаквания подарък и радостта им беше истерична.

И там някъде сред гъстото множество от възбудени хора, един човек неутешимо плачеше. От стълбите на храма камерите на киното и телевизията трескаво снимаха. Всичко от този ден трябваше да бъде запечатано за поколенията. Ликуващи и възторжени лица. Един от операторите се натъкна на плачещия човек и остана озадачен.

На другия ден му се обади по телефона и го помоли за среща. Срещнаха се.
– Докато снимах на площада, – каза операторът, – ти ми влезе в кадъра. Плачеше. Разбрах, че нещо не е наред, щом ти плачеш. Защо?
– Всичко беше напразно.
„Плачещият човек“ бях аз.

Има още

Последната нощ на Никола Петков

Послеслов към Енциклопедията на злото, част 11

В тази нощ на 22-ри срещу 23-ти септември 1947 година е обесен един невинен човек.

Никола Петков е осъден да бъде обесен и да заплати 500 000 лв глоба, а така също съдебни разноски в размер на 12 000 лв – всичко в полза на Държавното съкровище.

На 22 септември 1947 година Никола Петков е написал молба за помилване до Васил Коларов, Временен председател Народна Република България.

На 23 септември 1947 година обесването му е увековечено със следния протокол:

Протокол 228
гр. София, 23 септември 1947 г.

Съгласно чл. 611 от Закона за наказателното съдопроизводство настоящият протокол се състави за това, че днес се приведе в изпълнение влязлата в законна сила присъда под № 568 от 16 август 1947 г., постановена от Софийски областен съд по наказателно общ характер дело №461/1947 г. на VI наказателно отделение, с което Никола Димитров Петков, 54-годишен, родом от гр.София, живущ в същия град, син на Димитър Петков и Екатерина Ризова, българин, източноправославен, грамотен, неженен, неосъждан, по занятие журналист, за подбудителство на други лица да образуват военната конспиративна и с фашистка идеология конспиративна организация „Военен съюз“, която си е поставила за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез въоръжена сила, преврат – е осъден да изтърпи наказанието смърт чрез обесване с лишаване от права за винаги.

Има още

„Раздвоено сърце“ / „A Heart Divided In Two“

Филм за спасените български евреи по време на Втората световна война и пожертваните от окупираните територии на Беломорска Тракия и Македония.

Година: 1993
Сценаристи: Еми Барух, Малина Петрова, Искра Йосифова
Режисьори: Искра Йосифова, Малина Петрова
Оператор: Мирослав Русинов, Иво Пейчев
Звукорежисьор: Емилия Аранийска
Монтаж: Камен Фердинандов, Румен Митов, Мария Ханджиева, Тодор Хаджийски, Тони Чавдаров
Участници: Орета Хаимов, Пепо Леви, Ико Коноти, Изи-Исраел Барух, Нир Барух, Софка Барух, проф. Морис Леви, Лили и Моше Коен, Буко Бераха, Рубин Димитров, рав Аврам Бехар, Ицках Конфорти и хорът на българските евреи в Хайфа

Продукция: Армейски аудиовизиуален център с участието на КОНКОРДИЯ

Енциклопедия на злото – част 11

<< Към част 10

В памет на Никола Петков

Тук нашият разказ спира, защото всеки съвестен разказвач не може да не изпита смущение.

Как да описва следствието на Трайчо Костов в Държавна сигурност, ако е научил истината за убийството на Никола Петков – един от най-срамните факти в нашата история? Нека му отдадем почит.

А за тези, за които той продължава да е предател и престъпник, ето един документ от времето:

Американска легация

№ 15479, Берн, 1 октомври 1947 г. Тема: Реакцията на швейцарската преса към процеса и екзекуцията на Никола Петков

Американският Шарже д’Афер в Берн има честта да съобщи на Департамента, че цялата консервативна и либерална преса в Швейцария и преобладаващото болшинство от социалдемократическите организации са дали недвусмислено описание на погнусата, която неотдавнашният “процес” и екзекуция на българския селски водач Никола Петков са предизвикали в демократичния свят. Ако съществуваха някакви съмнения в съзнанието на читателите на швейцарската преса по отношение на истинската същност на “правото”, срещано в новите “народни демокрации” от съветско-контролираната, доминирана от комунисти, Източна Европа, сега те бяха напълно разсеяни с единодушно назованото “съдебно убийство” на Никола Петков.

Има още

„Децата на Мария-Магдалена“

За изоставените деца, за техните малки радости и надежди.

Година: 2001
Сценарист, режисьор и оператор: Малина Петрова
Продукция: Фондация „Утре“, програма МАТРА КАП, Посолството на Кралство Холандия
С подкрепата на: Филмова къща „David XL“